Кожата, която включва косата и ноктите, е един от най-големите и най-забележителните органи в тялото. Тя е водоустойчива, миеща се, еластична, самовъзстановяваща се и осезателна. Предпазва ни от загуба на вода и поемане на вода, като същевременно ни позволява да дишаме; защитава ни от инфекции и досег с чужди вещества и регулира телесната ни температура.
През кожата ние опознаваме света и той ни опознава чрез нея. Кожата пламва от гняв или срам, изчервява се от любов или смущение, пребледнява от шок, настръхва от студ и очакване или се поти от усилие или страх. Всяка емоция поражда реакция в кожата, която може да бъде измерена електрически. Както пише Джозеф В. Клаудер, “Душата влияе на кожата по-силно от всеки друг орган…Кожата е орган, който по значението си в изразяването на емоциите е сравним само с очите”.
Кожата отразява с какво се храним, колко продължително спим и дали приемаме алкохол.
Кожата е най-външното проявление на нашето най-съкровено същество: чрез нея ние общуваме и си взаимодействаме с другите. Тя представлява границата между нас и света, средище на вътрешното и външното. Ето защо кожните заболявания често са свързани с проблеми в общуването, особено ако то застрашава по някакъв начин нашите граници.
Докосването преминава през тези ограничения, пресичайки нашите граници като стига до чувствата ни. Докосването е най-основната форма за общуване, предаване на любов, нежност, лечение, сигурност, увереност, безопасност и страст. Бебето може да умре, ако не го докосват достатъчно, а лишени от човешки контакт, възрастните могат да развият сериозни ментални заболявания и травми.
Докосването е естествена част от близостта, но физическият контакт невинаги е приятен; той може да породи страх да не ни наранят или чувство за уязвимост и незащитеност. Страхът от докосване показва по-дълбокия страх от себеразкриване, може би вследствие на предишно докосване, което е било насилствено. Възможно е човекът да се чувства омърсен или грозен, да изпитва срам или вина.
Лицето е тази част от нас, която първа се среща със света и по която най-често ни преценяват. Ние прекарваме страшно много време и даваме много пари в опит да подобрим лицето си, за да го социално приемливо осигурявайки си маска, зад която да скрием чувствата си.Лицата могат да бъдат открити или затворени, отпуснати или напрегнати, доверчиви или подозрителни, щастливи или тъжни – лицето показва всичко, което става под повърхността. Колкото повече се чумерим, толкова повече мускулите ще придобият този намръщен вид; колкото повече се усмихваме, толкова повече лицето ни ще изглежда непринудено.
Противоречивите чувства, самоувереността, ненавистта към себе си, необузданите страсти, стаените чувства или болката – всички те се изписват върху лицето под формата на петна, обриви или други кожни възпаления. Много сухата кожа показва стаени емоции, въздържане от общуването и чувствата. Мазната кожа разкрива излишък от емоции – често страстни или твърде гневни – които не намират отдушник. Всяко петно по лицето е вътрешна болка, избила навън.
Акне
Акнето обикновено се появява през юношеството и ранната младост и представлява изригване на всички противоречиви и потиснати чувства, заключени вътре в нас. На този етап от живота е много трудно да имаме добро самочувствие. Всичките ни постъпки изглеждат глупави или погрешни; нямаме самочувствие и често не можем да се понасяме. Животът ни се струва несправедлив и като че ли се заяжда с нас – а всъщност болката идва от нашия вътрешен конфликт.
Объркването, което характеризира преминаването от детството в зрелостта, е огромно. Това е период, когато колебливо откриваме кои сме като личности, разтърсвани от мощни сексуални пориви без отдушник. Фантазиите изобилстват, всяко чуждо докосване може да подтикне хормоните да “полудеят” от желание. Акнето отразява дълбочината на бушуващите в тялото емоции – копнежът за изява се проявява в обривите. Това е вътрешен вик да престанем да се критикуваме, молба да се приемем и да открием вътрешната си красота.
Акне розацея
Засягащо най-често жените на средна възраст, това заболяване води до зачервяване на бузите и носа вследствие на разширени кръвоносни съдове, последвано от избиване на пъпки. Обикновено се свързва с неправилно хранене или тютюнопушене, алкохол, цироза на черния дроб, то показва още потиснат гняв или негодувание – проблеми, свързани с енергията на черния дроб. Тъй като розацеята засяга лицето, тя подсказва чувство за отхвърленост и липса на утвърждаване от страна на околните, пораждащо горчивина и неудовлетворение.
