Първата значима връзка в живота на момичето е тази с майката.
Изпълнена със специална привързаност и огромна емоционална зареденост, източник на сила и увереност, тя е изключително важна за развитието на момичето през целия му живот и значително повлиява изборите, които то прави и в зряла възраст.
Детството е периодът, през който започват да се формират междуличностните отношения. Момичета, които имат несигурнa връзка с майките си в ранна детска възраст, често имат психологически проблеми, особено по-късно в годините. Привързаността на дъщерята към майка ѝ влияе върху начина, по който тя гледа на собственото си майчинство.
Любовта и взаимоотношенията с майката пряко въздействат на самооценката и увереността на момичетата, а тези от тях с по-високо самочувствие допускат да бъдат обичани, подкрепяни, определят и постигат по-лесно целите си, отколкото останалите.
Понякога съзнателно, а друг път не, майката е модел за дъщеря си и създава представа за това каква трябва да бъде тя. Разбира се много е трудно, а и вероятно невъзможно постоянно да внимаваме какво правим и казваме, но все пак е хубаво да си припомняме, че децата се учат чрез пример, а не чрез съвети и препоръки. Момичетата често обличат дрехите на майките си, взимат гримовете, бижутата и се правят на “големи” още от съвсем малки. Когато едно момиче вижда как майката се държи, какво отношение има към семейството, както и към другите хора, какви навици поддържа, дори как се облича и гримира, тя много лесно започва да копира. В тази връзка – не е справедливо да се караме и да наказваме децата за вредни навици или неадекватно поведение, ако самите ние им показваме това.
В литературата са описани различен тип връзки майка-дъщеря. Тук ще се спра на някои, които маркират възможните взаимоотношения. Отношението към децата винаги има значение. Всички правим грешки и голяма част от тях са несъзнателни или пък за “добра кауза”, но има поведения, които оставят трайна вреда на самочувствието и психиката на децата.
Тези примери със сигурност не изчерпват темата, но дават най-обща представа.
Майка “най-добрата приятелка”
На пръв поглед изглежда съвсем безобидно, а и е доста популярен модел, но тези взаимоотношения могат лесно да станат особени. Разбира се съществуват нюанси, но тук имам предвид такива отношения, при които двете жени споделят всичко, включително неща, които голяма част от хората биха спестили на родителите си. Ходят заедно по клубове, разменят си дрехи, непрекъснато се чуват по телефона и знаят във всеки един момент коя къде е и какво прави, ако не са заедно. Често майката е твърде близка с приятелите на дъщерята.
В този тип взаимоотношения има вероятност майката да е в отрицание на своята възраст, което само по себе си е нездраво. Тя трябва да има подкрепяща роля, да води свой собствен живот, в своето поколение. Дъщерята има нужда от пространство за свой партньор и отделно семейство.
При този тип взаимоотношения майките обикновено са ревниви и се месят в семействата на дъщерите си. За да имате пълноценен контакт с партньора си, майката ви трябва отстъпи челното място в живота ви.
При горния пример се предполага, че не е изпълнена психологическата задача на отделянето, което е важна част от израстването. Съществуват две важни отделяния в живота. Едното е в детството, другото в юношеството. Ако те не се случат, има опасност майката и дъщерята да останат “залепени” една за друга, и съответно прекалено зависими.
Конфликтната майка
Майката и дъщерята не могат една без друга, но когато са заедно имат непрекъснати спорове и понякога сериозни конфликти. Всички имаме мечти и често те далеч не са това, за което мечтаят децата ни, но здравата връзка дете-родител трябва да може да издържи на конфликтите и да понесе различията. Това е много по-добър вариант, отколкото да се правим, че няма такива. Нормално е понякога да има разногласия. Важното е след това да може да се сдобрим и въпреки споровете да продължим да се обичаме. При всички случаи комуникацията е много важна за съпоставяне на мнения, изглаждане на несъгласия и разрешаване на проблемите. В повечето житейски ситуации има компромисен вариант, въпросът е да има комуникация, за да се намери такъв.
Изземващата функции майка
Връзка, при която майката поема голяма част от гледането на детето, докато дъщеря ѝ работи и/или излиза. Майката (баба) се радва да гледа своите внуци, а пък дъщерята от своя страна е доволна, че има повече свободно време. Проблемът в тази ситуация е, че често бабите могат да се чувстват недооценени от своите дъщери, които пък от своя страна се възползват от тях. Или бабата може да се въвлече в гледането на внуците до такава степен, че започне да се съмнява в способностите на дъщеря си като родител, дори да изземе функциите и напълно.
Пренебрегващата майка
Пренебрежителното поведение много лесно се превръща в отблъскване. Малките търсят взаимност и обич от майките си почти непрекъснато. Нуждата от любов на детето не намалява пропорционално с пренебрежението. Напротив, такова отношение създава комплекси и чувство за вина, често придружено от непрестанен стремеж към съвършенство (ще имам само отлични оценки или ще спечеля еди коя си награда и така майка ми ще ме заобича).
