Когато се срещнем с човек едно от първите неща, които забелязваме е лицето му. Именно то в рамките на милисекунди дава информация за приблизителна възраст, настроение, общо здравословно състояние, характер и пр. Твърди се, че лицето има собствена специализирана невронна мрежа. С помощта на лицевите мускули и различно циркулиращия кръвен поток на лицето се изписват емоции като гняв, страх, тъга, щастие, срам и пр.
Благодарение на лицето можем да преценим кога отсрещния човек е уморен и недоспал. С течение на годините специфични участъци от кожата на лицето се видоизменят - клепачите натежават, ъгълчетата на устните се отпускат надолу. Цялостното излъчване на лицето се видоизменя. Желанието за корекция на тези промени води до драстично увеличение на пластичната хирургия.
Според различни научни изследвания, лишаването от сън води до възприемане на човека като по-изморен, по-малко привлекателен и дори по-малко здрав, отколкото добре наспалия се.
Проучването от 2013 г. Oxford Academic / Cues of Fatigue: Effects of Sleep Deprivation on Facial Appearance има за цел да определи как умората и недоспиването влияят на лицето.
За целите на изследването са направени снимки на лица, които са имали 8 часа непрекъснат сън. На следващата нощ са спали 5 часа, които са били последвани от 31 часа непрекъснато безсъние.
За оценка на умората са използвани следните признаци:
- провиснали клепачи
- зачервени очи
- подути очи
- оцъклени очи
- тъмни кръгове под очите
- бледа кожа
- бръчки около очите
- обрив / екзема
- провиснали надолу краища на устните
- тъга
Участниците в проучването са на възраст от 18 до 40 години, а снимките им са оценени от безпристрастни студенти и специалисти. Оказва се, че след 31 часа безсъние най-издайнически реагират клепачите. При тях се забелязва провисване, очите са подути и с тъмни кръгове. При по-малко от хората се отчита блед тен на кожата, бръчки около очите и увиснали крайчета на устните. Случаите на зачервяване на очите и обрив са по-редки. При никой от недоспалите не се отчитат оцъклени очи. Тези промени във външния вид на лицето се отчитат както при жените, така и при мъжете. Единствената разлика е, че след недоспиване мъжете са значително по-бледи. Освен това в това изследване се разглеждат статични снимки и не се отчитат движенията на лицето и тялото, които също издайнически демонстрират безсънието и умората. Много често хората се прозяват, търкат си очите и променят честотата, с която мигат.
Публикацията на Journal of Investigative Dermatology /Stress-Induced Changes in Skin Barrier Function in Healthy Women ни запознава с влиянието на стреса върху бариерната функция на кожата на здрави жени.
Освен че е най-обширния орган в човешкото тяло, кожата е сложно устроена. В състава на кожата влизат невронни мрежи, кръвоносни съдове, части от гладката мускулатура, съединителна тъкан, мастна тъкан, телесни течности, клетки на имунната система и пр.
Вероятно сте чували за медикаменти като преднизолон, метилпреднизолон, бетаметазон, дексаметазон. Това са синтетични глюкокортикоиди. В организма тези хормони се произвеждат от надбъбречната кора.
Целите на естествените глюкокортикоиди са:
- противовъзпалителни - да намалят отока, причинен от възпаление
- потискане на размножаването на клетки, които участват във възпалителни реакции
- имуносупресивни - да потиснат свръхреакцията на имунната система
- противоалергични - свързани с противовъзпалителните и имуносупресивни ефекти
- противошокови
Хормоните от надбъбречните жлези достигат и до кожата. От тях зависи как ще реагираме при ухапване от комар, ужилване от пчела, оса и пр.
Адреналин, норадреналин и допамин спадат към групата на катехоламините и са биологично активни вещества, които изпълняват функциите на хормони и невромедиатори.
Адреналинът може да е полезен, защото блокира усещанията за болка. Освен това изпраща до кожата антиоксиданти, които да се борят със свободните радикали. Норадреналинът също се отделя при стрес и физическо усилие. След преминаване на действието му човек чувства изключително силна умора и изтощение. Тези хормони могат да се образуват на място и от кератиноцитите в кожата.
В настоящото проучване участват 46 здрави доброволци на възраст 18-29 години, на които са направени различни изследвания. Те са подложени на 3 различни ситуации.
