Факт е, че всички родители допускаме грешки от време на време. Ето 4 начина, по които бихме могли да поправим стореното.
Да кажем на възрастен, че съжаляваме, е доста трудно. Още по-сложно е, когато трябва да се извиним на дете. Няма значение дали то е на 3 или 30 години. Ако игнорираме грешките си и не се замисляме как се чувства детето ни заради тях, можем да му нанесем дългосрочна травма, както и да изпуснем идеалния момент да научи ценен житейски урок.
Колкото по-рано признаем и поправим грешката си, толкова по-добре. Има няколко начина, по които можем да покажем, че съжаляваме, и да възстановим добрите си отношения.
1. Носете отговорност за стореното
Повечето от нас са емоционални и като такива лесно усещат кога са сгрешили. Нека видим какво споделя една майка във връзка с отговорността за направената грешка.
„Синът ми е в колеж, но тъй като не живее в общежитието и не се храни в столовата, регулярно му зареждам карта, с която да си пазарува от близкия хранителен магазин. Скоро ще завърши, поради което той и баща му са решили, без да ме информират, че е добре да напусне почасовата си работа като спасител, за да се фокусира изцяло върху последната си учебна година.
Седмици, след като са взели това решение, аз му се обадих, за да потвърдя, че съм внесла пари по картата за пазаруване. Той ми благодари и съвсем спокойно просто ми заяви, че е напуснал работа, защото баща му го е посъветвал така. Без да искам дори да изслушам причините, които са ги накарали да вземат това решение, направих злобен коментар как не одобрявам, че той самият ще започне да живее по-леко и фриволно, докато за мен финансовото бреме ще се увеличи многократно, тъй като той вече не получава заплата. Не се гордея с този наш разговор.
След като затворих телефона, останах насаме за няколко минути с мислите си, като се връщах многократно към собствената си реакция. Веднага започнах да оправдавам поведението си, но малко по-късно погледнах нещата от друг ъгъл. Имах избор да реагирам различно, а аз предпочетох да го осъдя, вместо да го оставя да ми изложи доводите си.“
Първата стъпка към извинението е да премислим грешката си и да се държим зряло, признавайки, че такава има. Да признаем пред самите себе си, че сме реагирали твърде крайно и че сме можели да овладеем по-добре ситуацията, поставя началото.
2. Извинете се по начин, адекватен за възрастта на детето
След като вече сме признали пред себе си, че сме сгрешили, е време и да изразим с думи съжалението си. Една от причините, поради която възрастните се чувстват неловко да се извиняват, е защото отъждествяват извинението със срам. Клиничният психолог и родителски консултант д-р Лаура Маркъм (Dr. Laura Markham) смята, че това се дължи на натиска, който ни е оказван като деца, когато са ни карали да се извиняваме.
Маркъм обяснява, че извиненията са важни и поучителни моменти и че те помагат да накараме човека, който сме наранили, да се почувства по-добре. Тя предупреждава да се въздържаме от обвинения, докато се извиняваме. „Много от нас започват да се извиняват и постепенно преминават в оправдания и обвинения към детето. Например „Да, разкрещях ти се, но ти го заслужаваше.“ Но така не решаваме проблема. Ние сме зрели хора. Нашата роля е да бъдем ролеви модел.“
Да си представим, че закъсняваме да вземем 7-годишното си дете от тренировката по футбол няколко дни подред. То стои само на паркинга заедно с треньора и чака. С тъжно и тревожно изражение. В момента, в който се качваме заедно в колата, то се разкрещява: Мамо, къде беше? Защо закъсня?“ Всички знаем, че се случва на всеки, но ако закъсняваме редовно, това кара детето да чувства, че не е важно за нас.
Първо, приемете и се съгласете с чувствата му. Проявете съчувствие и кажете, че сигурно наистина е ужасно да чакаш някого съвсем сам с треньора, след като другите деца вече са си тръгнали.
След това признайте, че сте загубили представа за времето, че се чувствате зле заради това и обещайте, че повече няма да се случи. Погледнете детето в очите, докато говорите и бъдете искрени. (О, и не пропускайте да се извините на треньора, който също е чакал заради вас – при това пред детето!)
Дори и децата ни вече да са пораснали, пак се налага да им се извиняваме. Може би вече само по телефона, ако живеят далече от нас. Когато те се превърнат в зрели хора, начинът за извинение е да не увъртаме, а просто да признаем, че сме прекалили.
В ситуацията с майката, която не е изслушала причините за напускането на работата от своя син, тя просто трябва да му каже: „Можех да те изслушам, извинявай.“ Ето как се развива ситуацията при тях след това.
„Извиних му се, той помълча няколко секунди и после призна, че ми е бил сърдит. След което се отпусна и ми обясни как баща му го е окуражил да напусне, като са се разбрали той да му дава парите, които би изкарал от работата. (Ако не бях толкова прибързана в реакцията си, щях да науча подробностите още тогава.) Той прие извиненията ми и започна с вълнение да ми разказва за предстоящото пролетно пътуване с отбора по бейзбол. И така случилото се остана зад гърба ни.“
3. Оправете нещата
След като се извиним е време да поправим стореното. Извинението е необходимо, но и действията, които ще го последват са също толкова важни. Трябва да променим поведението си занапред.
Ако сме твърде критични относно начина, по който се облича детето, може би няма да е зле да се фокусираме върху положителните му черти (например, когато помага на по-малката си сестра за писането на домашните).
Ако дъщеря ни е тъжна, защото сме пропуснали участието й в състезанието по правопис, то тогава трябва да се постараем да присъстваме на следващите й пет състезания по гимнастика. Когато поправим нещата, даваме пример как се поема отговорност и се постъпва зряло, който детето един ден да следва.
4. Креативни начини да поднесете извинението си
Да кажем, че съжаляваме, може да e неловко за нас, но бихме могли да го направим и забавно. По-долу ще изброим 5 начина да кажем „Извинявай“, при които и двете страни да се чувстват добре.
Използвайте някоя от настолните игри у дома
Скрабъл е добър вариант. Съставете с плочките израза „Много съжалявам.“ Или пък използвайте тестето карти, като на случаен принцип напишете на някои от тях „Съжалявам, че те нараних.“ или „Прецаках всичко, съжалявам.“
След като се извините, можете да се отдадете на малко време със семейството с някоя от тези настолни игри.
Направете видео
При наличието на толкова модерни технологии в наши дни, дори и смартфон ще свърши работа. Подобен тип извинение е особено подходящ за тийнейджъри. Запишете искреното си съобщение и го изпратете на детето. Можете дори да създадете YouTube видео. (Нищо чудно да се разпространи бързо в интернет, така че е добре да го имате предвид, ако сте против подобна форма на публичност).
Извинителна бележка в бутилка
Е, не е нужно да пускате бутилката в морето, но дори и да я оставите до умивалника в банята, или пък в хладилника до кутията с прясно мляко, пак ще има силен ефект. Можете да сложите в нея и пъстри конфети, както и дребни шарени бонбони, с което да добавите сладост към извинението си.
На лов
Ако искате да добавите нотка на тайнственост, можете да подготвите ключове подсказки, които да отведат детето до мястото, където сте оставили картичка с ръчно написано извинение. Накрая бихте могли да заведете детето на пицария или да отидете заедно на кино.
Комплимент или мил жест
В добрите хотели практикуват това като украсяват леглото в хотелската стая или пък осигуряват коктейли за настанилата се двойка. Вие бихте могли да направите мил жест и към детето си като му подготвите поднос с лакомства, придружени с бележка, на която обяснявате колко съжалявате за постъпката си.
Източник: psychology.framar.bg
