Невроучени провеждащи изследването FinnBrain демонстрирали за първи път, че стресът, който бащата изпитва в детството, е свързан с развитието на бялото вещество в мозъка на детето.
Данните от много изследвания върху животни доказват, че промените във функциите на гените причинени от взаимодействието със средата могат да бъдат предавани наследствено чрез половите клетки. По-конкретно, хранителните вещества и стресът са тези, които причиняват този вид промени. Те не променят последователността на нуклеиновата киселина на ДНК, а променят функцията на гените чрез така наречените „епигенетични механизми“.
Нови открития за ролята на епигенетиката в регулирането на генните функции са довели до нови виждания за механизмите на предаване по наследствен път. В миналото учените са смятали, че придобитите характеристики не могат да бъдат предавани по наследствен път. Все още се правят проучвания как този тип феномени се предават от едно поколение на друго при хората.
В изследването FinnBrain учените изследвали 72 семейства, за които била събрана информация относно техните стресови преживявания в ранната детска възраст (и на двамата родители) и мозъкът на техните деца бил сканиран няколко седмици след раждането.
Учените установили, че излагането на бащата на стрес било свързано с по-бързото развитие на бялото вещество в мозъка на детето. В бялото вещество има нещо подобно на „кабели“, които свързват различните части на мозъка и играят централна роля в мозъчните функции.
Връзката между излагането на стрес на бащата и начина на развитие на бялото вещество в мозъка на детето била доказана, дори когато изследователите взели предвид влиянието на стреса, на който майката била изложена в детството и другите допринасящи фактори по време на бременността.
За да се проучи по-добре механизма на промяна в генните функции на детето в следствие на излагането на стрес на бащата, е започнато проучването FinnBrain през 2010 г., при което се взимат сперматозоиди от мъжете в 4000 семейства и се изследват епигенетичните маркери. Целта е да се установят генетичните фактори и факторите на средата, които повлияват на развитието на детето и неговото благосъстояние.
Невроучените поставят акцент и върху изследванията на невропластичността, за да могат да създадат подходящи условия за оптимално когнитивно развитие на децата.
В резултат на тези изследвания са създадени програми като Fast ForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory, които стимулират мозъка на децата да изгражда невронни връзки в областите на мозъка свързани с когнитивните умения – четене, слухова обработка на информацията, концентрация, работна памет, усвояване на нов език и др.
Тези програми се използват и като интервенции при наличие на дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на внимание и други разстройства засягащи уменията за учене.
Източник: Neuroscience News