Гъбички на краката
Сърбежът, напукването и зачервяването на кожата между пръстите на краката се причинява от често срещана гъбична инфекция, която лесно плъзва в общи помещения като съблекални и плувни басейни. Пръстите на краката представляват нашето вглъбяване в подробностите и по-специално в посоката, в която отиваме и всичко предстоящо. Дали не трябва да се заемем с някакви досадни детайли? Дали нещо не ни дразни, ядосва или ни влиза “под кожата”? Какво ни кара “ да се пукаме по ръбовете”? Вървим ли в желаната от нас посока?
Циреи
Циреите се причиняват от инфекция на космения фоликул, когато съпротивителните сили на организма са слаби и бактериите се размножават. Той подсказва за изригване на гневни и възпалени емоции или нечисти мисли, насочени към партньор, родител или нас самите. Възможно е тези чувства да са ферментирали или трупали енергия доста време преди избиването на цирея. Емоциите буквално кипват, образувайки гноен връх, който иска да се разпука. Циреите по лицето обикновено показват, че сме ядосани за нещо, което не искаме да приемем или да разрешим; ако са на гърба, вероятно става въпрос за проблем, от който се опитваме да се скрием.
Натъртване
Когато се ударим някъде и се натъртим, това означава, че вървим в погрешна посока или вършим нещо нередно. Символично се удряме в тухлена стена. Дали не се опитваме да постигнем невъзможното и не гледаме какво се задава насреща ни? Дали не гледаме твърде далеч напред, вместо да обръщаме внимание на непосредствените подробности? Дали не се сблъскваме постоянно с едни и същи проблеми вътре в нас? Натъртеното място е болезнено и изисква нежност и внимание. Понякога мястото се възпалява. Изразяваме ли гнева си или го държите заключен в нас? Дали някой не ни нанася емоционални удари? Честите контузии могат да показват, че се чувстваме убити от живота; те отразяват позицията на жертвата, според която трябва да понасяме мълчаливо каквото ни дойде на главата. Дали не трябва да поемем отговорност за положението си и да не позволяваме повече да ни удрят?
Изгаряне
Проблемите тук се асоциират с нашата връзка със света. Това подсказва, че “си играем с огъня” и трябва да внимаваме повече, особено в областите на емоционална опасност, тъй като изгарянето означава загуба на защитната ни покривка. Малките изгаряния ни напомнят да следим детайлите, да спазваме границите, да не посягаме твърде бързо, без преди това да проверим какво има там. По-големите изгаряния показват, че вътре в нас пламтят някакви много разгорещени емоции – гняв, неудовлетворение или болка. Изгарянията предизвикват силна чувствителност и често прекъсват физическите контакти с околните. Дали не се нуждаем да останем насаме със себе си, да се вгледаме навътре? Дали не ни трябва време да излекуваме не само повърхностната рана, но и раната вътре в нас?
Мазоли и загрубяла кожа
Местата със загрубяла и вроговена кожа показват, че мисловните модели – като страх или предразсъдъци – са станали закостенели, фиксирани или блокирани. Мазолът е нещо кораво и безчувствено. Натрупването на кожа умъртвява способността ни да чувстваме и приемаме външно влияние. То е като защитна стена, която не позволява никакво доверяване или открито общуване с другите. Ако мазолът е на краката, значи почвата, на която стоим, е станала непоклатима и установена; като не позволява промяна или движение, или отпускане в потока. Вместо това има съпротива и вътрешна закостенялост.
Порязване
Порязването е като ментална рана, психическо нараняване от нещо извън нас (поразяването се причинява от външен предмет, а не от вътрешно изриване) или понеже сме посегнали и сме стигнали прекалено далеч. Порязването засяга способността да се защитаваме и отслабва границите ни. Дали нещо или някой не е нарушил личното ни пространство? Малките порязвания могат просто да ни подсещат да се вглеждаме в детайлите, да следим как ни влияе психически и емоционално заобикалящата среда. Големите порязвания показват, че вероятно се чувстваме прерязани от някого и това ни внушава нещо, накълцани или отрязани от някого и това ни внушава усещане за незащитеност и уязвимост. Няма къде да се скрием; границите ни са изложени на показ.
Дерматит
Дерматитът е понятие, което обхваща широк спектър от кожни възпаления, причинявани от стрес, инфекции или алергии. Раздразнението показва, че нещо ни тревожи, предизвиквайки повърхностна реакция. Кожните проблеми са начин да задържим света на разстояние. Дали някой или нещо не ви дразни или ни влиза под кожата? Или се чувстваме прекалено изложени, уязвими и чувствителни?
