Редица предишни проучвания достигат до заключението, че депресията по време на бременност може да окаже негативно влияние върху развитието на нероденото. Също така е установено, че децата на родители със сериозното афективно разстройство са с повишен риск от развитието на депресия.
Допълнително, учените са открили, че микроструктурата на амигдалата на новородени на възраст от 2 седмици, чиито майки са страдали от депресия по време на бременността, вече показват признаци за патологичност. Анормалната функция на амигдалата е характерна за множество афективни и тревожни разстройства, така че този факт сам по себе си е причина за притеснение.
Ново проучване, публикувано през юли 2018 г. в научното списание ScienceDirect, разглежда подробно въздействието на психичното състояние на група жени върху техните новородени. Изследователите (S. Osborne, A. Biaggi, T.E.Chuaa, A. Du Preez, K. Hazelgrove, N. Nikkheslat, G. Previti, P. A. Zunszain, S. Conroy & C. M. Pariante) установяват няколко негативни последици за бебета.
Учените прилагат лонгитюден (дългосрочен) дизайн, за да проследят какъв ефект оказва депресията върху развитието на новородените – по-конкретно пренаталната биология (биомаркери, отнасящи се за нивата на кортизол и възпалителните процеси), реакциите на бебетата към стрес (нивата на кортизол спрямо имунизация на 8 седмици и 12 месеца), ранното поведение (на 6-тия ден), когнитивно развитие, езиково-речевото развитие и моторика (на 12 месеца).
Екипът от учени, воден от д-р Сара Озборн от Кралския колеж във Великобритания, анализира резултатите на 106 жени (49 от тях с депресия по време на бременността и 57 психично здрави) и техните деца. След като данните от проучването са анализирани, изследователите откриват, че майките с диагноза имат по-кратък период на бременност със средно 8 дни, сравнено с продължителността на майките, които не страдат от депресия. Също така, при жените, които страдат от депресия по време на бременността, са установени завишени нива на двата биомаркера в третото тримесечие. Подобни отклонения от нормата не се наблюдават при психично здравите жени.
При новородените, чиито майки страдат от афективното разстройство по време на бременността, се забелязват проблеми, свързани с поведенческото функциониране, още 6 дни след раждането. Учените правят това заключение, след като проследяват реакциите на малчуганите чрез прилагането на Неонеталната поведенческа скала. Трябва обаче да се отбележи, че излагането на влиянието на депресия в утробата спира да оказва негативно въздействие, когато бебетата достигнат възраст от 12 месеца.
В контекста на измененията на нивата на кортизол в стресови ситуации новородените на 2 месеца не показват засилен отговор към стрес, но по-високи нива се забелязват при децата на майки с депресия на 1 годинка за разлика от тези с психично здрави майки.
"Нашите резултати, които сравняват поведението на бебетата, родени на жени, страдащи от депресия, и такива, които нямат психични разстройства, доказват негативните ефекти от наличието на афектнивното разстройство при майките върху развитието на малчуганите. Новородените, изложени на влиянието на депресия в утробата, показват по-малко оптимално поведенческо функционира и по-силна биологична реакция към стрес.
Ние вярваме, че това изследване е изключително важно, тъй като депресията е често срещана при жените по време на бременност. Близо 10% от майките съобщават, че страдат от психичното разстройство. Добрата новина е, че разстройството е лесно за диагностициране и лекуване. Допълнително, това проучване притежава потенциала да увеличи нашето разбиране за това, как биологичната среда на развиващия се ембрион може да повлияе на по-късното развитие на бебето" – пояснява д-р Озборн.
Резултатите от проучването обаче не са достатъчни сами по себе си, за да може учените да направят адекватни препоръки относно клиничната практика. Въпреки това заключенията на екипа допълнително доказват необходимостта от активното анализиране на ефектите на депресията по време на неонаталното развитие на новороденото.
Източник: psychology.framar.bg