Свръхконтролиращата майка
Този тип майки не оценяват дъщерите си, по същия начин, както и пренебрегващите майки. Те ги “менажират” постоянно, активно отказват да валидират думите или постъпките им и вменяват чувство за несигурност и безпомощност. Голяма част от това поведение е извършвано под предлог, че е за добро на детето. Посланието е, че дъщерите са неадекватни, не могат да взимат добри решения и ако не са майките им, ще пропаднат в живота. Невинаги обаче това е реалността.
Емоционално недостъпната майка
Майки, които активно странят и се въздържат да показват емоции към дъщерите си. Често пъти това е съпроводено с очевидно афиширане на афинитет към друго дете от семейството. Награждавайки едното дете, нараняват другото. Такива майки често избягват какъвто и да е телесен контакт (прегръдки, целувки), не отговарят на плача, емоциите или нуждите на детето. Понякога буквално изоставят своите деца. Това оставя дъщерите в емоционален глад и често те отчайващо търсят внимание навсякъде и във всичко.Някои го намират при друг близък член от семейството – баща, баба, дядо, леля, което в някаква степен компенсира, но не замества майката. Такива момичета често в зрелия си живот стават прилепчиви, имат непрекъсната нужда от окуражаване и похвали от приятели, партньори и от собствените си деца.
Обсебващата майка
За разлика от по-горните примери, обсебващите майки са точно обратното. Те не разпознават граници с децата си; живеят и се реализират чрез техните успехи, като изискват и ги стимулират прекомерно.
Здравословното майчинско отношение предполага да позволите на малкото дете да пълзи, да опознава света, като внимавате за сигурността му, на юношата да взима сам решения, като дискретно показвате насока, без да се натрапвате или налагате, да предлагате сигурност и свобода, както и уважение на своите деца. При обсебващата майка това липсва.
Войнствената/враждебната майка
Никога не признава грешките си и е много внимателна в поведението си пред обществото. В тази група са тези, които клеветят публично дъщерите си, прекомерно критични, завистливи и ревниви са, дори се съревновават и състезават с тях. Много дъщери споделят как чувството, че са причинили разочарование у майките си е толкова болезнено, сякаш не усещат любов от тях. Обвинението и срамът са оръжията на тези майки. Те злоупотребяват вербално и емоционално, за да “спечелят”, а в някои случаи могат да прибегнат и до физическа разправа. Такива майки рационализират поведението си, като го обясняват с необходима мярка, заради “дефектите” в характера на дъщерите си. Вследствие на това отношение, по-късно момичетата виждат емоционалните връзки като трудни, несигурни, дори опасни.
Майката за показ
Други майки, ако изобщо забелязват децата си, ги третират като свое продължение. Те са неспособни на емпатия, за сметка на това са свръхангажирани с мнението на хората. Връзките с дъщерите им са изкуствени, по̀казни, независимо, че отричат и твърдят тъкмо обратното. Начинът, по-който се държат с тях, им позволява да се величаят и се чувстват добре. Обикновено такива майки са много поддържани, атрактивни и чаровни, грижат се отлично за домовете си и имат таланти и добри кариери, което на фона на отношението им към дъщерите, още повече изолира, комплексира и обърква момичетата.
Майката-дете
Понякога се случва, макар и рядко, дъщерята да заеме ролята на майка. Тези взаимоотношения възникват обикновено при сериозен проблем със здравето на майката или при нейни зависимости (алокохол, наркотици, безразборни връзки). Друг случай е, когато майката е родила рано повече от едно дете и не може да се справя с всичко. Тогава дъщерята е възможно да се грижи не само за майка си, а и за останалите си по-малки братя или сестри. Такива майки обикновено обичат дъщерите си, но нямат капацитет, време, сили и възможност да им го показват.
Първоначално всички деца изграждат психически картини за това как функционира външният свят на базата на връзката с техните майки.
Взаимоотношенията майка-дъщеря играят важна роля по отношение на психичното здраве, установяването на добри социални взаимоотношения, развиването на здравословен поглед върху живота, себе си и другите. Между майката и дъщерята съществува и поколенческа взаимовръзка, която допринася за прехвърлянето на семейни модели от поколение на поколение.
Когато четете този текст, вероятно се пробуждат различни чувства у вас. Може да разпознаете някого в примерите, а може би не. Това, което е важно да знаете е, че перфектни взаимоотношения не съществуват, но разбиране, зачитане и най-вече разговор, са неща напълно постижими.
Никой от нас не избира родителите си, нито децата си. Това, което обаче избираме, е какви да бъдем самите ние.
Източник: parentland.bg
