Ако вие сте нейно дете, ще пораснете без опори.
Една от причините за усещане на безтегловност е това, че докато растете до мама, сякаш ви няма. Разбира се мама ви обича, но никога не можете да видите себе си в нейните очи. Защото мама ползва вас като огледало. Дали е достатъчно хубава, умна, кажи огледалце?
Може мъчително да се опитвате да спечелите уважението на мама или цененето или поне зачитането на личните ви граници. Тя ще ви обича, да, но винаги ще имате усещането, че сте прозрачен. Гледайки вас, тя вижда само себе си. Ще се блъскате в мъчителни чувства на любов и омраза – все пак тя е толкова важна за вас. Да ви види, да усетите радостта и за вас, да чувствате, че сте отделен , реален, различен от мама. Имате нужда да получите тези дарове от нея. Всичко това ще се блъска в една лъскава, невидима преграда, а мама ще повтаря, че ви обича.
Майката нарцис не може да се потопи в преживяванията на детето си и да го види като отделна личност. Ако тя мисли по някакъв начин, това е единствено възможния начин на мислене и няма как вие да мислите нещо друго. Или дори да мислите различно, това няма стойност. Ако тя чувства нещо, трябва и вие да го чувствате така. Майките , които търсят да подкрепят себеоценката чрез децата си се превръщат в тежък затвор за чедата си. Защото те не могат да дадат най-важния знак на децата си – че детският гняв ще бъде приет и издържан.
Любовта, която е зряла издържа гнева, не се разпада и не изчезва, и търси неговия смисъл. Здравата майка дава сигнали на детето си, че приема неговия гняв, разбира го и няма да се „разпадне“ под негово въздействие. Той е допустим и не противоречи на любовта. Зрялата майка спокойно издържа детската амбивалентност, без да обявява детето за лошо.
Нарцистичната майка е крехка и чуплива, тя зависи от образа си, отразен в много огледала, които представляват за нея очите на околните.
Мнението на нейното дете за нея самата може да бъде твърде важно. Затова тя не може да допусне, че детето носи противоречиви чувства и че понякога нейното собствено поведение ги поражда.
Ако между вас и майка ви възникне конфликт, не очаквайте признание за нейните грешки. Не очаквайте да ви каже – „да, аз не се интересувах от теб като отделен човек“ или „ прости ми, че не зачитах твоите чувства“. Вие ще бъдете лош.
Майката с нарцистични проблеми ще пожертва детето си, но не и себе си. Тя ще разцепи образа на детето в ума си и ще го превърне в „лошо“. Нещо, което детето ще започне постепенно да вярва за себе си. Защото на кого да вярва, ако не на мама?
Малкият човек ще се измъчва от собствените си двойствени чувства, защото знае, че трябва да обича мама и че тя е изворът на живота. И той наистина я обича страстно. Но какво да прави в моментите, когато я мрази, че е като една лъскава огледална стена и никога не вижда кой е той, какъв е.
Той толкова копнее да бъде видян, разбран, ценен именно от нея и от никого другиго. Защото тя е неговото начало, а и първа любов. И той ще порасне вътре в себе си такъв – разцепен на две – понякога добър, но по-често лош. Защото е ядосан на мама. Ще се чувства из основи повреден, счупен, недостоен. Защото е посегнал на мама. И ще носи токсичен срам, дълбок като ада. Защото в него като човек има нещо изначално недостойно.
Порасналите деца на нарцистичната майка имат нужда от човек, който да издържи на техния гняв и да остане без да се прекърши до тях и да им помогне да съединят образа на доброто и лошото дете, което е гневно на мама и което я обича. Те имат нужда от някого, който да им позволи да преживеят чувствата си докрай, правдиво и да тъгуват за несбъдната връзка с майката. Да изградят своите граници, да усетят измеренията на своята уникална личност, различна и автономна от тази на майката.
Тази роля би могъл да изиграе подготвеният психотерапевт, който да подпомогне клиента по пътя на изцеление от токсичния срам и вина и на изграждане на здраво себеуважение.
Някой ден, когато клиентът преодолее травмата на своето детство и укрепне достатъчно, може би ще настъпи мига да прозре, гледайки своята майка, че тя самата е била... прозрачно дете.
