В седмицата, в която разказахме историята на Куейдън – детето от Австралия, което беше тормозено в училище, заради това, че е родено с хипофизарен нанизъм, а у нас 14-годишно момче беше съблечено в автобус на градския транспорт, пред очите на множество други пътници, които не са оказали никаква помощ, се замислих отново колко опасна може да бъде липсата на емпатия в хората. Днес “емоционална интелигентност” звучи като “дарба”, с която само някаква част индивиди сред нас са надарени и си е истински лукс, ако познаваш някое такова съкровище. Само, че това не е талант, с който се раждаш, а по-скоро са умения, които развиваш цял живот. Умения, които би трябвало да бъдат предавани най-напред от родителите. Ето защо е толкова важно хората, които ни въвеждат в живота да са душевно обогатени и мъдри в осъзнаването на необходимостта от малки да се учим на правилно изразяване на емоции, на споделеност, съпричастност и съчувствие.
Трудно се съжителства и общува с хора, които не са научени да разпознават собствените си чувства и не могат да ги преведат правилно, така че останалият свят да ги разбере.
След тях се чудим как и защо едно 9 годишно дете мисли за самоубийство, как от цял автобус пълен с хора не се намери един, който да реагира на унизителното поведение и агресия, които се проявяват пред очите му и още… Питаме се как и защо все още има хора, които се срамуват да споделят с околните за своите проблеми или различия. И, да, нагледно видяхме, че и на другия край на света хората се сблъскват с апатията или също толкова лошото – агресията и жестокостта.
Въпреки това обаче, по света има и места, където хората са приели да вярват, че най-правилният начин да пораснеш в обогатена среда с хора, от които можеш да получиш разбиране и подкрепа, е когато тези малки житейски уроци бъдат предавани вкъщи и преподавани в училище.
Дания – втората страна в света с най-щастливите хора. В много училища в страната, още от 1993 година, “Часът на класа” е превърнат в урок по емпатия. Той е задължителна част от учебната програма на деца от 6 до 16 години и се провежда веднъж седмично. Основната идея е в тези часове учениците да бъдат заедно в спокойна обстановка, която да ги предразполага да общуват и да споделят проблемите си, като всички заедно намират правилното им решение. Естеството на тези проблеми и теми може да бъде всякакво – от лични такива до конфликти, породени между съученици, а може и изобщо да нямат връзка с училищната среда. Преподавателите се стремят да превърнат това време за децата във възможност да се научат да говорят открито и без страх за неща, които ги подтискат и им пречат, а едновременно с това останалите се учат да изслушват, да бъдат съпричастни, да проявяват разбиране и да търсят решение, за да помогнат.
Ибен Сандал е детски психотерапевт, който обяснява двата начина, по които се преподава емпатия в Дания – единият вариант е чрез работа в екип, а другият с колаборативно учене.
Чрез тези образователни похвати децата растат, усвоявайки емоционална компетентност, която е важна и основополагаща за живота им като възрастни. Изследвания показват, че дори успехът на дадено дете се повишава, тъй като в спокойна, защитена и разбираща обстановка, то може да бъде изцяло съсредоточено в останалото от учебната програма и има много по-благоприятна среда за учене.
Колаборативното учене също е приоритет за учителите, които окуражават децата да не се стремят да бъдат най-добрите сред съучениците си, а да подобряват всекидневно уменията си, за да помагат на другите, които не са достатъчно надарени.
“Дете, което има математически талант, няма да стигне далеч, ако не се научи да си сътрудничи със съучениците си, защото ще има нужда от помощ по другите предмети. Това е чудесен урок за децата още от най-ранна възраст, защото никой не живее живота си сам. Така се изграждат умения да изпитваш емпатия, които по-късно се засилват, когато внимаваш за начина, по който другият човек възприема информацията, и когато успееш да се разходиш в чуждите обувки, за да разбереш как точно се случва процесът на учене.“, обяснява Джесика Александър – американски писател и културолог.
Дали образователната система у нас може да отдели и 10 минути в седмицата, които да бъдат посветени на това децата да се учат на взаимно уважение и съчувствие? Дали обществото ни достатъчно добре осъзнава колко е необходимо това?
Аз съм сигурна, че да. Само трябва отнякъде да се започне.
Източник: shash.bg
