Свикнали сме, когато боледуваме да се фокусираме върху тялото и симптомите, от които страда то, без да търсим връзка между тези симптоми и живота, който водим в по-глобален план. Истината обаче е, че докато гледаме на проблема на парче, без да правим връзка между живота, който водим, начина по-който се чувстваме и боелстите, от които страдаме, не успяваме да решим сериозните проблеми и за това и много болести остават в нас хронично или започват често да ни спохождат, без възможност за трайно излекуване. За да се освободим от една болест е важно да разберем, че болестта засяга не само конкретния орган, в който тя се проявява, а е свързана с живота на човека като цяло.
Как начинът ни на мислене определя болестите, от които страдаме?
Основните системи в човека са тяло, емоции и ум. С ума си преценяваме дали нещо е добро или лошо, дали нещо е опасно или безопасно, дали някой ни харесва или не, дали ще се справим или ще се провалим и т.н. (в зависимост от множество фактори, които анализираме в ума си) и в следствие на преценките на ума ни, в нас се активират различни емоции – чувстваме щастие, страх, гняв, радост, тъга и т.н. Тоест, ако умът ни преценява, че нещо е добро за нас, че околните ни харесват, че ще се справим, ние се чувстваме уверени, доволни, щастливи и т.н. В същата ситуация, обаче, ако умът ни прецени, че нещата не са добри за нас, че другите ни отхвърлят, че няма да се справим и т.н., ние започваме да чувстваме страх, гняв, тъга, тревожност и т.н. Не забравяйте, че емоциите, които изпитвате са в пряка връзка с начина Ви на мислене и че много често не животът, който водим и ситуациите, в които изпадаме, а погрешните преценки на собствения ни ум ни вкарва в страдания и терзания.
Освен, че умът ни е свързан с емоциите, които изпитваме, емоциите ни пък са свързани с тялотони и това как функционират различните органи и системи в него. Когато дълго време или често изпитваме определена емоция, тази емоция усещаме в тялото си, благодарение на хормоните, които тялото ни произвежда в унисон с емоционалното ни състояние – например в състояние на страх, гняв и тревога отделяме адреналин и кортизон (хормони на стреса), а когато сме щастливи отделям ендорфини – хормони на щастието, които ни карат да усещаме сладостна тръпка и спокойствие в тялото си… Хормоните, освен че ни карат да се чувстваме по определен начин, те задействат и програмите, по които функционират различните органи и системи в тялото ни. Ето защо хормоналната система е толкова важна и при хормонален дисбаланс се отключват сериозни хронични заболявания. Ето защо и все повече лекари говорят за стреса, като един от водещите фактори за отключване на сериозни заболявания в тялото. Казано с прости думи, когато сме под стрес, тялото ни отделя в големи количества хормони, които предизвикват дисбаланс в различни органи и системи и водят до заболявания.
Какво представляват психосоматичните заболявания?
Това, че стресът причинява заболявания е всеизвестен факт, който лекари и учени единодушно потвърждават с множество различни изследвания и практиката си, но нещата не спират до тук. В зависимост от това в каква сфера на живота си изпитваме силен стрес и с какви емоции изразяваме наструпания се стрес, ние разболяваме различни органи и системи в тялото си. Едно ще разболеем, ако страдаме от продължителен силен гняв, насочен срещу партньора ни, съвсем друго ще се разболее в нас, ако изпитваме продължителна тъга от загуба, а трета болест ще си предизвикаме, ако в продължение на дълго време страдаме от страхове и тревоги за бъдещето си… Психосоматиката е този дял от науката за човешкото здраве, който се занимава с откриването и обясняването на взаимовръзките между ум, емоции и тяло или казано с други думи, психосоматиката изследва кои наши погрешни мисловни модели, какви негативни емоции предизвикват и кои органи и системи в тялото ни се разболяват в следствие на това.