Екземата сочи за силна чувствителност към заобикалящите ни условия и емоции. Тя ограничава физическия контакт, създавайки сякаш сфера, която ни предпазва от чуждо докосване. Има ли области на контакт и общуване, които ни дразнят? Страх от интимност? Заключваме ли се в себе си от страх да излезем от черупката си? Изолираме ли се, когато всъщност копнеем за човешка близост? Дали не сме прекалено чувствителни към някого или нещо?
Още през 1916 г. Джелифе и Ейвънс описват случай на псориазис, твърдейки, че психологическите фактори, т.е. ексхибиционистките тенденции, имат в тази ситуация първостепенно етиологическо значение. Известно е, че при екзема и невродермит садомазохистичните и ексхибиционистките тенденции корелират с кожните симптоми. В няколко случая е наблюдаван следният динамичен модел: демонстрацията на тялото, което иска да получи внимание, любов и одобрение, с други думи ексхибиционизмът, се използва като оръдие за съперничество и предизвиква чувство за вина – така кожата се използва като средство за ексхибиционизма и става обект на заболяване. Ф. Дойч и Р. Надел също са описали нарцистични и ексхибиционистки личностни черти.
При тези заболявания голямо етиологично значение има разчесването. Психоаналитичните изследвания показват, че важен фактор в разчесването са агресивните импулси, които вследствие на чувството за вина се отклоняват от своята първоначална цел и се обръщат срещу самия човек. Показателен е следният случай, изследван от Шпигел в Чигагския институт по психоанализа.
22-годишна болна с бял цвят на кожата, неомъжена девойка била изпратена за лечение на повтарящи се пристъпи на силен невродермит. Обривите, които се появявали предимно на горните и долните крайници и на лицето, имали екземен характер и представлявали отделни червени участъци със сърбеж. Болната яростно ги разчесвала, особено по време на сън, докато започвала да тече кръв, което я обезобразявало. Тя се консултирала с много дерматолози и обикновено й казвали, че не могат да й помогнат, защото състоянието й е предизвикано от емоционални фактори – извод, който тя сама направила на базата на редовното четене на психологическа литература.
Кожните обриви се появявали и изчезвали през целия живот на болната. За пръв път екземата се появила у нея една седмица след раждането й. Майка й по време на бременността била силно разстроена от случайната смърт на седемгодишния си син, а след това от последвалия развод с мъжа й. Детството на болната преминало в домовете на различни роднини, където тя винаги се чувствала незащитена заради плахостта на майка си и своя статут, който на практика се свеждал до домашна прислужница. В училище болната била стеснителна и социално дезадаптирана, но проявявала добри качества в учението. Тя страдала силно от усещането, че не е като другите и че е ненужна заради екземата, липсата на баща и нормален семеен живот. Но по време на учението в университета с физическото съзряване тя се активизирала и получила социално признание. След университета тя си намерила добра работа и завързала връзки с различни мъже. Всички тези отношения прекъсвали и разривите в отношенията се съпровождали с тежки пристъпи на екземата. В периода, когато тази повтаряща се картина започнала за заплашва възможностите й да работи и да има нормални междуличностни отношения, тя решила да се обърне към лекар.
Започнал курс по психоанализа и болната веднага получила мазохистична невроза. Едновременно с обострянето на кожните обриви болната постоянно очаквала да бъде отхвърлена от терапевта, изпитвала също и чувство на вина заради агресията и еротичните желания. Тези чувства се смесвали при нея в отношенията с мъжете, които се характеризирали с доста бързо удовлетворение на сексуалните импулси и били съпровождани с депресия, чувство на вина и агресия, когато научавала, че мъжът няма намерение да се жени за нея. Именно в този момент кожните обриви винаги достигали до максимума си. По време на психоанализата станало ясно, че болната възприема терапевта (и някои други мъже) като отдавна изгубения си баща. Върху тези заместващи бащата фигури болната насочвала своите зависими орални въжделения и желания за топлина, уют… След фрустрацията на тези желания при нея се появявала агресия и чувство на вина. Тези чувства частично се регулирали с проекцията на отговорността по формулата “всички мъже са свине”, а също и с кожен израз на афекта. Своите агресивни чувства тя изразявала с разчесване и полученото в резултат уродство изобразявало срам, унижение, неприемане. В този момент, чувствайки се съвършено недостойна за любов, болната се опитвала да се свърже в телесни отношения с майка си и след неуспешно завършване на опита влизала в депресия. Близо до самия край на цикъла се появявала маскулинна форма на протест, болната започнала да отделя повече внимание на работата си, странейки от тесни връзки с жени и мъже, афектът при нея започвал да се омекотява и състоянието на кожата се подобрявало.
За три години терапия болната постепенно осъзнала своя повтарящ се модел и в края на краищата могла да изгради немазохистични отношения с мъжа, за който след това се омъжила. В резултат на намаляването на агресията и чувството на вина тя могла да си позволи да изпита удовлетворение от тези отношения. Кожните обриви изчезнали и повече не се появили.
