Според статистиките повечето родители смятат, че вършат отлична работа при отглеждането на децата си и всички методи, които използват, са за тяхно добро. В действителност обаче нещата могат да стоят по съвсем различен начин. Често възрастните не могат да сдържат гнева и нервите си и наказват децата по-често, отколкото заслужават. Сигурни сме, че на никого не му доставя удоволствие, но понякога наказанието е абсолютно задължително. Ето някои съвети от специалисти какво да правим в подобни ситуации.
1. Ако детето не се държи лошо, не трябва да се наказва.
В повечето случаи децата не искат да навредят на никого, а просто откриват нови неща. В този случай те трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни, независимо какво правят. Например: извели сте детето навън с нови или току-що изпрани дрехи, постарали сте се да го облечете, да е чистичко и спретнато. Дори ви е приятно, когато виждате усмивките на хората и одобрителните им погледи. Всяка майка би изпитала задоволство и гордост. И в следващия момент детето се пльосва в някоя локва например или се спуска по склон и се изцапва или къса дрешката си.
Виновно ли е детето в случая? Навредило ли е на някого? Имало ли е намерение да ви ядоса? На някои родители със сигурност ще им причернее пред очите и ще се развикат на детето. Опитайте се да се въздържите. Детето не е направило нищо, което да включва лоша умисъл. Обяснете му спокойно защо трябва да внимава повече. Ако му се карате за щяло и нещяло, в скоро време крясъците ви ще изгубят тежест и още по-лошо – ще отгледате едно несигурно и вечно озъртащо се човече, което никога няма да бъде уверено в решенията, които взима. Не си мислете, че когато детето е малко, ще забрави или това няма да му се отрази.
2. Съветите и заповедите са две различни неща.
Тези ситуации се определят като стереотипни. В повечето случаи родителите си казват, че го правят, защото: А)„съм прав” и Б) „родителите ми правеха същото”. Има огромна разлика между това да кажете: „Може би вече е време да спреш с игрите на компютъра, а?” и „Спри веднага да играеш на този компютър!”. Първото е съвет, а второто е заповед. Никой не обича да му заповядват. Възможно е дори детето да направи напук, ядосано от тона ви, което само ще задълбочи конфликтната ситуация.
Редно е да накажете детето само в случай когато сте му отправили заповед. Ако детето е емоционално и психически стабилно и го накажете, защото не е приело съвета ви, това няма да му навреди. Но ако детето е чувствително и твърде впечатлително, това ще го нарани дълбоко. Когато расте, чувствителното дете е възможно да започне да се подчинява на всяка заповед само защото се страхува от последствията.
3. Наказанието не трябва да бъде емоционално.
Когато детето отказва да се подчини, някои родители се ядосват и не могат да се контролират, въпреки че със сигурност го обичат. Въздържайте се! Най-често гневът е провокиран от прекалено големите очаквания към детето. И когато тези очаквания се сблъскат с реалността, родителите не могат да се примирят. Подобни емоции трябва да бъдат потискане и контролирани. Не идеализирайте детето ти и не очаквайте от него най-доброто. То не е перфектно, както и вие не сте! Гледайте реалистично на нещата и се опитайте да се успокоите, преди да реагирате.
Ако едно дете е силно впечатлително, е възможно да развие психически проблеми заради постоянното викане. Психолозите казват, че такива деца вероятно ще бъдат винаги зависими от хората с по-висок социален статус.
4. Публичното наказание е абсолютно неприемливо.
Ако наказвате или се карате на детето си пред другите, то се ядосва и го карате да се чувства ужасно неудобно. Психолозите препоръчват да се въздържате от изрази като: „Какво ще си помислят хората!”; „Спри веднага, всички те гледат!” и други. Между другото не ви съветваме и да хвалите явно детето пред другите, защото това пък може да го направи арогантен възрастен с високо самочувствие и пренебрежително отношение към хората под него.
Дете, което често е наказвано публично, расте с усещане за унижение и накърнено достойнство. Да не говорим за страха, че подобно нещо ще се повтаря отново и отново. Когато пораснат, е възможно да се превърнат в хора, които изцяло разчитат на чуждото мнение и нямат смелост да вземат решения.
5. Ако заплашвате детето, че ще го накажете, трябва да го направите.
