Тийнейджърите са потопени ежедневно в буквално непрекъснато общуване с връстниците си благодарение на социалните мрежи. За Вашия тийнейджър това общуване е много важно за изграждането на принадлежност, самочувствие и самостоятелност. Както и при възрастните общуването може да бъде съпътствано с позитивни или негативни емоции. Младежите се сблъскват с различни форми на лошо отношение или пък самите те проявяват такова към другите. За да разбираме по-добре поотрасналите си деца, е добре да познаваме взаимоотношенията им със света, включително онлайн.
Но в какви отношения се въвличат тийнейджърите?
На първо място не бива да забравяме, че повечето тийнейджъри в повечето случаи са ангажирани в позитивно общуване помежду си, дори когато използват новите технологии. Именно такива примери могат да насочат родителите към силните страни на развиващия се човек – чувство за хумор, създаване на отношения на доверие, даване и приемане на помощ, споделяне на важните моменти, добро самочувствие. Често обръщаме обаче повече внимание на негативните примери, защото те ни плашат и объркват.
Интересно е да се види, че там, където възрастните виждат само тормоз, тийнейджърите виждат и нещо друго. Днес много се говори за явлението онлайн тормоз. Важно е да обръщаме внимание на трудните теми, но също така е важно да правим разлика между различните феномени от света на тийнейджърите, защото не всяка проява на грубост в интернет и реалността е тормоз. Генерализирането може да подкопае сериозно доверието с тийнейджъра. Младежите най-често признават, че се чувстват демотивирани да споделят с възрастните, защото очакват прекомерна реакция от тяхна страна, „правейки от мухата слон“, без да разберат същността на отношенията им с връстниците. Често младежите не могат да се припознаят в коментарите на родителите си спрямо Мрежата, тяхната компания или начина на живот на „днешната младеж“ и затова предпочитат да заемат обратната позиция, за да балансират. Това създава изкуствена пропаст между поколенията там, където трябва да има заслужено доверие – че младежът може да се справи и че родителят може да разбере.
Тормозът се състои в продължителни и постоянни действия, оказващи физическа или психическа вреда на човек, който не е в позицията да се защити. Тормозът не се е променил със социалните мрежи, но е факт, че те му позволяват да се разгърне в по-голям мащаб – далеч извън рамките на училището и непосредственото обкръжение. Размяната на обиди или груби и злобни атаки е междуличностен конфликт, въвличащ много и различни участници в различни роли. Той е неприятно и болезнено преживяване, но не винаги има участник, който да се възползва от позиция на доминиране над друг, който не може да се защити. Често първата обида предизвиква отвръщане на удара за възстановяване на справедливостта, но всъщност води до лавина от нови груби действия и от двете страни.
Тийнейджърите публикуват обидни коментари, подигравки и злобни клюки по няколко причини, различни от желанието за тормоз. Едната е разиграването на конфликта пред публика - явление популярно като филмарство или филмиране. Филмарството може да има няколко цели, които са особено важни за тази възраст. Първата е създаването на чувство за престиж и приемане. В този случай често няма жертва и насилник, а става дума за конкуренция между тийнейджъри. Това обаче не означава, че младежите знаят как да се справят успешно в тази ситуация така, че да не им повлияе негативно по-нататък. Втората причина е забавлението. Част от младежите си признават, че понякога пускат клюки и коментари, за да видят какво ще стане и да гледат „сеир“.
Това води и към втората форма на обиди, която се различава от тормоза – майтапа. Майтапите също са имидж, но и осигуряват всеобщо забавление, което служи като универсално оправдание за всяка нанесена обида. Обидите болят, но не се приемат дълбоко, защото майтапчия и майтапен се разменят непрекъснато. Ако ролите са все същите обаче, вече не може да се говори за „шеги“ и е важно да се разбере за какво става дума и как могат да се намалят последствията за участниците.
Конфликтите са свързани не с технологиите, а с взаимоотношенията, а за добрите взаимоотношения трябват умения.
Всеки родител показва на детето си какво представляват взаимоотношенията с хората в света – партньор в живота, членове на семейството, приятели, познати, непознати. Тийнейджърите имат много умения, но все още им трябва подкрепа в житейските ситуации и избори. Те трябва да имат пространство да обмислят критично поведението си и как то се отразява върху другите. Също така трябва да имат отработени модели за справяне с лошото отношение по добър начин – спорт, разговор с приятел, поезия, разходка, хоби. Важно е в трудни ситуации да се опираме на силните страни на младежите като възможности за възстановяване дори след тежки преживявания.
Независимо дали избират да бъдат приятели на децата си в мрежата, или не, родителите могат да се възползват от възможността да говорят за важните неща от живота през интернет поведението им, което си остава тяхното поведение и в повечето житейски ситуации.
