Не знам дали сте имали нещастието да се уверите в това твърдение, но на някои родители наистина им липсват първите седем години и така наречената емоционална интелигентност е в незадоволителни граници за възрастни хора.
Казваме, че децата са агресивни – бият се, карат се, обиждат се. Да, но при тях и тези чувства бързо отминават. Днес може да са приятели, утре да се сбият, а другиден да не си обръщат внимание и след време отново да имат общи интереси. Докато майките на децата, които са се скарали може да останат врагове завинаги. Да дърпат децата и да ги водят да играят на другата детска площадка само, защото там вече е омразното дете с омразната му майка и други подобни безумия.
От кого децата възприемат агресивния начин на поведение?
Определено намесят ли се родителите, с техните амбиции, с тяхното виждане, с техните искания, и най-вече с тяхната агресия и отмъстителност, процесите стават неконтролируеми. Родителската агресия е в стотици пъти по-голяма от детската. И ако се направи изследване ще се установи, че детската агресия е вследствие на родителската, а не обратното. Защото ще чуете родители да казват: „Аз само защитавам детето си, защото са го набили!” Но ако го правиш с агресия и мъст и желаеш да линчуваш други деца, то най-вероятно агресията е първопричина, а не следствие.
Родителската злоба и отмъстителност е много по-фрапираща. Представете си когато такъв тип родители се опитват да възпитават собствените си деца, които дори да са глезени и арогантни, според родителите им трябва винаги да имат право и да отстояват това право. Когато са виновни да търсят вината първо в другите и никога в себе си. Какви граждани ще станат?
Тези родители са готови да изкарат всички останали деца престъпници, да ги съдят и малтретират, без съд и присъда – нещо, което не се предприема и към закоравелите престъпници. Да искат линч и то без никакви доказателства, че точно конкретното друго дете е виновно, за бедите на тяхното скъпоценно отроче. И дори когато се е случило тяхното дете да е ударило друго дете, те отново са готови да го оневинят и да обвиняват останалите.
Най-интересното е, че този тип родители не се интересуват нито от правата на другите деца, нито от това, че могат да съсипят тяхното бъдеще или пък да им разрушат психическия мир и хармония.
Ако аз страдам и другите трябва да страдат, по възможност стократно повече. Искам и на другите да им е зле и бял ден да не видят! Чували ли сте това твърдение? Най-вероятно да, защото по нашите земи е застъпена максимата „Не ща на мен да ми е добре, искам и на Вуте да му е зле!” Но когато чуеш това от устата на дете и когато родителите смятат, че трябва да насърчават детето си да мисли и да действа в тази насока – според мен е много силен индикатор, че нещата вървят на зле. Когато подобни родители вместо като зрели хора да потърсят първопричината на нещата, да поговорят с другите родители, с учителите и да се помъчат заедно да потърсят решение на създалите се проблеми, а веднага скачат да линчуват – не може да говорим за цивилизовано общество.
Най-страшното е, когато родителите директно или индиректно предават своите чувства и виждания по въпросите на децата си, тогава и те стават отмъстителни и агресивни.
В този случай страдат собствените им деца, защото все по-малко започват да се вписват в детската среда, страдат и останалите деца, защото се превръщат в жертви на въпросните родители и деца.
Да не говорим какъв сеир настава, когато самите родители започват да си търсят сметка един от друг и да се джафкат като кучета и то пред децата си. Грозно, тъжно и безнадеждно. Какво възпитание ще дадеш на собственото си дете, когато псуваш, освобождаваш думи на агресия и омраза, набеждаваш трети лица и търсиш вина в невинните?
Тъжно, но именно такива родители си „развъртяват конете” из българските училища при най-малкия даден им волен или неволен повод. Заплашват учители и директори с показното или не толкова показно „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти знаеш ли какво работя и т.н.” и въпросните училищни настоятелства, за да им е мирна главата предпочитат да накажат децата, без да се знае дали са виновни или не, само и само да си нямат разправии със страшните родители. И жертва на тези озлобени родители са понякога невръстни осем, девет, десет годишни деца. И ако родителите на тези деца се озлобят също толкова?
Не знам подобни родители замислят ли се какъв пример дават на децата си и на какво ги обричат? Другите деца ще научат урока си – да игнорират въпросните проблемни деца, да странят от тях, за да не ги набеждават учителите и да не ги превръщат в изкупителна жертва, като постоянно ги наказват, но на каква цена?