А е полезно да знаем с кои мисли и емоции разболяваме тялото си, защото ако променим това, което ни разболява, ще спрем да боледуваме и можем да постигнем пълно здраве. Със сигурност познавате хора, които имат висок потенциал, но просто не вярват в себе си и се свиват и примиряват, вместо да действат и успяват. Със сигурност такива хора в с напредване на годините под тежестта на страховете и тревогите си ще отключат определени хронични заболявания. Тези заболявания няма да могат да бъдат излекувани с никакви лекарства, докато човекът не осъзнае, че проблемът му е психосоматичен – че собствената му психика раболява тялото му и не започне да преосмисля разбиранията си за себе си и да гради самочувствие и увереност. Друг пример: Със сигурност познавате хора, които вечно се оплакват, че никой не ги обича и никой не ги разбира. Тези хора със сигурност в хода на живота си също ще развият хронични заболявания, които колкото и шепи лекарства да пие човекът ще останат с него до живот, ако не осъзнае, че винаги ще има хора, които не го разбират и не го харесват (все пак не може всички да ни харесват и всички да мислят като нас), но със сигурност има поне един човек, а вероятно и повече от един, които харесват този човек и милеят за него и стига той да успее да прогледне и да осъзнае това, болестта му, която се счита за хронична и нелечима, ще отшуми и повече симптоми няма да се появяват…
Разбира се това е дълъг и нелек процес, който изисква истински да ни е грижа за нас самите и истински да желаем да живеем щастливи. Има хора, за които по-лесния път е да пият по шепа лекарства, да ходят на ежегодни изследвания и контролни прегледи, да охкат и да се оплакват от болестта си и да си живеят с нея, вместо да се замислят, да осъзнаят и да започнат да променят живота си, с постоянство и без да се отказват пред трудносите. Народът е казал: „За всеки влак си има пътници.“ Здравето не е за всеки. Има хора, които ще предпочетат да си останат болни, да охкат и да се правят на жертви, да будят състрадание в околните и да разчитат другите да ги съжаляват или пък да се издигат в собствените си очи с помощта на болестта – „Вижте ме какъв герой съм, болен съм, а работя и се бъхтя и страдам!“ Има и хора, които предпочитат да оздравеят, колкото и труден да е пътят към това да променят начина си на мислене, да заживеят по нов и непознат до момента начин, да преосмислят и преподредят живота си… Не е лесно, но е много възнаграждаващо, когато започне да се случва, когато попаднете в ситуация, в която преди сте се чувствали притиснати, тревожни, напрегнати, нервни, а сега сте спокойни, ведри, удовлетворени и щастливи и си дадете сметка, че не животът, съдбата или нещо друго кове съдбата ни, а самите ние и можем да дишаме с пълни гърди и смели да вървим напред… това е неописуема награда, която си струва преодоляването на всички изпитания! А и по пътя на промяната човек не върви сам. Подобни промени, единици са успели да изпършат сами. Ако искате да проментие мислите, чувствата, живота и тялото си, потърсете спътник в този процес, който знае как да Ви насочва, подкрепя и подпомага в процеса. Квалифицирани за целта специалисти са психотерапевтите, класическите хомеопати и други холистично насочени специалисти, грижещи се за човешкото здраве.
Всички хронични болести, които съвременната медицина не може да излекува и остават хронично в човека, а с помощта на лекарства медицината само подържа в определени нива, така че да не застрашават живота на индивида, са по своята природа психосоматични заболявания. Затова и не могат да бъдат излекувани само на физическо ниво. Те възникват в ума, в начина, по който възприемаме и анализиране реалността, предизвикват определени негативни емоции, които не успяваме да преработим и в резултат страда тялото ни, защото в човека ум, емоции и тяло са едно цяло и при дисбаланс в едното, веднага страда и другото.
Ако Ви е трудно да си го представите, замислете се как при силен страх, лицето на всеки човек пребледнява и как като се развълнувате сърцето Ви започва да бие лудо. Това са все примери за връзката между ум, емоции и тяло – когато умът прецени, че нещо е опасно, започваме да изпитваме страх и тялото ни реагира веднага на емоцията като кръвта се оттегли от лицето ни и се насочи към ръцете и краката – органите, които следва да ни спасят в случай на опасност, защото в нас автоматично се задейства програма „Бий се или бягай!“. Когато някой каже нещо, което умът ни изтълкува като засрамващо ни, ние се изчервяваме, защото в този момент емоциите ни не поставяйт тялото в ситуация „Бий се или бягай!“, а карат тялото ни да мисли как да ни извади от засрамващата ситуация и кръвта ни се съсредоточава в главата. Помислете и сами може да си дадете още стотици примери за ситуации, в които емоциите ни, променят начина, по който функционира и изглежда тялото ни, а емоциите ни са предизвикани от начина, по който умът ни възприема ситуацията. Всичко това е психосоматика.
