Децата и тийнейджърите израстват в свят, който става все по-конкурентен и сравнява постижения, успехи и качества. За тях, а и за някои от нас, е лесно да повярваме, че тези, които са по-успешни или по-щастливи, по-силни или по-умни, просто са по-добри или пък са надарени с тайна дарба – определена сила или качества, присъщи само за малцина късметлии. Истината е, че никой от нас не се ражда с гени на успеха или щастието. Има много фактори, които влияят върху тях, но един от най-важните е смелостта.
Зад толкова много гръмки успехи стоят провали, откази и неочаквани обрати. Често те са многобройни. В нито един от случаите обаче не липсва смелост. Смелост в огромни мащаби. Смелост да продължиш, да намериш различен път и, разбира се, смелост да опиташ нещо за първи път.
Да обясним на децата какво означава смелост
За децата и тийнейджърите едно от най-важните неща, които трябва да знаят за това качество е, че то не винаги се усеща като смелост. Погледнато отвън, куражът често изглежда като нещо впечатляващо, мощно или като проява на самоувереност. Понякога сякаш те побиват тръпки. Отвътре обаче може да събуди страх от неизвестното. Би могла да ни разтревожи, да ни уплаши или да ни накара да се съмняваме в себе си. Смелостта има много лица и може да ни подведе. Създава различни усещания отвън и отвътре. Причината е, че куражът и страхът вървят ръка за ръка. Не може да бъде другояче. Ако няма страх, няма нужда от смелост, нали?
Куражът не е вълшебство, което ни помага да „не сме уплашени“. Той е вълшебство, което се случва вътре в нас, за да изтласкаме страха, собствените си съмнения, тревожността, и да направим това, което ни се струва трудно, рисковано или плашещо. Понякога куражът идва за броени секунди, но и те са достатъчни, за да сме смели толкова дълго, колкото е необходимо.
Има нещо друго, което децата трябва да научат за куража – не винаги виждаме резултатите от него на момента. Кураж може да се прояви в това да бъдем мили с новия съученик, да опитаме нещо ново, да се изправим и да заявим себе си пред останалите. Много често подобни действия не са посрещани с одобрение или аплодисменти. По-скоро се случва обратното. Резултатът от дадена постъпка изисква повече време, но когато тя е продиктувана от кураж, резултат винаги има – рано или късно. Бавно ще се заформя и ще променя света по определен начин.
Как да научим децата да бъдат смели
Всички искаме да сме в безопасност. Толкова е хубаво да живееш, без да изпитваш сътресения, объркване или без да бъдеш нараняван. За нас изглежда, че „безопасността и сигурността“ са перфектното място за децата ни, но колкото повече порастват и трупат преживявания, толкова повече имат нужда от смелост, за да се справят със ситуации, които не зависят от тях.
Ето няколко начина, по които да подхраним смелостта им:
Нека им говорим за това колко са смели, още преди да са постигнали целта си
Децата се представят според очакванията към тях. Ако те са високи, ще вървят нагоре, за да ги оправдаят. Ако са ниски – ще тръгнат надолу.
Нека им говорим за смелостта вътре в тях. „Знам колко си смел.“ „Толкова се радвам, когато предпочетеш трудния избор пред лесния.“ „Може да не се чувстваш смел, но аз знам колко усилия ти коства да направиш това. Повярвай ми – за мен ти си един от най-смелите хора, които познавам.“
Да им дадем възможност да бъдат несъвършени
Провалът и отхвърлянето често са знак, че проявяваме смелост. Всяко преживяване ни обогатява с нова информация и ни прави по-мъдри. Това е и причината само смелите да стигат до крайната цел – те имат знанията, мъдростта и опита, които понякога получаваме, ако се приземим неуспешно, и то повече от веднъж. Така че, нека им дадем възможност да бъдат несъвършени – основен момент по пътя на израстването.
„Не винаги ще се чувстваш готов. Затова постъпката ти е смела.“
Нека им обясним, че е нормално да са предпазливи до момента, в който ще се чувстват по-спокойни – например, докато си изготвят план за действие и докато разпалят в себе си искрата на смелостта, която винаги е там. Трябва да обясним също така, че има и момент, в който ще се пуснат и тогава може да не се чувстват готови или сигурни в себе си. Именно в това се крие смелостта. Както и вълшебството.
