Скъпи мамо и татко, аз съм вашето малко дете. Това човече, което си мислите, че все още нищо не разбира. Но аз виждам, чувам и имам емоции.
Може би си мислите, че съм все още много малко, за да разбирам какво означава, когато татко вика на мама. Но аз осъзнавам всичко, защото виждам как мама плаче след това.
Може би си мислите, че в моите очи изглежда като детска игра, когато татко бута мама и не й се извинява никога. Но аз осъзнавам всичко, защото в тези моменти виждам и се разстройвам.
Може би си мислите, че все още не съм развито дотолкова, че да различавам крясъците от смеха. Но аз осъзнавам, че усмивките в нашия дом са много по-малко от сълзите.
Може би смятате, че аз не чувам нищо, но правя много повече. Чудя се, аз ли съм виновно? Защо сте ме създали, след като нямате намерение да ме дарите със спокойна семейна среда и любов?
Нима не съм достатъчно добро дете? Нима не съм това, което сте очаквали? Нима не ви слушам достатъчно? Нима ви напрягам? Нима преча? Да, мисля си всичко това в моята глава, макар че съм все още само едно дете.
Може би мислите ми нямат общо с реалността, но това е единствения начин, по който мога да си обясня нещата сега.
Може би смятате, че сте добри родители, когато ми давате хубави дрешки, храна, пелени и последен модел креватче. Аз осъзнавам, че не искам нищо, ако нямам вашата любов – между вас двамата, за да идва след това към мен.
Може би си мислите, че вашите скандали няма да ми се отразят, защото съм на броени месеци, но грешите. Аз осъзнавам, че всичко, запаметено в малката ми главичка сега, ще рефлектира на живота ми и отношенията ми с хората.
Може би си казвате, че отговорността към мен се изчерпва с храненето, приспиването и покриването на всички нужди. Но аз осъзнавам, че нямам нужда от това, ако не мислите за сърцето ми. А то е разбито всеки път, когато мама не е усмихната, а татко е ядосан.
Източник: mama24.bg
