Ако си мислите, че тази статия си е поставила за цел да защитава шамарите и грубостта към децата, грешите. Но напоследък толкова много сме се фокусирали върху това колко е страшно да крещим на децата си и да си изпускаме нервите, че сякаш забравяме нещо важно. И то е, че съществуват много други неща, на пръв поглед – невинни и безобидни, които далеч по-болезнено нараняват малчуганите и оставят трайни следи върху тяхната психика и самочувствие.
Да, наистина – детето ви ще забрави за онзи шамар, който му ударихте, когато си изпуснахте нервите, след като то крещеше и се тръшкаше в супермаркета… Ще ви прости за него, ако усеща с цялото си сърце, че въпреки всичко го обичате. Че се стараете да го възпитате като добра и отговорна личност и че бихте направили всичко за него. Ще забрави за това, че сте му се разкрещели, след като е счупило любимата ви ваза. И няма да ви съди жестоко, защото още същия ден ще сте го прегърнали нежно за лека нощ и ще сте му разказали любимата приказка, а малко преди да затвори очи няма да сте пропуснали да му кажете колко много го обичате.
Има обаче неща, които децата не забравят. И които трудно прощават – просто защото те не са инцидент, а цяло едно детство. Кои са тези неща?
1. Липсата на внимание и обич
Преди време си говорих с моя приятелка, която ми сподели, че нейните родители никога не са я удряли, не е била наказвана, нито пък има спомен да са й се карали сериозно за каквото и да било. Но майка й никога не й е показвала своята обич с думи или с действия, не са прекарвали почти никакво време заедно в игри и забавления. Това й се отразява ужасно и тя все още се опитва да се справи с липсата на внимание и нежност, останали от детството.
Да, подобен сценарий, вярвате или не, има пагубни последици върху съзнанието на едно дете. Малчуганите са толкова интуитивни, че усещат с цялата си същност, когато възрастните им отделят време, внимание и обич. А липсата на тези три неща им действа така, сякаш сте ги оставили да гладуват.
2. Критиките и унижението
Понякога вербалната агресия може да бъде далеч по-опасна от физическата, макар и двете да са еднакво неприемливи. Реплики от типа „за нищо не ставаш“, „все се проваляш“, „ти си лошо дете“, „толкова си глупав“, „срам ме е от теб“ и т.н. са жесток удар по самочувствието на детето и неговата психика. Най-тежко децата понасят унижение от страна на родителите си, защото в природата е залегнало точно обратното – именно в семейството те трябва да намерят разбиране и подкрепа, а не системна критика и ежедневен тотмоз.
3. Вашата безхарактерност
Нали сте чували за „мечешката“ услуга? При родителите тя най-често идва от твърде добрата майка или прекалено толерантния баща – от онзи родител, който не умее да казва „не“, за който няма забранени неща, а правилата са символ на жестокост. Но дори и да не ви се вярва, децата обичат правилата, те имат нужда от тях. За едно петгодишно дете правилата са начин да внесе ред в света, който опознава с всеки изминал ден.
Когато се опитвате да отмените детето си във всичко, когато се безпокоите, че повишавайки тон или проявявайки строгост, ставате лош родител, вие правите лоша услуга на своя син или дъщеря. Последиците няма да си проличат веднага. Детето ще е доволно и щастливо, че няма нужда да си подрежда стаята, че ще получи всичко, което поиска и че никой няма да му се скара, въпреки неприемливото поведение. Но след години същото това дете ще се сблъска с реалния живот, в който има правила, отговорности и съобразяване с околните. Този сблъсък ще е толкова болезнен, че децата на такива родители често се оказват неспособни да се адаптират като възрастни. И подсъзнателно започват да мразят своите родители, защото именно те не са ги подготвили за истинския живот със своята свръхгрижовност и свръхопека.
В крайна сметка – детето ви ще ви прости за куп ваши грешки и недостатъци, за изпуснатите нерви и несправедливите наказания. Защото родителите също са хора, които не могат да бъдат съвършени, колкото и да се стремят към това. Но ако е налице здрав разум, осъзнатост и способност да усетите къде е границата и баланса, това със сигурност увеличава шанса да отгледате уверено, самостоятелно, разумно и отговорно дете, което един ден ще ви бъде признателно.
