Понякога, когато става дума за привързаност, семейството получава смесени сигнали от обществото. Родителите може да чуят от околните, че разглезват бебето си или някой може да се изрази нежелано мнение, „че то е залепнало за мама“. За да се развива едно бебе пълноценно в психичната и емоционална сфера, му е нужно да изгради качествен контакт с възрастните около себе си, да получава интелектуално стимулиране и да усеща сигурност.
През първите години от живота се поставя основата на устойчивия емоционален свят, като негов най-важен компонент е здравата привързаност.
Носете бебето
Да си го признаем. Всички родители имат много задачи, които трябва да свършат. Да изперат, сготвят, да се погрижат за другите деца и дома, да се справят с всички междувременно възникващи проблеми, и най-вероятно в края на деня се досещат, че не са свършили нещо жизнено важно. Дори магическа пръчка не може да им помогне. Но и при настъпване на пълен хаос, те трябва да помнят, че най-важното нещо към този момент е беззащитното бебе у дома. Да го прегърнат може и да заеме ръцете им, пречейкиим да се захванат с нещо друго, но осигурява физическия контакт с тялото, от който се нуждае бебето. В началото на човешкия живот топлината от друго човешко същество, съчетана с движение, замества спокойствието на вътреутробното развитие. Това успокоение постепенно прераства във връзка с обгрижващия възрастен и е първата стъпка към туширане на евентуална бъдеща тревожност.
Четете и говорете
Това е особено важно за нормалното развитие на бебето. Основният обгрижващ възрастен е главният източник на доверие и социални контакти за бебето. Голяма част от разбирането, което човек добива в ранна възраст, идва от вербалните знаци, които този възрастен изпраща. Дори да четете учебник по история, докато бебето гука на леглото до вас, звукът на гласа ви кара мозъка му да работи в посока на социално развитие, което е жизнено важно за бъдещето му.
Не е нужен постоянен поток от думи, насочени към детето, това може неволно да доведе до свръхстимулация и да го направи по-реактивно от нормалното. Но умерените и изпълнени с топлота опити за общуване след няколко месеца ще доведат до опити за вербален контакт, смях и разговор, като детето само ще започне да усеща какво е предназначението на различните моменти. Ако възрастният използва езика внимателно или рутинно, детето ще може да разпознае вида говор по-късно, когато това ще има голямо значение за общуването.
Масажи
Масажът в ранното детство не оказва благотворно влияние върху детския организъм, той едновременно с това стимулира менталното развитие. Професионалистите го препоръчват както за успокоение на бебето, така и за „събиране“ на личността му. „Събирането“ се отнася до това не само да се докосват ръчички и крачета, а и едновременно с това на бебето да се говори за частите на тялото му и да се влага емоция. Така се изгражда обща представа за собствената личност и нейните граници, които в ранна възраст са много неясни и съществува нуждата от маркиране както на цялото, така и на съставните части.
В по-късна кърмаческа възраст навикът, създаден при масажите, дава възможност на родителите да успокояват децата си само с докосване, напомнящо за приятните моменти на контакт. Не е нужно да се чака бебето да порасне, за да се прави масаж. Може да се използва времето преди или след вана или докато се сменя пелената.
Гледане в очите
Гледането на бебето по време на хранене насърчава привързаността, но също така помага да се развие чувството за идентичност. Когато погледнете в очите му, докато го храните, се осъществява продължителен, интимен контакт, съчетан с топлата прегръдката в на ръцете ви и контакта кожа в кожа, ако кърмите.
Целувки
Целуването е интимна дейност и признак на обич, която може да спомогне за насърчаване на привързаността. Целувката от родител „лекува“, ако не физически, поне емоционално.
Говорете на бебето за времето без него
Повечето бебета развиват страх от отсъствието на обгрижващия възрастен. С цел тези страхове да се намалят е необходимо той да говори на детето за това, което се случва в негово отсъствие. Ако това започне достатъчно рано, е възможно дори този страх да бъде избегнат. Когато излизате от стаята, говорете с бебето за това, което ще вършите и мястото, където ще отидете. Не е нужно да викате от другата стая, дори е необходимо гласът ви да е успокояващо напомняне, че не сте далеч, но все пак говорете през вратата. С течение на време бебето ви ще разбере, че нищо нередно не се случва, когато напуснете помещението, и няма нужда да се страхува.
Когато бебето се буди
Не е нужно да се настройва аларма или да се чака детето да се събуди на крак до кошарата. Но е добра идея в обичайното време за събуждане да се намирате наблизо, готови за прегръдка (макар и кратка). Това е изключително полезно за децата, които се събуждат с плач или страхове. Знаейки, че обгрижващият възрастен е наблизо, те ще се чувстват по-спокойни.
Наблюдавайте сигналите и реагирайте
Всяко дете разполага с набор от знаци, които използва, за да покаже недоволство, като може да се каже, че много от тях са универсални. Бебетата започват да извиват ръце или да сбърчват личице, когато им е неудобно, да издават звуци, като при сукане, когато са гладни, и в крайна сметка ще се разплачат, ако са изплашени. С течение на времето всеки възрастен научава какви са сигналите на детето и ако отдели повече внимание на това, което се случва, преди напълването на памперса, изразяване на нужда от храна или дрямка, ще може да реагира на тях. Това се случва, защото сте близки и привързани. Знаете кога най-добрият ви приятел се чувства зле и имате идея как да го накарате да се почувства по-добре. Знаете коя е любимата му храна и коя шега ще го накара да се усмихне, когато е неутешим. Същото важи за бебето. Познаването му ще ви даде възможност да реагирате не само бързо, но и адекватно на нуждите, които има. Важно е да помните, че не е необходимо щом бебето е гладно, да тичате за храната му, а да действате спокойно, маркирайки с думи, че след малко ще го нахраните - с времето това ще започне да му подсказва, какво се случва и да го успокоява.
Последният съвет на специалистите е да игнорирате всеки, който ви казва, че разглезвате детето си. Всяко ваше действие може да бъде мотивирано добре, ако целта ви е обичта, която дарявате, да му дава възможност уверено да изследва света около себе си.
