Когато става дума за подрастващи, незнайно защо винаги възникват мисли за проблеми. За това по какъв начин да „достигнем” до тийнейджъра, да намерим общ език, да бъдем авторитети за него.
Така ли е в действителност? Всеки родител трябва да разбере, че този период от живота на детето е преходен – от детството към живота на възрастните. На вашето дете също е толкова тежко, колкото и на вас самите, така че вашето отношение в този период е изключително важно.
Ако вие морално сте готови за неизбежните изменения и реагирате правилно на тях, напълно вероятно е преминаването през тази възраст да бъде напълно щастливо и безболезнено за вашето семейство.
1. Лично пространство
Всеки човек се нуждае от лично пространство, на което никой да не посяга (та нима на вас ви харесва да работите под непрестанното наблюдение на началника). Забранете си да въдворявате ред в стаята на детето, да подреждате вещите му, да подслушвате разговорите му, да четете sms-ите и личния му дневник. Ако желаете детето ви да израства като самостоятелна личност, то трябва да се научите да му давате свобода. А всичко започва с предоставянето на негово лично пространство. Това не отменя старанието ви да прекарвате повече време с вашето дете. Обсъждайте неговите интереси, интересувайте се от приятелите му в ненатрапчива форма, устройвайте си съвместни мероприятия, например поход в планината или каране на ски. Канете приятелите му в дома си, пригответе им нещо вкусно или им поръчайте пица. Старайте се да бъдете приятел на своето подрастващо дете.
2. Взаимно доверие
Давайки му определена свобода, давайте му и повече отговорности към семейството. Учете детето си на доверие и се учете да общувате с него като с равен, все едно е възрастен човек, но в същото време се старайте да оставате авторитет в неговите очи, пример за подражание. Ако не му разрешавате бира, то и вие не трябва да я пиете пред него.
Често подрастващите ни лъжат и, естествено, това буди у вас негодувание. Но преди да започнете с поучителната лекция, си задайте въпроса: „Защо той излъга?” Възможно е да не сте готов да чуете истината или пък детето да знае, че тя би ви наранила, а той не го иска. Ето и няколко прости правила за изход от ситуацията. Например, кажете на детето си, че ако е попаднало в неприятна ситуация, то вие сте длъжни да знаете за нея, за да му помогнете. Уверете го, че каквото и да се е случило, вие винаги ще го обичате и ще бъдете на негова страна. Подрастващият по-лесно ще ви се довери, като знае, че ще го подкрепите.
В този случай вашето дете се нуждае от вас не като родител, а като съветник. Но все пак не натрапвайте вашето мнение или виждане, ние всички имаме право на грешки. Вашата задача е да направлявате и поддържате, а не да налагате и следите. Опитайте да влезете в тази нова роля и ще видите как ще се преобразят вашите взаимоотношения.
3. Финансови отношения
От 14 години натам предлагайте на детето си варианти да си заработва някакви средства, които да бъдат лично негови. То обаче да знае, че не идват даром. Заработката не е награда за добри оценки, за помощ на баба или вкъщи. Тези неща трябва да са норма и да не са нещо необичайно. Детето може да заработва свои средства, като бъде куриер, раздава флайъри, участва в промоции и т.н. Парите, които си изкарва, са лично негови. Не се опитвайте да му предлагате по-добри варианти, нека то само да се учи по пътя на пробата и грешката.
Освен това поверявайте на тийнейджъра да плаща някои неголеми сметки или сам да купува свои неща, така че да стане отговорен към разходите си. Знаейки вашите доходи, детето само да си направи извод, че няма излишни пари за харчене.
4. Съвременни технологии
Клетъчният телефон може да ви помогне да останете свързан с детето си, но въпреки това трябва да го контролирате кога и как го използва. Първо да поставите месечен лимит на обажданията, след който да приема само входящи повиквания. Така ще научите вашия подрастващ да се замисля как използва телефона си.
Второ, не купувайте нов телефон по-често от веднъж на 2 години. Ако с новия апарат нещо се случи (изгуби го или го счупи), купете му най-простия и евтин, за да може само да звъни (без игри, интернет и т.н.) Така ще възпитате отговорно отношение към вещите у детето и ще му покажете, че не сте в състояние да му купувате нови „играчки” по всяко време.
Трето, подрастващите обичат да слагат всякакви пароли за достъп до своите телефони. Обяснете му, че от родителите нищо не се крие и това е една от проявите на доверие. Освен това на мобилните апарати има такава услуга като родителски контрол, с помощта на която можете да наложите ограничения като например детето ви да не може да приема и да прави обаждания и sms-и между 23:00 и 7:00 ч. или по време на уроците. А също можете да засичате и местонахождението му. Обяснете му, че това не е шпионаж, а мярка за неговата безопасност.
Отделете време да обсъдите и безопасността му в интернет, например, защо не трябва да оставя свои телефонни номера или адреси в мрежата, да качва свои неприлични снимки или да дружи с хора, които не познава в реалния живот.
5. Развивайте интересите и способностите му
Нека вашият тийнейджър пробва различни занимания – спорт, музика или изкуство, и така да намери кое му е близко и кое не толкова. Ако детето има хоби или увлечение, по-малък е шансът да попадне в лоша компания или ситуация. У такъв подрастващ най-важното е самооценката и чувството за собствено достойнство, той има приятели със сходни интереси, по-малко е податлив на чуждото мнение. Подрастващ, който няма никакви интереси и увлечения, който не се стреми към нищо, по-бързо от всичко започва да променя поведението си спрямо другите – т.е. да пие, пуши и т.н.
