За децата, които са отглеждани от психично болен родител, животът често е изпълнен с безпокойство, несигурност и бдителност.
Не е необичайно техните нужди да бъдат пренебрегвани.
Животът с психично болен родител представлява рисков фактор за проблеми, които могат да се появят на по-късен етап, включително емоционални и психологически смущения, трудности при обучението и лошо цялостно функциониране.
Освен това, има множество социални предизвикателства, с които тези деца могат да се сблъскат, като социално отхвърляне, проблемни взаимоотношения, брачни проблеми и разпадане на семейството.
Какви са основните неблагоприятни преживявания за хората, които са отгледани от родител с психично заболяване? В проучване, проведено от психолога Лин МакКормак от Университета в Нюкасъл, са интервюирани хора, отгледани от родители с психични заболявания, вариращи от депресия до шизоафективно разстройство. Анализът на екипа открива шест основни преживявания. Ето кои са те:
Кой се интересува от мен?
Като деца участниците в настоящото проучване са били измъчвани от самота, уязвимост и безпомощност. Размишлявайки върху детството си, те споделят, че са се чувствали нежелани, изоставени, изгубени, дори невидими... Дисфункционалната семейна среда ги е карала да се чувстват различни и стигматизирани по отношение на връстниците си. Един участник си спомня: „Имах усещането, че никой на този свят не ме обича... Липсваше ми любовта на родителите... Нямаше да има значение, ако изчезна“.
Травма и предателство
Преживяванията в детството са трудно спечелена борба за участниците в проучването и много от тях са тежко травмирани в младостта си. Семейната им среда е била ужасяваща и хроничният характер на негативността изостря последствията от пренебрегването и малтретирането, които са понесли. В същото време те са чувствали, че другият им родител е безпомощен и неспособен да се справи със ситуацията. Липсата на родителска грижа в детството води до свръхбдителност и изключителна тревожност. Предателството също е важна тема. Родителите им не са успели да ги обичат, отглеждат и защитават адекватно. Това, заедно с многократните случаи на злоупотреба и пренебрегване, затруднява изграждането на здравословно самочувствие и чувство за собствена стойност. Един участник казва: „Израствайки с татко, никога не съм се чувствал сигурен... И винаги съм бил тревожен“.
Прехвърляне на болката
По време на проучването участниците изразяват чувство на повишена вина и тъга, придружени от самообвинение. Много често информацията за състоянието на родителите им, включително причината и развитието, е била крита от тях. Това поражда объркване, срам и необходимост от пазене на тайна, което допълнително подхранва тревожността им. Един участник си спомня: „Всичко, което знаех, беше това, което баба, дядо и тате ми казваха, а именно, че мама е болна. Но тя не изглеждаше болна, което ме объркваше“.
Много участници се страхуват да не предадат болестта на бъдещото поколение, което изиграва съществена роля в решението за създаване на собствено семейство.
Да стоиш настрана и да бъдеш в безопасност
В детството си участниците е трябвало да се ориентират в несигурни емоционални плитчини. Някои се научават да игнорират собствените си чувства, поставяйки нуждите на родителите си над своите собствени. Други разработват набор от адаптивни поведения, които имат за цел да пазят тях и членовете на семейството им от нараняване. Това често включва научаване на методи за харесване и вписване сред другите хора. Нуждата от положителна обратна връзка и модифициране на поведението, за да се постигне, се превръща в необходимост. Както казва един участник: „Станах много адаптивен, защото съм преживял различни ситуации през живота си“.
Израстване
Всички участници разсъждават върху положителните и отрицателните аспекти на детския опит и често откриват ползи, смисъл и възможности за растеж. Някои дори откриват, че насърчава съпричастност, състрадание и устойчивост. Други смятат, че да имат психично болен близък е „прикрита благословия“, при която счупеният "Аз" успява да се излекува. Тъй като са в зряла възраст, участниците могат да погледнат назад към живота си и да дадат нов смисъл на преживяванията си. Мнозина описват процес, при който омразата към себе си се трансформира в себеприемане. Както един участник описва: „Разбирате защо правите нещата, които правите, и защо действате по определен начин. Просто съм наистина благословен, предполагам. Да, наистина съм късметлия“.
Преобразяване
Поглеждайки назад към борбата си от детството до зряла възраст, участниците идентифицират фактори, които са им помогнали да преодолеят обстоятелствата. За някои досегът, макар и ограничен, до семейства без психични заболявания им помага да видят живота. Това им дава надежда и оптимизъм за бъдеще, което може да бъде различно. Също така участниците гледат на образованието и заетостта като на път към независимост и свобода от семействата си. Понякога стремежът към постигане на невъзможно високи стандарти води до дълбоко недоволство от себе си, но училището до голяма степен осигурява бягство. Както един участник отбелязва: „Мотото ми е, че успехът е най-доброто отмъщение. Просто обичам да уча и да се усъвършенствам, за да бъда независим“.
Източник: https://psychology.framar.bg/
Growing Up With a Mentally Ill Parent: 6 Core Experiences: https://www.psychologytoday.com/us/blog/head-games/201709/growing-mentally-ill-parent-6-core-experiences
