Нарцистичната майка знае какво ще е детето ѝ още преди то да се е появило на бял свят. В мечтите си тя вече вижда неговия идеален образ – усмихнато вързопче от рекламите за детските пюрета. То не капризничи в магазина, не се бие на площадката и с лекота подрежда от кубчетата с букви думата „вечност“.
Проблемите започват веднага след като детето се роди. Защото то подозрително много прилича на всички останали „обикновени“ деца наоколо: плаче през нощта, разболява се и дори не пишка и ака по график, а по собствено усмотрение.
По-нататък – още. Всички отстъпки и компромиси, които майката нарцис може да направи за „обикновените“ хора, не важат за собственото ѝ дете. Та нали то не е обикновено! То е дете на изключителна майка!
И ето – малкият човек от ранна възраст се учи да живее в рамките на строги стандарти, създадени от всемогъщата му майка. То е длъжно да отговаря на образа, който тя си е нарисувала още преди раждането му. Майката избира за детето си не само „правилни“ дрехи и играчки, но и „съответстващи“ приятели и хобита. Всъщност за приятелите и хобитата – ще е късмет, ако изобщо има такива. Най-често дъщерята или синът на такива родители посещава всички кръжоци и курсове в града. И задължително участва в конкурсите по литература, турнирите по шах, боксовите състезания. Всичко, което би погалило самолюбието на майка му. Разбира се, интересите и желанията на детето не се отчитат.
В психологията съществува терминът „сепарация“ – т.е. отделяне. С него се назовава процесът, в който детето се отделя от майка си. Тези етапи в живота ни са няколко, но основният протича в периода от 12 до 18 години. Именно в този момент човек трябва окончателно да се осъзнае като личност и да се научи да се вписва в обществото като самостоятелна единица. Но при отделянето с родител нарцис възникват трудности.
Понякога това просто не се случва. Навярно сте срещали 40-годишни момчета и момичета, които болезнено зависят от родителите си. Опитите на децата да се отделят майката възприема като лична трагедия и използва всякакви методи, за да ги предотврати. В употреба влиза всичко – от упреци (посветих живота си на теб!), до заплахи (ако сега си тръгнеш, сигурно ще получа сърдечен пристъп!).
Вторият вариант е не по-малко трагичен. Идеалните деца на родители нарциси, ставайки тийнейджъри, с всички сили се опитват да станат „неидеални”. Бунтът се превръща в най-висша ценност за тях. Именно тези деца извършват необмислени постъпки, хвалят се с безотговорността си – превишена скорост, опасни действия, нарушаване на закона и т.н. А като добавим алкохола, наркотиците и безразборния секс, се получава рецепта за взривоопасен коктейл.
Детето не вижда ли, че вреди преди всичко на себе си? Не! Та нали то отдавна е свикнало да не защитава своите интереси и да се ориентира изключително по реакциите на майка си. В случая се стреми към негативни такива.
А къде са бащите в тази картинка? Там е и другата част от проблема – в такива семейства място за баща просто няма. Или той се оттегля в първите години от живота на детето, или присъства като „безмълвен“ свидетел на случващото се.
Описаният образ на майката е твърде краен и дори карикатурен. Но всеки родител трябва по-често да се замисля от какво е продиктуван неговият метод за възпитание. Дали защото е полезен за детето, или удовлетворява собственото му самолюбие.
Психологът Пат Лав ни дава универсален съвет:
„Най-доброто, което родителите могат да направят за детето си – това е да удовлетворяват собствените си психологически потребности с други възрастни”.