6. Кажете „Не” на модата
Като правило родителите искат най-доброто за своите деца и не жалят пари за това. От това успешно се възползват търговците и самите деца. Да се угажда на чуждото мнение, капризи и желания не носи ползи на никого – нито на вас, нито на вашето дете. На вас, защото купувайки поредната модна дрешка, вие за пореден път забравяте за своите желания. Тийнейджърът също не извлича от покупката полза, защото знае, че ще я изостави, когато се появи друга дреха или вещ, тъй като модата бързо се изменя.
Вашата задача е да обясните на детето, че дрехите не красят човека, а още повече името на марката. Могат да се купят нови, красиви, но не толкова скъпи вещи. А ако толкова силно иска маркова стока, нека знае, че трябва да изчака намаление или да се лиши от нещо друго (например ходене на кино), за да я има.
Подрастващите използват модата като средство за самоизразяване. Те изпробват върху себе си различни стилове сякаш да изразят различните аспекти на своята личност. Помогнете на своето дете красиво да се самоизразява, даже, когато това противоречи на вашия собствен стил.
7. Подрастващият и сексът
За никого не е тайна, че още в ученически възраст момичетата и момчетата започват да проявяват интерес един към друг. Както и фактът, че сексуалният живот започва все по-рано с всяка изминала година. Това в голяма степен се дължи на факта, че никой не разговаря с децата на тази тема, не им обяснява как може да завърши това, не ги контролира какво правят след училище.
Намерете време и възможност да обсъдите с вашето дете тази щекотлива тема, да му обясните за възможните последствия (инфекции, бременност), за ненадеждните отношения между подрастващите, за проверката на времето и т.н. Разкажете му за своя или за опита на ваши приятели по въпросите.
8. Вечерен час
Вечерният час е важен по очевидни причини. Той не само позволява на родителите спокойно да поспят, но също защитава подрастващите от опасностите, които обикновено се случват след полунощ. Тийнейджърите не обичат особено правилата и ограниченията, но без дисциплина са за никъде. За спазването на вечерния час трябва всички да се отнасят отговорно. Не определяйте приблизително, а точно време за вечерен час.
Понякога вашият тийнейджър ще моли да му удължите вечерния час и тогава е нормално да отидете на компромис. В идеалния вариант този компромис трябва да бъде договорен по-рано. Ако вашето дете се обажда 20 мин. преди уговорения вечерен час с молба да остане да преспи в дома на свой приятел, то това може да е проблем. Ако детето се прибере след разрешеното време, дайте му шанс да обясни. Дори и детето да има тежка причина за това, при всички положения трябва да има някакво следствие. Решете по-рано в какво и колко да ограничите детето. Можете да му забраните да гледа телевизия, да не го пуснете на дискотека или да не му купите нова вещ през този месец. Ако обаче тийнейджърът се прибере пиян или се съмнявате, че е употребил наркотици, тогава последствията трябва да бъдат по-сериозни.
9. Подрастващият и училището
В тази възраст децата се учат тежко и все по-малко искат да ходят на училище. Тук обаче е вашата задача да му обясните защо е нужно това да се промени. Не го ругайте за лошите оценки и не му чертайте ужасяващо бъдеще, а помнете, че всички гении са били тройкаджии. Длъжни сте да му обясните важността на знанията, да го мотивирате към самообучение, да му предложите интересни книги и от време на време да се занимавате заедно с него.
Ако детето има сложни взаимоотношения със своите съученици или с някой от учителите, не е лошо да помислите за преместване в друго училище. Там детето ще има нови приятели, нови интереси, нова прическа дори, въобще нов живот. Понякога е важно всичко кардинално да се промени.
10. Правилно общуване
Ако вашият тийнейджър се учи лошо, пренебрегва вечерния част или постоянно лъже, сигурно ще крещите и ще „четете конско”. Но повярвайте, този метод не действа на подрастващите, нито пък на възрастните. Ако изпадате в истерия, то вашето дете ще види, че може лесно да ви управлява. С критики и нравоучителни лекции детето бързо привиква, то умее да не слуша виковете, да се „изключва” и оттам идва и усещането, че разговаряте със стена.
Пробвайте друга стратегия:
- положителен поглед и равен тон. Може да ви изглежда просто, но това ще зададе тон на вашия разговор.
- слушайте повече, отколкото да говорите.
- говорете по същество. Казвайте ясно, че това вас не ви устройва или че ви разстройва.
- обяснете защо налагате това или онова наказание
- ако чувствате, че не можете да сдържите емоциите си, отидете в друга стая, за да поемете дъх и да оставите детето да помисли какво точно е направило както не трябва.
В такъв момент вие изнасяте урок по майсторство – демонстрирате на тийнейджъра правила на общуване, които той ще използва за в бъдеще.
И помнете, че родителят и детето нямат отношения на учител и ученик. Всеки един от нас имам какво да научи от другия. Само от вас зависи какво ще бъде вашето отношение – приятелско или конфликтно. Учете се на взаимодействие!
