Днес искам да споделя с теб 7 основни принципа за провеждане на разговори с тийнейджъри, които да вземеш предвид.
Едни от най-неправилните решения, които се вземат през живота на човека, са по време на пубертета.
Пътят на тийнейджъра е осеян с опасности и създаването на умения за разговори с тийнейджърите от страна на родителите ще понижи нивото на риска.
Трудните теми за разговор (колкото и неудобни да звучат понякога) не бива да се избягват:
- разговори за брака, сексуалността, както и за взаимоотношенията с връстниците от същия и противоположния пол;
- разговори за болести, предавани по полов път;
- разговори за влиянието на цигарите, алкохола и наркотиците;
- разговори за влиянието на медиите и интернет.
Уменията за общуване с тийнейджърите се изграждат; те се явяват като резултат от общуването през предишните периоди от тяхното развитие.
Ето по какъв начин може да се случи това:
1. Разговорите на чувствителни теми идват в резултат на пълноценно общуване през предходните години. Не очаквай младият човек да да иска да споделя с теб всичко, ако през изминалите години сте си говорили само за времето;
2. Основна пречка за доброто общуване през тийнейджърските години, е срамът на родителите – те си мислят, че темите са твърде “срамни”, за да бъдат комуникирани. Тийновете вече знаят много повече отколкото си мислиш;
3. Натякването за негативното поведение трудно би довело до добър резултат. Ролята ти като родител е по-скоро да предупредиш, отколкото да натякваш. Акцентирай върху позитивното и тийнейджърът ще се довери и за негативното;
4. Бързите разговори довеждат до бързи решения. Разговаряй със съзряващото момче или момиче периодично и за малко вместо да проведеш няколко изчерпателни лекции, с което да приключиш;
5. Тийнейджърите не се вкючват в рисково поведение, ако имат цели, които да преследват, стабилни приятелства и са вкючени в позитивни дейности;
6. Тийнейджърът няма да послуша родителя, ако той не демонстрира онова, което поучава;
7. Тийнейджърът има тенденцията да споделя повече, когато е уверен/а, че винаги може да отиде при родителя за възникнал проблем.
Без чувство на мисия, животът на човек се развива случайно и затова е необходимо през този етап да се даде възможност на младия човек да открие уникалните си дарби, интереси и копнежи.