Изследване за стрес при пробно интервю за работа. На участниците е съобщено, че ще участват в пробно интервю за работа. Денят преди интервюто са направени изследвания на кожата на лицето. На следващият ден жените се явяват, имат 40 минути да си починат, а после им е съобщено, че имат 5 минути, за да подготвят 5 минутна реч, в която да обяснят на 3-ма интервюиращи защо те са най-добрия кандидат за работа в магазин за гуми. След представянето на тази 5-минутна реч, участниците в изследването трябва да отговарят в рамките на 5 минути на въпроси. Има изискване участниците в изследването да не бъдат успокоявани и насърчавани, а ако спрат да говорят да бъдат помолени да продължат, докато времето изтече. След това се поставят математически задачи (с изваждане) и ако участничката сбърка с отговора се връща от самото начало на задачата. След приключване се вземат кръвни проби, правят се и изследвания на кожата.
Изследване за стрес от безсъние. Жените, които участват в това изследване са били контролирани и държани будни в продължение на 42 часа. Отново са им направени изследвания на кожата преди и след безсънието, както и изследвания на кръвта.
Изследване след физическа активност. В рамките на 3 последователни дни, жените са били на бягаща пътека за 1 час със скорост, която трябва да извлече 50% от максималния им сърдечен пулс. Отново са направени изследвания преди и след.
Резултатите от проучването показват, че както силния психологически стрес, така и недоспиването могат да увредят различни функции на кожата.
Една от основните функции на кожата е да създава и поддържа бариера с избирателна пропускливост, която се намира главно във външния рогов слой в епидермиса. Тази бариера пречи на изпаряването на телесни течности, предотвратява прекомерната загуба на вода и спира навлизането на патогени. Стресът може да увреди както клетките в епидермиса, така и образуваните секрети от мастните жлези (себум). Нарушена бариерна функция е открита и при някои хронични кожни заболявания като псориазис, атопичен дерматит, алергичен и контактен дерматит.
Прави впечатление, че трансдермалната загуба на вода се отчита само при стрес поради психологично напрежение (в случая пробно интервю за работа) и то само на кожата на лицето, но не и в предмишницата. Вероятно това се дължи на зачервяването или изпотяването на лицето при стрес, при което се увеличава изпаряването на водата, независимо от бариерните функции на кожата.
За разлика от психологическия стрес и дългото безсъние, натоварването с упражнения не влияе на бариерната функция на кожата.
Авторите на изследването стигат до извода, че стресовите ситуации, свързани с емоции или безсъние могат да предизвикат или обострят заболявания на кожата като псориазис, екзема, атопичен дерматит и други.
Изследването от 2001 г. Psychological Stress Perturbs Epidermal Permeability Barrier Homeostasis /Implications for the Pathogenesis of Stress-Associated Skin Disorders отчита ролята на психологическия стрес за възникването и развитието на различни кожни заболявания. Отдавна се знае, че заболявания като атопичен дерматит, псориазис, заздравяване на рани са свързани с увреждания на бариерната функция на кожата. Изследването се извършва след група от студенти на възраст 23-27 години, които в определен период са спокойни, а след това са стресирани от изпитните сесии. За целите на изследването студентите попълват въпросници за настроението и самооценката (напрежение, депресивни настроения, гняв, враждебност, енергичност, умора, инерция, объркване и пр.).
В настоящото проучване се изследва не кожата на лицето, а на предмишницата като по-нечувствителна. Резултатите показват, че интензивният стрес при явяване на студентски изпити води до спад в бариерните функции на кожата. Това се потвърждава и от други научни изследвания. Според учените при наличие на силен стрес в организма се активират възпалителни процеси в по-дълбоките слоеве под епидермиса, задейства се и имунната система. Това се дължи на действието на хормоните и невротрансмитерите, освободени от надбъбречните жлези. При стрес раните зарастват по-бавно и това влияе на външния вид на белезите.
С кожата ние усещаме различни текстури, болка, топлина-студ, вибрации, натиск. Външната обвивка на тялото е богата на множество рецептори и съдържа нервни окончания, които стигат до епидермиса. При повишен психологичен стрес динамиката в кожата се променя. Повишава / намалява се кръвообращението, мастната секреция, функцията на потните жлези и пр. Това дава нова светлина при лекуването на хронични кожни заболявания.
Публикацията от 2010 г. Can poor sleep affect skin integrity? разглежда въпроса дали недостатъчните количества сън влияят на кожата.
В последните десетилетия хората спят все по-малко, а дори и преди заспиване вниманието им е привлечено от смартфони. Излъчваната от тях синя светлина влияе пряко на качеството на съня. За жалост от това е пощадено и поколението на днешните деца, които растат в силен информационен шум.