„Опитай нещо ново“
Нека ги окуражаваме да опитват дейности, които ги отвеждат до предела на техните физически или емоционални граници – театър, спорт, музика. Всяка дейност, която ще ги накара да се чувстват силни, могъщи, справящи се и не толкова крехки, колкото се чувстват понякога.
Да бъдем добър пример
Всичко, което правим, е пример за подражание за тях. Трябва да говорим с тях за случаите, когато сме се чувствали нервни, когато сме казвали „Не“ или „Да“ или когато сме вървели срещу течението. Нека им разкажем как сме се справяли със страха, изтощението, тъгата, гнева, докато правим това, което ние смятаме за правилно. Да им разкажем за рискованите си идеи, за моментите, когато сме се чувствали различно и сме действали различно. Да им дадем пример със случаи, когато сме се чувствали малки, а сме постигнали големи цели. Нека усетят смелостта вътре в нас, за да се заразят с нея.
Да им дадем пространство, за да разгърнат смелото си мислене
Кураж не е само да излезем от зоната на комфорт. Понякога се налага да се изправим срещу приятелите, които имат различна позиция, срещу ограниченията, които ни налагат околните, срещу медиите, мнозинството, света. Твърде често креативни, прогресивни, отворени умове биват потискани и задушавани в името на конформизма.
Няма нищо лошо в задаването на въпроси, защото те отварят сърца, умове и усти. Важното е да се прави с уважение към човека. Една от причините светът да върви напред и да се случват велики събития са младите хора, които са достатъчно смели да променят статуквото и да искат от възрастните да се развиват, за да реализират тези промени. Трябва да искаме тяхното мнение и да им дадем да разберат, че няма проблем в това да не са съгласни с нас. Някои от най-добрите световни идеи често са започвали със съвсем малка идея, която дори не е звучала правдоподобно.
Когато мотивът е смел, но поведението не е приемливо
Понякога смелото поведение отстъпва пред не толкова приемливото и приятно. Когато това се случи, нека подкрепим смелия глас или намерение, но да променим поведението. „Радвам се, че имаш смелостта да изречеш това, което смяташ за правилно. Изисква се много кураж. Обаче няма да стигнем до никъде, ако продължаваш да крещиш.“
Да дадем поле за изява за интуицията им и да ги научим как да я използват
Интуицията не е магия. Тя е отражение на всички наши спомени, преживявания и придобит опит, които пазим дълбоко в себе си, без да осъзнаваме. Интуитивните ни усещания и нашепванията на сърцето идват от мъдростта, която сме натрупали. Швейцарски учени имат обяснение за произхода на тези интуитивни усещания. Вродената реакция на страх или пък чувството, че нещо не е наред, са резултат от съобщенията, изпратени по блуждаещия нерв от стомаха към мозъка. Блуждаещият нерв е най-дългия от дванадесетте двойки нерви, които напускат мозъка. Той изпраща съобщения от стомаха към мозъка, като преминавайки, докосва сърцето. Когато въпросният нерв е прекъснат, загубата на сигнали от стомаха променя производството на определени невротрансмитери в мозъка. (Невротрансмитерите помагат да се пренасят съобщения между мозъка и клетките. Всяко наше действие зависи от правилното функциониране на тези трансмитери).
Трудната част, която изисква и много кураж, се състои в това да послушаме вътрешния си глас и интуиция и да направим това, което смятаме за правилно, въпреки гласовете, които ни увещават да постъпим по друг начин. Трябва да ги окуражаваме да слушат вътрешния си глас за това какво е редно или не. Понякога това означава да им позволим да се освободят от нуждата да обясняват защо се чувстват по определен начин. „Когато си стоиш спокойно и тихо, какво ти подсказва сърцето?“. „Имаш ли предчувствие как да постъпиш? Понякога това предчувствие идва от тази твоя част, която знае правилния отговор. Да му обърнеш внимание може наистина да е ценно за теб.“
После идва ред на монолога – подъл и объркващ
Монологът със самите себе си е нещото, което най-често ни отказва да надскочим възможностите си. Той се случва автоматично и едва се забелязва, но налага големи ограничения. В него се събират всички „не мога“, „трябва“, не трябва“ и „ако“. Малки думи, които умеят да скрият всичкия ни кураж в кутия, поне за известно време. Трябва да повтаряме на децата си, че без значение колко уплашени са и колко неспособни се чувстват, те всъщност са по-смели, отколкото си мислят.
