Самоуважението е глобалното възприятие за себе си като човешко същество.
Йеспер Юл прави разграничение между самооценка и самоуважение.
На първо място, той извежда важността на самоуважението като защитата на детето срещу неуспехите, неодобрението и спадовете в живота.
Самоуважението е увереността, че човек е ценен заради това, че е, и е точно такъв, какъвто е!
То се постига през отношенията с майката и бащата и с другите значими възрастни. Едно дете с изградено чувство за безусловна ценност би могло да се справи с трудностите в живота с по-голяма увереност, би могло да потърси помощ в тежка ситуация и да зачита другите на основата на човешките ценности.
Самоуважението не е добро самочувствие. Авторът дава следния пример, за да опише основите на самоуважението – родители, които наблюдават своето спящо дете и му се радват, само защото е там и е такова, каквото е. Разбира се, докато са малки децата, е много по-лесно да им се радваме такива, каквито са. С порастването им обаче родителите започват да търсят начини, за да обучават и възпитават децата, да очакват съответно поведение и да направляват развитието им. В определени ситуации родителите се връщат към изначалното усещане, че децата им са достатъчно добри точно такива, каквито са.
Самооценката се отнася директно до уменията и знанията, които детето има – какво умее и знае и колко добре го умее и знае. Добрата самооценка е важна за естествените моменти на конкуренция и сътрудничество в живота на детето. Уменията, разбира се, отварят множество врати. Самоуважението обаче позволява на детето да прави своите избори в живота, независимо от мнението на другите и моментните си постижения. Едно дете, което уважава себе си, може да израстне здрав възрастен, уважаващ другите.
Самооценката може да се представи с проста формула – претенциите върху постиженията. Затова нея я измерваме в термините на реалистична/нереалистична. Проблемът с нереалистичната самооценка се явява тогава, когато детето среща трудности с преживяването на външни оценки, неуспех и недостатъчно възнаграждение. В случай, че претенциите са по-високи от постиженията, детето може да стане изискващо към останалите и в крайна сметка да се затруднява да полага усилия.
Връзка между самоуважение и самооценка
Дете с добра самооценка, което започва да се учи да свири на пиано, но се сблъсква с много трудности и в крайна сметка вижда, че не му се отдава, би могло да приеме по-леко този неуспех, като „Това не съм аз“. Дете с ниско самоуважение обаче би било по-склонно да види неуспехът като потвърждение на цялостната му некомпетентност и липса на ценност.
Поощряването на самооценката е важно нещо и това, че детето има ниско самоуважение, не означава, че не бива да градим самооценката му. Чувството за компетентност в дадена сфера обаче не гарантира, че човек задължително се чувства ценен като индивид. Помислете си дали познавате възрастни хора, които непрекъснато имат нуждата да се доказват, че са добри в нещо – в продажбите, в спорта, в спора... Независимо колко постижения имат и доколко те отговарят на реалността, за тях е важно да поддържат самооценката си висока, за да не се сблъскват с чувстото за провал, което за тях е много мъчително.
Как се изгражда самоуважение?
- Да виждаме децата такива, каквито са. Малките деца се опитват да привличат вниманието на родителите си, за да ги видят. Те директно се обръщат „Виж! Виж ме!“ Разбира се, всеки родител обича децата си и с радост отива да погледне какво прави детето. Често обаче на призива „Виж ме!“ се чува отговора „Браво! Колко си умен/добър/сръчен!“ или пък „Много добре! Внимавай да не се изцапаш!“. И не че сами по себе си тези отговори са лоши, но те не отразяват точно това, което детето иска от нас – да признаем неговото право да бъде и да се чувства по определен начин или да му покажем как се чувстваме за него. Каква е алтернативата? Да погледнем детето в очите, да му помахаме, да се усмихнем, да погледаме за момент. Ако разпознаем емоцията в него, да му е върнем „О, това изглежда като супер забавление“ или „Много забавно изглежда, но е малко страшничко, а“. Т.е. да комуникираме на база преживявания и наблщдения – негови и наши, а не на оценки.
- Да им показваме, че са ценни за нас такива, каквито са. Децата много по-често искат да ни направят подарък, отколкото да ни се похвалят колко добре са се справили. Затова нито похвалата, нито критиката вършат работа за повишаване на самоуважението у детето. Разбира се, те продължават да му дават важна обратна връзка, но това зависи от целта ни. Ако искаме да покажем на детето, че е ценно за нас такова, каквото е, можем да кажем „Благодаря за подаръка. Ще ми разкажеш ли какво е това, което си нарисувал?“, „Здравей, миличко. Липсваше ми. И аз си мислих за теб през деня“. Когато позволяваме на детето просто да ни дава подаръци, толкова по-значимо ще се чувства то.
Примери за самоуважение и самооценка:
- „Не се представих блестящо на презентацията в работата (реалистична самооценка), но следващият път ще положа повече усилия и ще се справя по-добре (самоуважение).“
- „Трудно ми е да се науча да карам колело, татко казва, че той се е научил на 5 години, а аз съм вече на 6 (самооценка спрямо друг човек). Никога не успявам да се науча бързо... (самоуважение)“
- „Госпожата в детската градина ме похвали, че съм нарисувал най-хубавата картина на русалка в групата (самооценка на база външен източник).“
Източник: roditeli.org