Досега разглеждахме главно най-горния слой на кожата - епидермиса. Под него се намира дермата, която е съставена главно от колаген, еластин, хиалуронова киселина и извънклетъчна матрица. Именно в дермата се намират много от фоликулите на космите, кръвоносни съдове, нервни окончания, мастни жлези и пр. Дермата трябва да бъде достатъчно здрава, за да издържи на различни механични натоварвания, но същевременно следва да е еластична, за да следва извивките на тялото при движение и да може мигновено да си възстанови първоначалното състояние.
В блога на aloha.bg писахме какви са разликите между колаген тип I и колаген тип II. В здравата кожа има големи количества колаген тип I, а когато има нараняване на кожата и следва спешно създаване на нови тъкани с цел спиране на кръвотечението се образува и колаген тип III. По време на ембрионалното развитие на човека всички рани зарастват без никакви белези и това е една от удивителните тайни, за които учените нямат обяснение. Дермата в кожата спира част от ултравиолетовите лъчи, както и проникването на различни бактерии.
Колагенът в човешкото тяло се синтезира от специализирани клетки. Този в кожата е образуван главно от фибробласти, а костите от остеобласти, а в хрущялите от хондроцити. От друга страна колагенът се разгражда с цел избягване на прекалено твърди и плътни тъкани. Неразтворимият колаген води до образуването на фибрози, които могат да бъдат животозастрашаващи (сърдечна фиброза, белодробна фиброза, фиброза на черния дроб и пр.) Спорен е въпроса дали фиброзата на мастната тъкан е вредна или полезна.
С течение на годините клетките, които произвеждат колаген стават неактивни и това води до видимите признаци на стареене като загуба на еластичност, поява на бръчки, трудно зарастване на рани, провисване на кожата, неравномерен тен и пр.
Има различни фактори, които ускоряват / забавят производството на колаген. Витамин С е пряко свързан със синтеза на колаген, а при липсата му се развива заболяването скорбут. Някои бактерии могат целенасочено да разградят колагена чрез процеса колагеназа и това води до заболявания на кожата, венците, белите дробове, стомашно-чревния тракт и пр. Заболяването антракс има и кожна форма, при която се образуват специфични черни петна. Газовата гангрена може да е смъртоносна и лечението включва хирургично изрязване на поразени тъкани. Хроничният стрес води до отделянето на хормони и невротрансмитери, които потискат имунната система и влияе на качествата на дермата. Хроничното безсъние и недоспиване водят до по-трудно зарастване на рани, увредена бариерна функция на кожата и лигавиците. Докато емоционалния стрес може да премине в рамките на часове, лишаването от здрав и ободряващ сън може да повлияе непоправимо на кожата в дълбочина.
Изследването от 2017 г. The Effects of Sleep Deprivation on the Biophysical Properties of Facial Skin е едно от най-новите проучвания в тази област. То разглежда ефекта от недоспиването върху кожата на лицето. Участниците в изследването са подложени на различни изследвания след 8 часов сън и след 24 часов период на безсъние в контролирана среда.
Резултатите показват, че след 24 часово безсъние:
- се увеличават количествата мъртви кожни клетки в областта на бузите
- прозрачността на кожата намалява
- порите на кожата се разширяват
- тенът на бузите е по-блед, а около устните е непроменен
- кръвообращението около очите е понижено и това води до тъмни кръгове под очите
- бариерната функция на кожата е влошена
- увеличава се загубата на вода и кожата е дехидратирана
- еластичността на кожата намалява
Тези резултати не са изненадващи на фона на предишните изследвания. По време на безсъние се отделят “хормони на стреса”, които влияят на метаболизма на целия организъм. Кожата също бива засегната и тя е огледалото за здравословното състояние на организма.
Загубата на прекалено много вода поради увреждане на функциите на епидермиса влияе и на дермата. Колагенът има свойствата да увеличава многократно обема си в присъствие на вода и да набъбва. При малките деца, които имат голяма повърхност на кожата дехидратирането може да настъпи изключително бързо и да е животозастрашаващо. Често лекарите прищипват част от кожата на коремчето и проследяват за колко време тя ще възвърне първоначалната си форма чрез този тест. Ето защо дори и краткотрайното недоспиване и лишаване от сън може да повлияе на кожата и да причини ускорено образуване на бръчки.
Ако трябва да определим кое е по-вредно за кожата - психологическия стрес или безсънието, резултатите са индивидуални и зависят от времетраенето и силата им. При по-възрастните хора безсънието ще причини по-дълготрайно увреждане на кожата в сравнение с младежите. Силните отрицателни емоции пък могат да доведат до различни трайни дерматити.
Има значение и позата по време на сън, защото ако спим само на една страна има опасност да притискаме съответната страна на лицето към възглавницата и това да доведе до трайна асиметрия на лицето по отношение на бръчките около очите и устните.
Източник: aloha.bg
