Всички ние искаме децата ни да бъдат уверени и силни и се сремим да възпитаваме тези качества у тях. Докато го правим обаче трябва да сме сигурни, че не насърчаваме несъзнателно формирането на грубост и желание за надмощие над другите.Защото между силното дете и детето, което се налага с афресия над по-слабите и уязвими негови връстници, понекога има много тънка граница, която лесно се прекрачва.
Какво да направим ние, родителите? Можем ли да превърнем тази тънка граница в по-плътна и забележима?
Да, ако сме добър модел за подражание, тъй като сме първи и най-важни учители в живота на детето.
Да, ако изградим силна емоционална връзка с него и проявяваме внимание към емоционалните му нужди.
Да, ако възпитаваме у него емпатия, съчувствие и разбиране към дрругите и го научим на благородство, милосърдие и прошка.
За да се отгледа и възпита дете, което е силно и уверено, но не прекалено агресивно в решителността си и налагащо се над другите, се изискват голямо внимание, любов и много целенасочени усилия от страна на родителя.
Всеки родител е имал моменти, в които е показвал надмощие над децата в стремежа си да защити своя авторитет и да отстоява позициите си на този "който определя правилата". Но понякога, в стремежа си да постигнем това, ние създаваме у децата си впечатлението, че ако не наложат убежденията и позициите си на всяка цена и чрез надмощие, това ги прави слаби. Децата се учат от нас и пренасят този модел на поведение в отношенията с приятелите и връстниците си. Понякога се случва така, че те започват да "налагат" собствените си убеждения и позиция на останалите, които може и да не ги споделят.
Ето защо, научете ги на емпатия
... защото в крайна сметка нещата се свеждат до емоциите и чувствата. И от тази гледна точка ние трябва да научим децата си, че думите им могат да имат също толкова голяма сила да нараняват, както и юмруците, особено ако непрекъснато изтъкват колко са прави, колко са уверени и колко са невероятни. Да, ние родителите искаме децата ни да се възприемат така, но не за сметка на някой друг, който не се чувства по същия начин.
Идеалният вариант е да възпитаваме силно и решително дете, което обаче едновременно с това изпитва съчувствие и емпатия към другите.
Как да стане това?
Нещо много полезно, което можем да направим в тази посока, е да му покажем чрез нашите собствени взаимоотношения с него как се съчетават тези качества.
Когато нашите малчугани се чувстват сигурни с нас, те нямат нужда да се състезават с останалите и да излизат винаги победители, за да заявяват себе си. За да научим децата си, че вече са победители, защото са сигурни в това, което са, най-напред трябва като родители да отговаряме на техните нужди с голяма чувствителност и уважение. Когато наблюдаваме несигурността и трудностите им (независимо колко незначителни ни се струват), трябва да им показваме. че сме забелязали колко добре са се справили с нещо сложно. След това те ще могат да пренесат това усещане в различни ситуации с други хора, когато са далеч от нас. И това пренасяне ще бъде "автентичната увереност", а не изкуствено внушено самочувствие от непрекъснато повтаряне на мантрата "Ти можеш! Можеш го! Можеш да го направиш!".
Ако искаме децата ни да бъдат силни и уверени в себе си, трябва да им покажем какво означава това. Това означава да плачем, когато нещо ни наранява и да изговорим тези чувства, за да преминем през тях. Означава също така да не се страхуваме да споделим истинските си емоции на гняв и разочарование и да получим любов и разбиране за това (децата ги получават от родителите си). Означава и да прилагаме дисциплина не като шамаросваме или наказваме хлапето, а като го учим кое е уместно поведение за тази ситуация и как то да се справи по-добре следващия път.
А сега помислете и за още нещо
... ако детето ви не получава никакво милосърдие, снизхождение и прошка от ваша страна, когато е направило нещо неправилно или нередно, как ще реагира самото то, ако попадне в подобна реална житейска ситуация със свои връстници? Ако вие покажете снизходителност и простите грешката на детето си обаче, това ще му позволи и то да постъпва с другите по този начин. Някои хора биха сметнали това за "слабост", но всъщност то е най-добрият начин да възпитате силно и владеещо емоциите си дете.
Децата се учат от нас и на отношение към работата, задълженията и ангажиментите. Когато те наблюдават как родителите реагираме, ако трябва да изпълним наше задължение, което не ни е съвсем по вкуса, ние им показваме модел на поведение в подобни ситуации за тях самите.
Добре е обаче да учим децта си не само на това колко е важно да работим отговорно и сериозно, но и също да отделяме време за себе си и да се забаляваме. Ако ние, родителите, сме модел за подражание само и единствено като им показваме сериозно отношение в работа и в изпълнение на задълженията, има риск децата да се превърнат в напълно отдадени на професията си възрастни и то на каква цена. В този случай има голяма вероятност след време те да станат "лоши шефове", които тормозят хората около себе си да работят много, по всяко време, във всяка ситуация и на всяка цена, като забравят, че ние работим, за да живеем, а не живеем, за да работим. Така че, нека покажем на децата си, че ползите от отговорното отношение към работата трябва да бъдат съчетани с възможността да си почиваме и да се забавляваме. Силните хора знаят колко е важно това.
И не на последно място
... трябва да научим децата си, че силата и увереността нямат само физически измерение, но и емоционални. Когато се показваме силни и едновременно с това проявяваме съчувствие, ние всъщност учим децата си, че истинската сила е комбинирана с любов и внимание, а не с насилие, изисквания и налагане на волята над другия.
Защото именно това е голямата разлика, която поставя и ясната граница между силния и самоуверен човек и грубия насилник, който цели не просто да изтъкне, а и да подчини останалите и да се наложи над тях.
Източник: roditel.bg
