Въвеждането на вечерен час за децата не е просто избор на родителите, а закон от държавата с цел предпазване на децата и поради факта, че много родители са оставили децата си да растат безконтролно. Но необходимо ли е държавата да налага вечерен час или това е работа само на родителите?
В Закона за закрила на детето е записано, че след 20:00 ч. деца под 14 години трябва да бъдат с придружител на обществени места, а децата между 14 и 18 години трябва да имат придружител на обществени места след 22:00 ч. Ако пък собственик на заведение или търговски обект допусне вътре дете между 22:00 и 6:00 часа, подлежи на глоба от 2000 до 5000 лв. Ако родителите не са спазили вписаните изисквания за вечерен час в закона за закрила на детето, подлежат на глоба от 300 до 500 лв.
Подобен закон, обаче, подобно на закона за забрана на тютюнопушенето, предизвиква както одобрение, така и бурно недоволство. От една страна задължителният вечерен час е превантивна мярка за предпазване на децата от консумация на алкохол, наркотици, скитане из улиците или киснене в заведенията и забъркване в лоша компания. Обществените места през тъмните часове на денонощието не са подходяща среда за непълнолетни и крият по-голям риск за отвличания и други посегателства върху децата. Ето защо, дори и да имате доверие на децата си, е по-добре да им наложите вечерен час за тяхна безопасност и ваше спокойствие. A тъй като някои родители нехаят по въпроса и не са достатъчно строги във възпитанието на децата, държавата се намесва с налагането на закон и въвеждането на задължителен вечерен час.
От друга страна пък не всеки родител има време и възможност да придружава детето си навсякъде или да му осигури придружител. За мнозина не е ясно какъв е проблемът, ако детето им е на беседката пред блока след вечерния час, при положение, че е лято, светло е и може да го наблюдават от терасата. Противниците на закона, касаещ вечерния час, недоумяват също как и защо трябва да накарат 17-годишния си син, например, да се прибере в 22.00 ч., смятайки, че той вече е достатъчно голям, за да се грижи за себе си и да поема отговорности в живота. А и в крайна сметка това дали да имат и до колко да е вечерният час на децата е работа на самите родители, тяхната преценка, методите им на възпитание, това до колко съвестни и отговорни са децата им, а не на държавата или външни лица (приятели, роднини и т.н.), даващи съвети за възпитание.
Според много родители вечерният час е нещо, което трябва да се налага не само въз основа на годините на детето, но и съобразно характера му, дали е отговорно, зряло за възрастта си, мястото, където живее (има разлика дали живее в центъра на голям оживен град или е в тих квартал или на село), дали е проблемно дете, дали е зима или лято, тъй като се стъмнява по различно време и т.н.
