Как родителите превръщат децата си в психопати

Родителите (или възпитателите в домове), които не вземат присърце проблемите на децата, рискуват да ги превърнат в психопати, показват няколко независими психологически изследвания.

Проучването е установило, че децата, израснали в домове за сираци - където по принцип има остър недостиг на загриженост и топли чувства, се превръщат във възрастни с много емоционални травми. Изследването е установило също, че порасналите в институции малчугани, са склонни да проявяват емпатия и съчувствие много по-рядко в сравнение с деца, получавали адекватни грижи през първите години от живота си. 
Да бъдеш жесток и да не обръщаш внимание на чувствата на други хора, заедно с липсата на вина или съпричастност, са маркери на психопатията - личностно разстройство, характеризиращо се с трайно антисоциално поведение, липса на вина и съпричастност. При това състояние са налице тежки нарушения в характера и държанието.

Оказва ли влияние средата, в която се отглеждат децата?
В рамките на изследване, ръководено от д-р Катрин Хъмфрис, са сравнени деца, отглеждани в домове, с деца, отгледани от приемни родители. Анализът на резултатите е показал, че приемните родители проявяват много повече съчувствие и съпричастност към проблемите на децата в сравнение с възпитателите в домовете.

Според д-р Катрин Хъмфрис, ако възпитанието на децата се осъществява с повече грижа и чувствителност, това ще помогне не само на тях, но и на обществото като цяло.

Най-добрият начин да се направи това е чрез внимателен подбор на възпитателите в домовете и приемните родители – техните качества и грижи трябва да съответстват на потребностите на децата. 
Ролята на пола
В друго изследване учените си поставят за цел да открият кои деца са с по-висок риск от развитие на психопатия. Те са открили, че момчетата с психопатични тенденции съобщават за по-малко желание да се включат в общия смях и общите забавления. За разлика от повечето деца и възрастни, момчета, изложени на риск от психопатия, не намират смеха за заразен.

„И все пак, нека да подчертаем, че децата не бива да бъдат етикетирани като психопати. Не бива да забравяме, че психопатията е нарушение на личността при възрастни. Наясно сме, че някои деца са с по-висок риск от развитие на психопатия, и точно затова изследваме функциите, които показват този риск", коментира ръководителят на изследването проф. Еси Видинг (Essi Viding).

Липса на емпатия
Един от отличителните белези на психопатията - който може да се развие само в зряла възраст - е липсата на емпатия (способността за разбиране и споделяне на емоциите на другите на интуитивно ниво). Емпатията обяснява защо плачем, когато другите около нас го правят. Същото важи и за прозявката и разбира се, за смеха. 
Да бъдеш безскрупулен и неемоционален е свързано с развиваща се психопатия в по-късен живот. Децата, които имат тази черта, заедно с други разстройства на поведението, са тези, които съобщават за по-малко желание да се присъединят към смеха на другите.

За да установят дали липсата на емпатия може да бъде открита още в ранна възраст, психолози подбират 62 момчета на възраст от 11 до 16 години с нарушено социално поведение и 30 момчета на същата възраст без проблемни черти на личността, със сходни когнитивни способности, социално-икономически произход и етническа принадлежност.

Резултатите от изследването показват, че момчета с разрушително и грубо поведение имат най-малко желание да се присъединят към смеха на другите деца. Учените са направили и множество скенерни снимки на мозъчната дейност на малчуганите, които показват, че особено когато става дума за мозъчната кора, където се обработват звуците, се проявяват ключови разлики в мозъците на по-малко емпатичните момчета. Те показват доста по-слаба активност в две области на мозъка, които отговарят за емоционалния отклик.

Изводът от проучването е, че момчетата с висок риск от психопатия са с ниски поведенчески реакции към смеха. Към момента не е установено дали това се отнася и за момичетата.

Други фактори, предразполагащи към развитие на психопатични черти в децата*
 

1. Липса на дисциплина
Според изследване на Клонски и колектив от 2000 г. и друго на Робинс, датиращо от далечната 1966 година, отсъствието на каквито и да било дисциплиниращи мерки от страна на родителите също влияе върху вероятността детето да предприеме антисоциална форма на поведение като възрастен. Непредприемането на такива мерки обикновено е свързано с високи нива на стрес при родителите.

2. Високи нива на стрес в родителите
Немалко други проучвания са в защита на тезата, че силно стресираните родители прилагат непостоянни, колебливи и в крайна сметка неефективни възпитателни подходи, което води и до поведенчески проблеми в децата им на по-късен етап.

3. Трудно привързване и ограничения в ролите
Неспособността на родителите да се привързват също играе важна роля. От нея произтича емоционалното пренебрегване на детето.

4. Травми в детството – емоционални, физически и сексуални
Множество изследвания разделят анализите си на подтипове психопатии. Част от тях стигат до заключението, че има зависимост между насилието над детето и липсата на задръжки и озлоблението в зряла възраст.

Психопатично поведение при деца
Децата (на възраст под 18 години) не могат да бъдат определяни като психопати, дори ако отговарят на всеки критерий за психопатия. Тя може да бъде официално диагностицирана само при възрастни. Въпреки това, когато се изследват психопатични възрастни, става ясно, че тяхната психопатична личност се развива в детството и юношеството. Някои психопати дори убиват преди 18-ия си рожден ден.

Вижте няколко примера за психопатично поведение при деца, идентифицирани от специалистите:

• повърхностни емоции;
• хвалене със собствените постижения;
• възползване от околните;
• заяждане с околните;
• лицемерие, неискреност;
• непоносимост към забележки и препоръки;
• убеждение, че е по-важен от другите;
• обвинява другите за собствените си грешки;
• отегчава се лесно;
• действа, без да мисли;
• склонност към рисково и опасно поведение;
• няма планове за бъдещето;
• не показва емоции;
• нарушава обещанията си;
• не се чувства лошо или виновно;
• не е загрижено за чувствата на другите;
• не създава трайни приятелства;
• не проявява интерес към училищната работа;
• лъже лесно и умело.

Важно е да запомните, че нито едно психопатично поведение не показва, че едно дете е психопат, а по-скоро е знак, че трябва да му бъде обърнато сериозно внимание. Ако забележите психопатични симптоми в поведението на детето си, трябва незабавно да потърсите помощ от психолог или психиатър, специалист по психопатия.

*Durand, G.; Bali, P. Parental Overprotection and Emotional Abuse Predict the Presence of Psychopathic Traits in Adulthood.

Източник: http://psychology.framar.bg