Първородното обръща живота на семейството с краката на горе. Като че ли за един миг всичко се завърта около него. Тревогата на майката е толкова силна, че заглушава здравия ѝ разум. С второто дете ситуацията е съвсем различна – тя е по-спокойна, по уверена е, че ще се справи.
Какво се променя?
1. Тя по-малко се придържа към мерки, теглилки и чужди съвети
Не изпитва неистов страх, че бебето не е сукало достатъчно дълго, че се храни на 2 часа и половина, а не на 3, че на контролния преглед при педиатъра се оказва, че не е наддало с 500 грама .. .
Не спазва стриктно график –сън, бодърстване, къпане.
Не се движи по часовник– въпреки че той цъка естествено в нея, но тя успява да си спести всичко онова, което я е подлудявало с първото дете.
Просто защото е уверена в себе си и в това, което прави.
И повече слуша собствения си глас, не съветите на околните.
2. Не се втурва като луда, когато детето падне
Първите стъпки са неуверени и често завършват с полет към земята. Майката обаче вече има опит.
Стаята е подготвена предварително и е обезопасена. Тя е по-спокойна и знае, че нейната реакция на страх и паника се отразява на детето. Така че реагира спокойно, без паника, дори от време на време сърцето ѝ да се свива. И е готова да го гушне и успокои, ако все пак успее да се уреди с цицина.
3. Вече не е маниачка на тема хигиена
С първото дете вероятно майката е действала като санитарен инспектор. Въоръжена с шише спирт в ръка, тя бърше всичко, което хлапето пипне. Пере при високи градуси, суши на слънце, изварява по 20 минути и повече, глади ...
С второто дете тези притеснения са забравени. Нали трябва да гради имунитет. Нека имунната му система се калява!
4. Възпитателният подход е по-гъвкав
Сега майката с усмивка си спомня как е записвала първата думичка на детето, как му е чела приказки и как заедно са слушали класическа музика – още от утробата, нали чува.
Изчела е съветите на Монтесори и пробва да ги прилага. С второто дете обаче, като че ли тя не е така твърда и настоятелна, и резултатът идва естествено и по-бързо.
5. По-лесно приема помощ
Ако с първото дете майката не е била склонна да го остави и за час на грижите на баба му или на бавачката, сега тя го прави охотно.
Знае, че няма смисъл да се нагърбва с цялата работа на света, и е по-разумно да отдели време за себе си, за да е усмихната.
Защо да не остави децата през уикенда на баба и дядо – те толкова им се радват.
6. Самочувствието – ще се справя
Доверието в себе си е най-сигурният ключ към успеха. И понеже майката върви по познат път, тревогата е по-малко. И с отказа на бебока от храна, и с температурата , и с шарките ... тя има точна рецепта.
И знае, че децата боледуват и след това оздравяват. А, когато майката е спокойна, това се случва по-бързо.