Смелостта може да е мисъл, чувство или действие. Ако не вярват, че са достатъчно смели, просто трябва да постъпят сякаш са. Телата и умовете им няма да открият разликата. Смелостта си е смелост, без значение колко страх и вътрешни съмнения стоят зад нея.
Никога не е твърде късно за каквато и да е промяна
Нека им покажем, че никога не е твърде късно да променят посоката, да сменят приятелите си или да променят мнението си.
Човек усеща как събира смелост в момента, в който дадено решение или избор станат окончателни. Всяко преживяване ни носи мъдрост. Ако тази мъдрост ни подсказва, че решението, което сме взели, вече не е правилно, всичко е наред. Има план Б, авариен изход, път навън или път назад. Но първо трябва да вземем смелото решение да започнем отнякъде.
Не резултата, а пътят към него има значение
Когато децата имат нужда да бъдат предпазливи, те са фокусирани върху завършека или нуждата да избегнат провала. Всеки път, когато можем, трябва да ги окуражаваме да пренасочват фокуса към самия процес – решенията, които взимат, действията, които предприемат и куража, който е нужен за всичко това. Много деца, а и възрастни, се въздържат от смели постъпки, защото се страхуват от провал. Какво ли би било, ако крайната цел е куражът? Изключително важно е да сме наясно, когато постъпваме смело.
Понякога смелите и глупавите решения изглеждат еднакви, но ако процесът и последствията са обмислени внимателно, е много по-важно да оставим смелостта да си изиграе ролята, вместо да мислим за крайния резултат. Децата се справят с разочарованията, а всеки път, когато проявят смелост, те изграждат у себе си ценно качество, което ще ги изправя на крака, отвътре навън.
Да насърчаваме приключенския им дух
И да им позволим да видят нашия. Приключенията ни показват нови начини за съществуване, мислене и действие. Без значение дали става въпрос за опитване на нова храна или пътуване до непознато място, те винаги ще откриват нещо ново от способността си да се справят с непредвидими обстоятелства и от находчивостта си. А именно тези умения подхранват смелостта.
Да ги оставим да отпразнуват проявите си на смелост
Можем да въведем седмичен семеен ритуал, например по време на вечеря. Нека всеки сподели своя смела постъпка от изминалата седмица. Това е добра възможност да им покажем, че смелостта има различни прояви, форми и мащаби, и че дори и възрастните понякога се борят със себе си дали да бъдат смели или не. Това е начин да ги поощрим да поемат рискове и да правят неща, които иначе не биха направили.
Смелостта означава да направим това, което е редно според нас
Понякога куражът се състои в това да направим нещо, което ни плаши, а друг път – нещо, което смятаме за правилно. Например, група приятели отиват да гледат страшен филм. За децата е лесно да си мислят, че смелата постъпка е в гледането на филма, но ако имат усещането, че това не е правилното решение за тях самите, то смелостта се крие в отказа да го гледат. Една от най-смелите човешки постъпки е да кажем „Не“, когато смятаме, че нещо не е правилно.
3 ключа към това как да се абстрахираме от заобикалящата ни среда и да разберем кое е правилно за нас:
- Ще наруши ли някое важно правило или закон?
- Ще нарани ли някого?
- Редно ли е според нас самите?
Да решим дали е редно или не е първата стъпка. Втората, която е и подвеждаща, е да намерим най-безопасния начин да осъществим решението си. Не винаги е лесно да кажем „Не“ и затова е нужен кураж.
Можем да им предложим няколко варианта на безопасно излизане от дадена ситуация.
Да си тръгнат.
Да направят нещо друго.
Да прехвърлят вината на родител. „Мама/ Тате казаха, че не мога да го направя. Не искам да си създавам неприятности.“
Да се пошегуват.
Децата може да вярват, че куражът е необходим и се проявява само при големи жестове, героични постъпки или когато се убиват дракони. Истината е, че нашите деца се бият с техните собствени дракони ежедневно. Всяко от тях е герой. От нас се иска да им помогнем да го осъзнаят, за да могат да се справят в ситуации, когато се чувстват изплашени, объркани или незабелязани. Едно от най-важните убеждения е, че смелостта е някъде там, стаена в самите тях, и при нужда могат да я използват, без значение дали я усещат или не.
Източник: psychology.framar.bg
