Семейството е обществена единица, в която е особено важно да свикнете да се доказвате единствено вътре в себе си, вместо в разгорещени конфликти.
Много хора смятат, че в семейството всички имат право да знаят всичко един за друг и уединението е не само табу, но и пряко предизвикателство към самото му съществуване.
Членовете на семейството постоянно изискват един от друг обяснения, налага им се да отговарят пред деспотични роднини и т.н.
Семействата също така са склонни да приемат за задължително присъствието на церемониални събития като сватби, погребения, промоции, партита и семейни събирания по празниците и ако не присъствате, предпочитанията ви по въпроса не се приемат за извинение.
По същия начин членовете на семейството са склонни да критикуват начина ви на обличане и въобще вида ви. Не по-малко усърдни са в изискването на обяснения защо не сте се подстригали или защо сте разочаровали този или онзи роднина. Много ги бива да забелязват прояви, които те или „обществото“ определят като „отклонение от нормата“ колкото и невинни да са те.
Що се отнася до очакването да не ви разбират през цялото време, това са хората, с които ви е най-трудно да се справите, защото именно те често настояват да „разберат“ и полагат усилия да го постигнат, макар че рядко успяват.
Макар че семейните връзки могат да бъдат много силни и прекрасни, трябва да бъдете нащрек за сковаващите ви манипулации.
Винаги ми е интересно колко много хора на ръба на развода казват неща като: „Да, скоро ще си получа свободата.“ Защо си представят развода като придобиване на свобода, дори и да го казват на шега? Нима бракът е така широко възприеман като обратното на свободата, тоест за робство?
В много, много случаи е така – и не случайно. В брака, в семейството хората не се чувстват свободни, най-вече защото живеят с постоянната представа, че трябва да дават обяснения, или от страх че няма винаги да бъдат разбрани. Махнете тези два фактора и повечето бракове, които свършват с развод, могат да бъдат спасени.
От друга страна, приятелството, което трае цял живот, е отношение, в което никоя от страните не е нужно да се доказва.
Приятелят не очаква от вас нищо друго, освен да бъдете себе си, и най-важното в цялата работа е искреността. когато говоря с родители, съветвам ги да се вгледат внимателно в собствените си приятелства и да започнат да се отнасят към децата си и към другите членове на семейството като към приятели.
Например, ако някой приятел разлее чаша мляко на масата, сигурно ще кажете: „Няма нищо, дай да ти помогна да го изчистиш.“ Но ако го направи детето ви, може би ще кажете: „Внимавай какво правиш, глупчо! Защо винаги си толкова несръчен?“
Бъдете приятел за съпруга или съпругата си, за децата си, за другите членове на семейството.
Семената на душевното разстройство се посяват предимно в семействата, донякъде защото членовете им не съзнават, че ако хората в семейството не се уважават, не си гарантират правото на лично пространство и правото да не трябва да се доказват и постоянно да дават обяснения, връзките на любовта се опъват прекалено и се превръщат в струни на стреса.
Мисля, че един цитат от прекрасното есе на Емерсън „Приятелството“ обобщава изключително сполучливо този много важен момент и използвах част от него в посвещението на книгата:
Приятелят е човек, с когото мога да бъда искрен. Пред него мога да мисля на глас.
В практиката ми, свързана с брачни и семейни консултации, съм срещал твърде малко семейства, които използват приятелството като критерий в ежедневните си отношения.
Но ако този критерий се прилага постоянно в семейството, в света ще има много по-малко жертви. вие обаче можете да научите другите в семейството си, че искате уважение и сте готови да го проявите от своя страна, като следвате поведение, което не ги предизвиква да ви превръщат в жертва и като се откажете от необходимостта непрекъснато да давате обяснения.
Източник: https://chetilishte.com/
