Връзката между майката и бебето започва още през бременността, но основите й се поставят здраво при самото раждане. Още от първите мигове започва един важен период за майката и новороденото, който природата е заложила с цел създаването на онази неразривна връзка, която ще позволи привързването между двамата и отглеждането на малкия човек.
Ранните седмици, до около третия месец, са един много чувствителен период, в който майката и бебето трябва да са заедно. Тогава се изграждат основите на взаимоотношенията им, както и основата на взаимоотношенията на бебето с околния свят. Този период от човешкия живот психолозите го наричаме „незапомнен и незабравим”. Не можем съзнателно да си припомним нищо оттогава и в същото време не можем да го забравим, защото е вграден в организма ни и предизвиква у нас определен тип поведение през целия ни живот занапред. Светът на бебето през тези първи дни и месеци е майката, а нуждите му се изразяват в храна, топлина, емоционална и физическа близост. То се учи на доверие към околната среда на базата на това дали нуждите му са удовлетворени, или не. Съвсем различно е да попадне в един откликващ свят, който задоволява нуждите му, от това да се озове в един враждебен свят, в който гласът му не се чува и нуждите му са пренебрегнати.
Ранната близост помага на естествено заложените механизми за оцеляване на бебето да се развият. То развива определен тип поведение, което стимулира привързването на майката към него. Плачът например е мощно средство за привързване. Той кара майката да отговаря на нуждите на бебето – то да е доволно, вследствие на което и майката е доволна, че е успяла да успокои бебето си.
Става ясно, че периодът от няколко седмици след раждането е даже с по-голяма значимост от самото раждане за установяването и изграждането на емоционалната връзка майка–бебе
Природно начало на връзката при естествено раждане
Природата се е погрижила да улесни установяването на връзката между майката и бебето чрез целия „хормонален коктейл”, който се отделя при самото раждане. Окситоцинът, известен като „хормон на любовта”, достига пика си по време на раждането и през първия час след него. Отделянето му или инжектирането му се свързва с майчино поведение като люлеене на рожбата, загриженост за нея и т.н. Когато бебето се появява след естествено раждане, мозъкът му е „напоен" с окситоцин и ендорфини. Мозъкът на майката – също. Става това, което учените наричат „импринтинг” – механизъм, благодарение на който впечатления и образи, възприети в определен критичен или ранен период на развитие, остават трайно фиксирани в паметта. Веднага след раждането майката и бебето се поглеждат с широко отворени очи и този момент остава запечатан в подсъзнанието и в паметта им завинаги. Това е началото на връзката между тях. Ендорфините също са в максимални нива. Те помагат на майката да не усеща болката при раждането, а обратното – да се носи на облак от удоволствие. Пролактинът събужда майчините инстинкти и сензибилизира майката относно нуждите на бебето. Ако всичко протича нормално, адреналинът се отделя в самия край на раждането и играе ролята на пусков механизъм за „рефлекса на изтласкване" на бебето. Видимият ефект от отделянето му е, че бебето е с широко отворени очи, будно, с разширени зеници. То гледа настойчиво и съсредоточено, търси с поглед майчината фигура.
Изграждане на връзката при секцио
При секцио липсва хормоналната стимулация на майката и на бебето. Не се отделя хормонът пролактин, което затруднява събуждането на майчиния инстинкт. Окситоцинът е в по-ниски количества, ендорфините – също. От своя страна бебето, родено преди настъпване на спонтанна родова дейност, не получава необходимия хормонален прилив, който му помага да бъде будно, да суче и да се привърже. Малко вероятно е да бъде поставено върху майката веднага, което затруднява отделянето на хормоните при кърменето.
В тази ситуация се налага да работим повече над установяването на привързването. Цялата работа, която не са свършили хормоните, предстои на нас.
Как може да се компенсира пропуснатият старт при раждането и да се улесни изграждането на емоционална връзка?
Важно е да се разбере, че привързаността не е въпрос на „сега или никога”. Наистина има критични и чувствителни периоди, през които тази връзка се установява по-лесно, но ако се изпусне този период при раждането, не е фатално.
По-новите тенденции сочат, че изграждането на връзката се затруднява, но установената връзка не е по-малко силна, отколкото ако е имало ранно привързване. Наистина ранният контакт дава най-добрия старт за отношенията майка–бебе, но не е панацея и не значи, че отношенията майка–дете са установени веднъж завинаги.
Установяване на възможно най-ранен контакт с бебето Да го докоснем с едната свободна ръка, да го целунем по бузата, да постоим бузка до бузка, да го погледаме в очите.
Таткото има основна роля Веднага след раждането бебето има нужда да се ситуира спрямо някой важен за него човек. Ако това не може да е майката, хубаво е да е таткото.
Ранно засукване и кърмене Започването на кърменето след раждането е от изключителна важност. То е основното средство за изграждане на емоционална връзка с бебето, особено ако майката и бебето не са имали възможност да установят ранен контакт. Кърменето стимулира отделянето на майчините хормони, които помагат на майката да е по-чувствителна към нуждите на бебето си и да се грижи добре за него.
Гледане, говорене, докосване, мирисане на бебето След раждането бебето има кратки периоди на тиха изостреност на вниманието. То е спокойно, но нащрек, възприемчиво към стимулите на околната среда. Използвайте тези периоди, за да гледате бебето си, да му говорите, да го галите. Важен е контактът на кожата на майката с кожата на бебето. Кожата е най-големият орган на новороденото, с най-много нервни окончания, които приемат стимулите на околната среда. Приятната стимулация създава усещане за благосъстояние и утвърждава връзката между майката и бебето.
Митът за „разглезеното” бебе
Един от най-разпространените и дълбоко вкоренени митове е, че бебето не бива да се разглезва – трябва да се оставя да поплаче, не бива да свиква на ръце. Всичко, казано по-горе, сочи именно обратното. Когато едно бебе плаче, то със сигурност има причина за това и тя не е, че се глези. Причинно-следствената връзка се изгражда едва около третата година. До 6-ия месец след раждането бебето няма съзнание за майката като отделен обект. За него то и майка му са едно цяло – такова, каквото са били досега. Ако едно бебе плаче неутешимо и майка му (другата част от това цяло) я няма, за да го утеши и да му покаже, че всичко е наред и че светът е едно хубаво място, където го обичат, то няма да изгради т.нар. базално доверие към света. За него светът ще бъде едно враждебно място, където никой не го чува, никой не го обича и не го иска. В един момент бебето ще спре да плаче – това обаче далеч не означава, че си е научило урока, а че връзката на привързаност е категорично нарушена.
Съвет: Не се концентрирайте върху евентуални негативни последствия от раждането върху живота на детето си. За щастие, човешките същества имат невероятна възстановителна способност. Ако получи достатъчно любов и грижи, детето ви ще порасне пълноценно и щастливо.