Ако родителят заплаши да накаже детето, трябва да го стори. Ако постоянно използвате фрази като: „Ще дойде да те вземе мечката!”, „Ако не слушаш, ти взимам всички играчки!”, „Ще те дам на Торбалан!” и други такива, е повече от ясно, че те няма да се случат, и в един момент детето вече знае това. Поради тази причина подобни заплахи губят от тежестта си, а вашият авторитет също олеква. Освен това детето скоро ще престане да вярва на думите ви, което може сериозно да разклати ценностната му система и представите му за правилно е грешно, вярно и невярно. Затова е по-добре да се заканвате само с изпълними неща. Например, ако сте навън и детето се държи лошо, заплашете го, че ще се приберете веднага, ако не слуша. И го направете, ако не подобри поведението си. Така следващия път ще знае, че заплахите могат да станат реалност.
Разбира се, можете да избегнете наказанието, ако само заплахата от него е дала ефект. Въпреки това е необходимо да обясните на детето защо поведението му е недопустимо.
6. Когато не знаете кой е виновен, накажете всички.
Ако сте майка на две и повече деца, понякога се налага да се превърнете в истински детективи, за да разрешите поредния заплетен случай. Ако не сте сигурни кое от децата е виновно, не наказвайте само едното. Измъкналият се ще си създаде грешна представа за недосегаемост. Ако детето ви е с приятел, скарайте се само на него, не прекрачвайте границата към чуждите деца. Когато останете насаме, обяснете на своето по-задълбочено кое не е редно да се прави.
Ако наказвате само едното дете, винаги има възможност да не е било виновно то, а това със сигурност няма да му се отрази добре. Ще расте несигурно и в страх, че дори когато не си виновен, може да си изпатиш. И обратно, виновникът може да порасне с чувство за недосегаемост и съзнание, че каквото и да прави, все ще му се разминава, а някой друг ще опира пешкира вместо него.
7. Децата трябва да се наказват само за актуални действия, не за минали.
В детския мозък съществува следната връзка: „беля – наказание – прошка – забрава”. Ако нарушите веригата, съществува опасност от сериозно объркване. Ако постоянно се карате на децата си за някакви отминали събития, няма да пораснат силни и уверени хора. Няма да смеят да направят нещо ново от страх, че може да им се скарате, и ще предпочитат познатото и изпитаното. Освен това ще им бъде наистина трудно да си взимат поука от стари грешки. Вместо да си взимат поука от тях, просто ще се фокусират върху им със страх.
Дори ако откриете след време, че детето ви е направило нещо много лошо, не реагирайте. Психолозите препоръчват да не предприемате нищо, защото няма да има желания ефект. Просто обяснете на детето защо смятате, че е постъпило нередно, но без наказания.
8. Наказанията трябва да бъдат съобразени с възрастта на детето и хобитата му.
Системата от наказания трябва да бъде ясна, уместна и добре балансирана. Не давайте едно и също наказание за лош успех в училище и счупен прозорец. За дребни провинения – дребно наказание. За по-големи прегрешения – по-сериозни наказания. Освен това трябва да имате предвид възрастта на детето и любимите му занимания. Например ако е по-голямо и е пристрастено към социалните мрежи, ограничете му достъпа до тях. А ако те не представляват интерес за него, ще трябва да измислите нещо друго. Ако обича да играе на игри, отнемете му това право за една седмица. Ако обича да излиза с приятели, сложете му по-ранен вечерен час за две седмици.
Дете, което получава едно и също наказание за различни провинения, не може да изгради добра ценностна система, защото не прави разлика между тежестта на постъпките си и трудно различава доброто от злото.
9. Не използвайте лоши или обидни думи.
Ако детето счупи вазата, не му казвайте: „Колко си кьопав!”, вместо това кажете: „Това ще го почистиш сам!”. Лошите или обидните думи обикновено излизат от устата ни в момент на силна емоция. Със сигурност ви се е случвало да обидите някого и после да съжалявате за казаното. Само че на децата тези неща се отразяват малко по-силно, отколкото предполагате. Психолозите казват, че някои родители дори не си дават сметка колко силно нараняват децата си с думи. Затова препоръчват да се използват възможно най-много неутрални думи.
По-чувствителните деца, които постоянно са обиждани от родителите си, е възможно да развият комплекс за малоценност, ще растат в несигурност и постоянни самообвинения.
Както и да изберете да възпитавате децата си, родители, не забравяйте, че това ще има отражение върху целия им по-нататъшен жизнен път!
