В нашето тяло съществува отделна нервна система, която всъщност е толкова сложна, че я наричат „втори мозък“. Тя се състои от 500 милиона неврона, дълга е приблизително 9 метра и продължава от хранопровода до ануса. Точно този „втори мозък“ е отговорен за яденето на вредна храна при стрес, за рязката и необяснима промяна в настроението, както и за редица заболявания.
Ентералната нервна система (ЕНС) – нашият „втори мозък“
Скрита в стените на червата, ентералната нервна система контролира процеса на храносмилането, а също така играе важна роля за доброто физическо и психологическо състояние на човешкия организъм. Ентералната нервна система (ЕНС) може да работи самостоятелно или заедно с главния мозък.
Ако разгледаме устройството на човешкото тяло, няма как да не забележим главния мозък и неговите нервни разклонения по протежението на гръбначния стълб. Ентералната нерва система, обаче, е доста по-дискретна тъй като се намира в два чревни слоя тъкан и за това е била открита едва в средата на XIX век. Тя е част от автономна, периферна нервна мрежа, която управлява фунционирането на вътрешните органи.
В продължение на много години, хората вярвали, че червата са в тясна връзка с главния мозък и играят важна роля за здравето на човека. Истината е, че те правят много повече от това да контролират смесването на храната и да управляват храносмилането. Ентералната нервна система (ЕНС), също така, поддържа биохимичната среда в различните области на стомашно-чревния тракт, като по този начин осигурява точното ниво pH и химичен състав, необходими за работа на храносмилателните ензими.
ЕНС се нуждае и от неврони защото приемът на храната крие доста опасности – бактериите и вирусите, които попадат в стомаха не трябва да превземат тялото. Ако някакъв патоген проникне чрез лигавицата на червата, имунните клетки започват да секретират противовъзпалителни средства, включително и хистамини, които разпознават невроните на ЕНС. За да се оттърве от опасността, вторият ни мозък или предизвиква диария, или информира главния мозък за необходимостта от пречистване по друг начин – чрез повръщане, като двата процеса могат да текат едновременно.
Както стана ясно, ентералната нервна система може да действа напълно самостоятелно, както и да изпраща сигнали до главния мозък чрез блуждаещия нерв. Всъщност 90% от сигналите предвани по този нерв идват от нея.
Вторият ни мозък – фактор за доброто самочувствие
Между главния и „втория“ мозък съществуват общи черти – състоят се от различни типове неврони и помощни глиални клетки, регулират кръвния поток към тях и произвеждат редица хормони и невротрансмитери.
Какви са особеностите и функциите на ЕНС?
– ЕНС произвежда половината допамин в нашия организъм. Допаминът е сигнализационна молекула, свързана с чувството на удоволствие и удовлетвореност. В червата, допаминът играе ролята на „вестоносец“ между невроните и координира контракциите на дебелото черво.
– ЕНС произвежда 95% от серотонина в нашия организъм, който навлизайки в кръвта, участва във възстановяването на повредените чернодробни и белодробни клетки. Също така той е необходим за нормалната сърдечна дейност и за регулиране на костната плътност.
– ЕНС не отговаря пряко за нашите емоции, но чрез невротрансмитерите, които произвежда и които могат да попаднат в хипоталамуса, вторият ни мозък може да влияе върху нашето настроение. Мед. изследване публикувано 2006 г. в The British Journal of Psychiatry показва, че чрез стимулиране на блуждаещия нерв, може ефикасно да се лекува хронична депресия.
– ЕНС и пеперудките в корема – всъщност това е усещане от масивен прилив на кръв към мускулите в резултат на силен стимул от рода на „бий се или бягай!“. От друга страна, стресът допринася за увеличаване производството на грелин, който освен, че усилва глада, снижава нивото на тревожност и депресия. Грелинът въздейства на невроните и така стимулира производството на допамин, което пък от своя страна, задейства усещането за удоволствие и удовлетвореност, предавано чрез блуждаещия нерв.
В заключение можем да кажем, че изучаването на ЕНС е в много ранен стадий за да се определи със сигурност до каква степен тази периферна нервна система влияе на множеството биохимични процеси, протичащи в човешкия организъм.
Специалистите предполагат обаче, че продължителни проблеми с храносмилателната система, водят до затлъстяване, артрит, остеопороза, загуба на апетит, мускулна дистрофия, болести на кръвта, болести на дихателните пътища, диабет, заболявания като Алцхаймер и Паркинсон и други.
Вторият ни мозък определено играе голяма роля за запазване на добро здраве и следователно трябва да му обръщаме специално внимание и да полагаме грижи за доброто му функциониране.
Източник: nsp108.com
