Ерик Ериксон е един от най-влиятелните психолози в цялата история на психологията. Той е преподавал в университети като Харвард и Бъркли, независимо от факта, че той самият не е имал университетско образование. Получил своето обучение в рамките на класическата психоаналитична школа, той разширява границите й, създавайки своята теория за психосоциалното развитие. За разлика от психоаналитичната позицията, която се фокусира основно върху ранното детство, Ериксон описва курса на развитие през целия жизнен цикъл на човека и дефинира основните и важни етапи в него. Той разграничава 8 периода и описва най-важните „кризи“ (,както той ги нарича) за всеки един от тях.
1) Първият етап от психосоциалното развитие, според Ериксон, започва от раждането и завършва приблизително около 15 / 18-тия месец. В него основна роля играе доверието към близките, или с други думи, дали бебето може да разчита на родителите си и дали получава адекватни грижи на своите нужди. Основното събитие в тази възраст е храненето. Както всеки друг етап от развитието, така и този се характеризира с два възможни изхода – „доверие срещу недоверие“. Ако бебето е имало положителна връзка със своите родители и е успяло да им се довери, то успешно преодолява „кризата“ на този етап и научава, че може да се доверява на околните. При условие, че детето не получава адекватни грижи, то развива недоверие към хората. Според Ериксон, този етап е от изключителна важност за бъдещето развитие на човека.
2) Вторият етап от психосоциалното развитие започва около година и половина след раждането и достига до третата година. „Кризата“ на тази възраст е „автономия срещу срам и съмнение“. Основното събитие тук е научаването на самоконтрол и регулация на телесните нужди (ползване на тоалетна). Други важни събития през този етап на развитието са изборът на дрехи, избирането на играчки и храна. Според Ериксон децата на тази възраст са фиксирани върху развитието на чувството за самоконтрол. Децата, които успешно преминават през този етап развиват самочувствие и вяра в себе си, докато неуспешното завършване на този етап оставя чувство за несигурност и съмнение към собствените си способности.
3) Третият етап настъпва след 3-тата година и продължава до навършването на 5 години. Най-важните събития през този етап са играта, социалните отношения и изследването на средата, а „кризата“ на тази възраст е „инициатива срещу вина“. Децата започват все повече да научават за света и отношенията между хората, а тяхното любопитство и инициативност са водещите в тази възраст. Чрез играта и социалните отношения, децата се научават на инициативност и взимане на решения. Родителите и близките на децата трябва да ги окуражават и напътстват във вземането на решения, помагайки им да научават повече за света и заобикалящата ни среда. Родителите, които неглижират децата си в този етап от тяхното развитие, рискуват да оставят чувство за вина и срам в тях и да ги превърнат в зависими от помощта на другите.
4) Четвъртият етап от психосоциалната теория касае кризата между „трудолюбие срещу малоценност“. Този период обхваща първите години на училищната възраст (от 6 до приблизително 11-годишна възраст). Според Ериксон този етап е най-важен за развитието на самочувствие и вяра в собствените си способности. Децата тръгват на училище и им предстоят не леки задачи за преодоляване. Затова те имат нужда от много подкрепа, за да могат успешно да се справят с новите изисквания на средата. Успешното преминаване на този етап от развитието води до вяра в себе си и трудолюбие, докато обратният изход оставя чувство за малоценност и съмнение към своите способности.
5) Петият етап от психосоциалната теория обхваща периода на пубертета и юношеството. Неговата „криза“, или възможните изходи от този период са „идентичност срещу объркване (дифузия)“. Това е възрастта на развиване на своята самостоятелност и независимост, както и на намиране на себе си. Децата, или юношите, опитват и участват в различни занимания, имат повече приятели и сами определят своята среда и мястото си в нея. По пътя към намиране на себе си, те опитват различни стратегии и поведения и тяхната неопитност може да доведе до объркване и несигурност. Дори и все по-самостоятелни, юношите имат нужда от силна подкрепа и окуражаване, за да могат да повярват в себе си, да изградят своята идентичност и да намерят пътя си в живота.
6) Шестият етап се простира между 20 и 40-годишна възраст, а най-важното събитие в него е намирането на партньор и възможността за създаването на интимни отношения с нея. Кризата на тази възраст е „интимност срещу изолация“. Привързването и създаването на интимни и близки отношения е една нелека задача. Преди да успеем да създадем такива отношения с околните ние трябва да вярваме в себе си, да имаме опит в социалните отношения и да успяваме да ги запазим. Връзките между хората се създават по-лесно, отколкото се запазват. Хората, които не успеят да се сближат с околните и да намерят партньор, на който да могат да се доверят и разчитат са самотни, изолирани и несигурни.
7) Седмият етап е между 40 и 65 години и се характеризира с кризата на „генеративност срещу застой (стагнация)“. Когато вече сме изградили себе си като личности и сме намерили своето място в обществото, остава да намерим отговор на въпроса „С какво можем да допринесем за света?“. Ние можем да се развием в работата си, да сме успешни в семейството си (със своите грижи и внимание), да сме добри приятели или дори да се опитаме да сме активни на всички фронтове. Това ни носи удовлетворение и самочувствие. Стагнацията, от друга страна, представлява липсата на поле за действие и възможност да изявим себе си. Такъв завършек на кризата на тази възраст несъмнено оставя чувство за непродуктивност и липса на удовлетворение от себе си и собствените възможности.
8) Последният, осми етап от психосоциалната теория на Ериксон започва около 65-тата година от живота до неговият край. Изходът от този етап стои между чувствата за „интергритет срещу отчаяние“. Това, според Ериксон, е времето за равносметка на изминалите дни и нашите постижения. Ние „връщаме лентата назад“ и оценяваме своя живот и положението си. Нашият опит и изминал живот могат да оставят чувство за удовлетвореност и щастие или обратно, усещане за съжаление и отчаяние към пропуснатите възможности или допуснатите грешки. Успешното завършване на този период оставя чувство за удовлетворение и спокойствие в човека, докато негативният изход от тази възраст, води до отчаяние и съжаление към себе си и живота си като цяло.
Ерик Ериксон обхваща и описва целия жизнен цикъл на човека през призмата на нашето общество и важните за него „кризи“ за преодоляване. Всеки един етап е тясно свързван с изхода от предишния. Така, например, изграждането на идентичност в годините на юношество е от съществено значение за формирането на интимни отношения по-късно. Неблагоприятното излизане от една възраст оставя следи и възпрепятства преодоляването на всяка следваща стъпка в нашия живот. Във всеки един етап от нашето развитие ние имаме нуждата не само от вяра в себе си, но и от подкрепата на околните.
