Общоприетото мнение е, че хранителните разстройства са избор на начин на живот. Но те всъщност са сериозни и често фатални заболявания, които причиняват сериозни смущения в поведението на човека.
Най-често се характеризират с нередовни хранителни навици и силен стрес, свързан със загриженост за телесното тегло или форма. Нарушенията могат да включват недостатъчен или прекомерен прием на храна. Най-често срещаните форми на хранителни разстройства са анорексия нервоза и булимия нервоза, които обикновено засягат девойки и жени. Има и още едно нарушение на храненето, свързано с психично разстройство, изразяващо се в преяждане, което се среща както при жените, така и при мъжете.
Пристрастеността към храна, телесно тегло и форма също могат да бъдат сигнал за нарушение на храненето. Тези нарушения могат да се развият по време на всеки етап от живота на личността, като най-често се появяват по време на юношеството или младостта, но могат да се развият и в детството.
Видове нарушения на храненето
Анорексия нервоза
Изразява се с наличие на натрапчив страх от трупане на телесна маса, с отказ за поддържане на здравословно тегло и нереалистично възприятие на образа на тялото. Много хора с анорексия нервоза изключително много ограничават вида и количеството на храната, която консумират, теглят се многократно и дори когато са очевидно слаби или с опасно ниско тегло, се възприемат като хора с наднормено тегло.
Анорексията води до сериозни последствия за здравето на личността, като увреждане на мозъка, загуба на костно вещество, сърдечни проблеми, безплодие и други. Рискът от смърт също е много висок при този вид разстройство.
Симптомите включват:
- Гладуване или силно ограничено хранене;
- Изключителна слабост ;
- Безмилостно преследване на слабостта и нежелание да се поддържа нормално или здравословно тегло;
- Интензивен страх от натрупване на телесна маса;
- Изкривена представа и образ за тялото;
- Самоуважение, което е силно повлияно от възприятията за телесното тегло и форма, или отричане на тежестта на ниското телесно тегло.
Булимия нервоза
Това разстройство на храненето се харатеризира с многократно преяждане, последвано от принудително повръщане, прекомерно физическо натоварване или прекомерно използване на лаксативи или деуретици. Личностите, страдащи от булимия се страхуват от наддаване на тегло, защото не харесват размера и формата на тялото си.
Процесът на преяждане и „изхвърляне“ на храната обикновено е безконтролен и се извършва тайно, създавайки чувство на вина и срам. Булимията може да увреди стомашно-чревния тракт, да създаде тежка дехидратация и да причини затруднения на сърцето в резултата на електролитен дисбаланс.
Симптомите включват:
- Хронично възпаление и болки в гърлото;
- Подути жлези в областта на шията и челюстта;
- Износен зъбен емайл и все по-чувствителни и разлагащи се зъби в резултат на излагане на стомашната киселина;
- Киселинен рефлукс и други стомашно-чревни проблеми;
- Тежко обезводняване;
- Електролитен дисбаланс (твърде ниски или твърде високи нива на натрий, калций, калий и други минерали), които могат да доведат до сърдечен удар.
Преяждане
Хората, страдащи от това разстройство, често губят контрол върху храненето си. Тук за разлика от булимията нервоза обаче, епизодите на преяждане не са последвани от компенсаторно поведение, като повръщане, гладуване или прекомерно физическо натоварване. Поради това хората с този вид разстройство могат да бъдат със затлъстяване и да е налице повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания.
Мъжете и жените, които се борят с това разстройство, също често може да изпитват чувство за вина, стрес и неудобство от поведението си.
Симптомите включват:
- Хранене на необичайно големи количества храна в определен период от време;
- Хранене при липса на глад или дори след преяждане;
- Често хранене сам или тайно, за да се избегне неудобството;
- Притеснение, срам или вина по време или след храненето;
- Чести диети, обикновено без резултат.
Какво могат да направят родителите, за да предпазят детето си от нездравословни хранителни навици?
Независимо дали осъзнават или не, родителите имат голямо влияние върху поведението на детето си. Макар че е важно да насърчавате детето си да се храни със здравословни храни, не е добре да говорите пред него прекалено много за диети или за това как не харесвате своето тяло. Бъдете наясно с интернет съдържанията, на които могат да попаднат, особено с тези, които насърчават анорексията като начин на живот.
Как се лекува хранителното разстройство?
Има множество възможности за лечение на хранителните разстройства в зависимост от естеството и тежестта на симптомите. Повечето препоръки за лечението задължително включват някакъв тип психотерапия и обучение за храненето.
Психотерапията може да помогне за изследване на мислите и поведението, водещи до негативното отношение на личността към формата и теглото на тялото й, и до неадекватно хранително поведение. Терапевтичните опции могат да включват когнитивно поведенческа терапия, която може да помогне за изследване на ирационалните мисли, свързани с външността и да замени нездравословните начини за справяне с по-здравословни.
Препоръчителна е и семейна терапия, тъй като е установено, че подобряването на семейната динамика, намаляването на стреса в семейството и създаването или възстановяването на по-добра комуникация, могат да намалят напрежението, оказващо влияние върху хранителните разстройства и навици, особено сред тийнейджърите и децата.
Хранително образование
За хората, с изключително поднормено тегло, основната цел на лечението е да се помогне на индивида да се върне към здравословно телесно тегло. Важно е обаче всеки член на семейството да се възползва от изучаването на основите на здравословното хранене, което от своя страна да им помогне да развият безопасни и здравословни хранителни навици.
Медикаменти?
Лекарството е на разположение, за да се намали нуждата от склонност към преяждане или изчистване на храната. Някои хора смятат, че антидепресантите и успокоителните могат да помогнат за намаляване на стреса и симптомите. Въпреки че никакви лекарства не могат да излекуват нарушенията на храненето, важно е да поговорите с Вашия лекар за това дали тази опция може да бъде ценна намеса.
Болнично заведение?
При нужда, лекарят може да препоръча болнично лечение, ако недохранването е сериозно или са налични други усложнения, дори животозастрашаващи. Болничната грижа е по-интензивна, тъй като пациентът е под денонощно наблюдение и грижи за физическото му здраве. Но психологическата помощ и в болничното заведение е крайно необходима. Единствено възстановяването на баланса между психическото и физическото състояние на пациента може да доведе до подобряване и до лечение на хранителното разстройство.