Не винаги, когато изпитваме определени емоции, това води до болести в тялото. Има ситуации, в които ние успяваме да се справим с негативните си емоции и да ги променим в положителни като си дадем сметка за това, че ситуацията, в която се намираме ни прави нещастни и променим ситуацията или като погледнем на нещата от друг ъгъл и си дадем сметка, че повод за негативни емоци всъщност няма, като променим начина си на мислене.В тези ситуации ние успяваме да се справим с конфликтите, преди те да достигнат до тялото и да ни разболеят.
За да се разболее тялото, негативните ни мисли и емоции трябва или да са прекалено силни или да останат с нас дълго време, явно проявени или потиснати, докато не доведат до увреждане и на физическо ниво.
Как се лекуват хроничните и често повтарящи се болести?
За да излекувате често повтарящите или хронифициралите се болести и увреждания във фунцкиите на органите и системите в тялото е нужно да си дадете сметка кое в начина Ви на живот не е наред – кое Ви причинява дискомфорт и стрес. Опитайте да си дадете сметка кои мисли и преценки Ви карат да се чувствате зле, кое Ви тревожи, кое Ви плаши и как се чувствате в тази ситауция, тоест какви са негативните емоции, които изживявате. Ако успеете да направите това сами, има голяма вероятност да успеете и самостоятелно да промените начина, по който участвате в проблемните ситуации и гледната си точка по отношение на проблемите и след като това се случи, тялото ще се освободи от болестта и ще възвърне баланса си.
Повечето хора не успяват да извървят този път сами и имат нужда от квалифициран психотерапевт и/или класически хомеопат или друг холистичен специалист, който да ги насочва и подпомага в процеса на преосмисляне и промяна на мисловните модели и емоциите и действията, които произтичат от тях. Всички знаем поговорката „Вълкът козината си мени, но нравът – не.“ При хората за щастие не е точно така, защото за разлика от животните ние не действаме инстинктивно, водени от вродени заложени инстинки, а ние сами избираме как да живеем живота си и как да действаме, водени от мисловните си преценки и емоциите си. Затова и ние хората можем да променим нрава си, но няма какво да се лъжем – това е труден процес, който изисква отдаденост, самодисциплина и силно желание. Ако искате да изживеете живота си по по-щастлив и пълноценен начин и на физическо, и на емоционално, и на ниво ум, то потърсете подкрепа и започнете промяната. Тя невинаги е бърза, но колкото по-рано я стартирате, толкова по-скоро ще се радвате на по-зрав, по-щастлив и пълноценен живот.
Ако детето Ви боледува често, ако самите Вие боледувате често, ако страдате от хронични болести и единственото, което медицината може да предложи, разглеждайки проблема само на физическо ниво е временно облекчение, временно излекуване, след което болестта се връща отново или се налага постоянно приемане на лекарства, за да не настъпи усложнение, то проблемът Ви е психосоматичен и само на ниво тяло и конкретни симптоми не може да бъде трайно разрешен.
От личен опит мога да споделя как ние се насочихме към психосоматичния подход, заради алергия на сина ни, който тогава беше 4 годишен, която до тогава най-добрите алерголози в България не успяваха да излекуват. Детето беше постоянно на лекарства и при спиране на противоалергичните лекарства получаваше пристъпи, в които не можеше да диша. За половин година с класическа хомеопатия, забравихме за алергията и за честите му боледувания и имахме вече здраво дете, без лекари и лекарства. Аз също излекувах алергията си и честите синузити и чести вирусни заболявания, а мъжът ми забрави за астматичните си пристъпи. Процесът не включваше само пиене на хомеопатични лекарства. Не бива да се лъжем, че само с хапчета нещо става. С помощта на класическият хомеопат и в последствие с помощта на психотерапевът, който водеше личната ми терапия, преосмислих много от погрешните си мисловни модели и ги замених с по-подходящи за живота ми. Със съпругът ми променихме начина си на мислене, на живот, на възпитание на децата ни и на отношения между нас и повишихме значително качеството си на живот, емоционалния баланс и от там и физическото си здраве на нас и нашите деца.
В работата си ежедневно помагам на хора да преосмислят и преподредят живота си, така че да се чувстват по-удовлетворени и щастливи и с малките крачки на промяна, на осъзнаване, на изграждане на доверие в собствените сили, не закъсняват и промените в тялото, което постепенно се връща към баланс и болестите отшумяват, този път трайно и без нужда от подържащи лекарства.
Източник: babysling-bg.com