Лющещата се и белещата се кожа показва, че нашите граници са тънки и нестабилни, лесно поддават, вследствие на което ние лесно се влияем от другите и нямаме почти никакво чувство за идентичност. Състоянието може да означава още, че сме като змия, която си сменя кожата,отървавайки се от старите си навици, за да даде път на новите, но не можем или се страхуваме да се разделим с тях. Трябва да излющим старите пластове на мислене.
Обривът разкрива, че действаме твърде прибързано или че нещо ни притеснява сериозно. Дали не поемаме повече рискове, отколкото би трябвало? Дали не правим прибързани заключения, преди да сме изслушали цялата история? Или някой ни кара да се чувстваме разпалени и много нервирани? Дали не сме направили нещо, от което се срамуваме и сега се чувстваме виновни? Или пък сме алергични към някого или нещо?
Сърбежът е дращене по повърхността – значи нещо отвътре се опитва да привлече вниманието ни, понеже иска да излезе навън или нещо отвън се опитва да ни раздразни и да се вмъкне под кожата ни. Сърбежът ни подлудява от неудовлетворение. Какво се опитва да излезе навън? Дали не трябва да огласим нещо? Или някой ни дразни до лудост? Самото чесане е опит да се отстрани досадната причина. Дали не се опитваме да се отървем от нещо или някого? Чесането може да показва и потисната агресия. Дали не ни се иска да ударим някого?
Меланома
Ракът на кожата се среща все по-често, тъй като дупките в озоновия слой водят до прекомерно излагане на вредните слънчеви лъчи. Това заболяване е пряко свързано с околната среда, особено в страни като Австралия. Все пак меланомата често засяга хора, които изобщо не са се излагали на вредните слънчеви лъчи, така че психоемоционалният компонент е много силен.
Меланомата подсказва, че нашите граници са били нарушени. Сигурно сме били подложени на силен стрес, емоционално напрежение или вътрешен конфликт, вследствие на което сме се почувствали незащитени и уязвими? Възможно е да изпитваме неприязън към себе си или да не се грижим за себе си; да се подчиняваме на чуждите желания и да пренебрегваме собствените си нужди; или да се разкъсваме в някакъв дълбоко вкоренен конфликт относно физическия контакт и докосването.
Потене
Потните жлези са част от системата за контрол на телесната температура, така че когато навън стане топло, ние охлаждаме тялото с вода. Прекомерното потене обикновено се наблюдава, когато емоциите ни са твърде разгорещени и ние се нуждаем от отдушник – отвътре кипим от сконфузване, срам, гняв или страст. Студената пот се свързва със страха, най-вече с дълбокия страх от общуването или конфронтацията и с чувството за несигурност и незащитеност. Потенето се дължи и на прекалена нервност или срамежливост, което изисква да се отпуснем вътре в себе си.
Кокоши трън и брадавици
И двете се причиняват от вирус, като кокошите тръни излизат на краката, докато брадавиците могат да се появяват навсякъде. Има две основни връзки с тялото и ума. Едната е чувството за нарушаване на личната неприкосновеност, което предизвиква силна реакция. Когато вирусът ни завладее, нещо прониква през външния защитен слой и това поражда усещане за отвращение и погнуса – ние се чувстваме уязвими и безсилни, сякаш сме жертва на тази чужда енергия. Какво ни яде? Какво е проникнало през границите ни и сега се разполага в нас като у дома си? Кокошите тръни се вкопават в краката и причиняват немалко болка.Те могат да ни пречат да стъпим здраво на земята. Има ли някаква ситуация, която ни измъчва, но не правим нищо по въпроса? Трябва ли да сме по-твърди и ясни в отстояването на собствените си нужди?
Другият аспект е ненавистта към себе си или отхвърлянето на определени части – може да сме настроени толкова негативно към дадена част от нас, че тя да не превърне в отделно, грозно нещо. Брадавиците могат да се дължат на убеждението, че не сме привлекателни и не заслужаваме да бъдем обичани. Много често засегнатата част от тялото символизира силни чувства на срам или вина, които ни се иска да скрием или замаскираме. Необходимо е да ги обсипем с любов – да ги признаем за неразделна част от цялото ни същество.
Ефективната терапия на подобни кожни заболявания изисква съгласувано психологично и медицинско лечение. При това психотерапията трябва да въздейства върху лежащите в основата на това състояние емоционални фактори.
Използвана литература: Деби Шапиро, С. 2006, „Вашето тяло говори”, Аратрон
Източник: psychologist-bg.com
