Ако сте майка и не уважавате бащата на детето си, то е в беда. Не се шегувам. Не е мое мнение, а закон на семейната система. Няма значение какво говорите за бащата пред детето, добро или лошо. Важното е какво чувствате дълбоко в душата си към този мъж, който ви е дал част от себе си, за да сте днес майка на това дете, което имате с него. Може да сте му ядосана, но ако сте на място, където да разбирате, че той ви е дал всичко, на което е бил способен, всичко, което са му позволили ограниченията и тежестите, които носи от и за рожденото си семейство, вие се движите в добрата посока.
Важно е да се знае, че всички сме лоялни към рождените си семейства повече отколкото към тези, които създаваме в последствие. В партньорските си връзки не сме свободни, а ограничени от едни силни ластици, които ни дърпат към корените. Не можем да даваме на партньора и децата си толкова, колкото ни се иска, а само толкова, колкото ни позволи дървото ни.
И е също много важно да се знае, че децата ни са свързани абсолютно по равно с две такива дървета, нашето и на партньора, които при тях се сливат в едно. И колкото повече искаме детето ни да не е свързано с дървото на другия родител, толкова повече то трябва да е вкопчено в него. Защото тези връзки са биологични, кръвни, не условни.
Нямаме избор дали да сме свързани с родителите си или не. Имаме избор само по какъв начин да сме свързани. Вариантите са два - здравословен и нездравословен. (Тук темата е огромна, но не я гледаме сега.)
И да се върна на бедата, с която започнах.
Как би могла да изглежда?
По много начини. Ако детето е малко още и е момче, а вие не виждате баща му достоен, не помните любовта помежду ви, от която това дете е дошло, следват доста неща.
Първо, бащата може да не търси детето. Вие мислите, че не го обича и сте още повече ядосана. (Този сценарий едно към едно съм го живяла), и колкото повече се стараете да давате всичко на детето, защото татко му нищо не дава (считайте "да изключвате съществуването на бащата"), толкова по-рядко (или никога) този човек ще припарва до детето. Защо? Защото посланието е "Това дете няма баща, аз трябва да съм двамата родители." и бащата няма как да се бори с това. Той е изключен. А ако сега сте много ядосана от написаното и си казвате "В моя случай не е така. Ситуацията е съвсем различна." (защото и аз бях много бясна като чувах тези неща за пръв път, та знам как е), спестете си плюенето и не губете излишно време, а ако обичате детето си, погледнете навътре в себе си и вижте честно какво е посланието ви към този мъж - "Ти си достоен, правилният баща за нашия син и аз се радвам, че точно теб избрах." или "Ти не ставаш."? Мога да пиша много още, но ще спра до тук с това, струва ми се достатъчно.
Второ (пак от личен опит, горчив), ако забранявате, пак да повторя, макар и само енергийно, достъп на сина до баща му, има вероятност детето да стане гей. Защо ли? Защото му казвате (дори и без думи, дори и даже с думи да говорите точно обратното и даже много да си вярвате, че чувствате нещата, които говорите) следното нещо: "Баща ти не става. Мъжете не стават. Да си мъж не е ОК (за мен)". И, понеже сигурно сте разделени с бащата, а и да не сте, нали сте иззела функциите му, та горкото дете чувства, че вие разполагате и трябва на вас да служи, какво му остава, освен да отговори: "Да, мамо. Щом за теб не е добре, аз няма да съм близък с татко." (И защото животът ми зависи от теб, сам още не мога да се оправям) "Няма и да съм мъж, само и само да си добре ти, спокойна." (Защото не мога да понеса да страдаш, да си гневна) "За да си доволна, ще съм жена, за теб, като теб, защото, явно, жените стават." И чувства, че ако е жена, ще е защитен, ще е в безопасност, вие ще сте доволна и ще го храните и поите, тоест, спасява си живота, сключва несъзнателен договор с вас. И ще плати висока цена за това. Но, важното е вие да сте доволна.
Когато детето е по-голямо и посланието от вас е същото като по-горе, то отново трябва да се съгласи с вас, защото при вас живее. И когато вие казвате "Баща ти е боклук, пияница, комарджия, хулиган...", "Баща ти не става и аз не искам ти да си като него." то няма друг избор, освен да слуша и да изпълнява. Много често взима вашите думи и започва и той да плюе по баща си, отново за да гарантира сигурността си. Даже казва "Аз нямам баща.", "Баща ми е боклук." и дори го вярва, щото се е нагълтал с лайната от вас до козирката. Обаче тук става интересно. Минава време и това момче започва да става точно като баща си. Започва да се бие в училище, не учи, пуши трева, играе покер, бяга от часовете... и още кой знае какво...
Защо? Детето на съзнателно ниво е лоялно с майка си, защото тя е "добрата" и "така трябва", НО на по-дълбоко ниво, с всички свои постъпки то се свързва с татко си. И му казва: "Мили татко, ти ми липсваш. И понеже не мога да те имам свободно, да изразявам любовта си към теб, аз ще го правя като ставам точно като теб. Това е връзката ми с тебе. Така само мога да ти покажа колко те обичам и колко си ми важен, като съм като теб."
И какво може да помогне тук? Само едно нещо. Майката да позволи на детето да бъде като баща си. Да се съгласи. Да си спомни, че тя е избрала този мъж за баща на детето си, точно такъв, какъвто е. Да си признае, че от самото начало е знаела, дълбоко в душата си, какво я чака с него. (Огромна тема е и това, какви точно партньори избираме. Не са случайни, разбира се. И всичко, което те носят резонира някъде с нещо от нашата лична семейна система, затова се избираме взаимно, още повече когато става въпрос за създаване на деца).
Когато детето усети, че има позволение да бъде като баща си, само тогава има шанс да НЕ бъде като него. Висшият пилотаж е ако може майката да си спомни за любовта си към бащата, да извика картините на хубавите моменти, които са имали заедно. Това ще е лечебно за душата на детето. Ще му позволи самО да приеме себе си и да спре да живее в разцепление, раздирайки се между любовта към двамата си родители. Ще е чудесно ако детето усети, че има право да обича и двамата по равно, да бъде близък и с баща си и да получава свободно от него. Ако се позволи достъпа до бащата, се позволява и мъжествеността, и силата на мъжете от рода назад да стигат до сина. Той има нужда от тази мъжка сила за живота си напред, за децата си един ден.
Още нещо: когато детето (без значение момче или момиче) няма достъп до бащата, то спира да получава и от майката.
Защо? Както знаем, детето във всяка клетка от тялото си съчетава мама и тате. Представете си сега как майка ви стои пред вас и ви казва: "Обичам те най-много на света. Ти си ми най-големият дар. (Ама баща ти е боклук, не струва пет пари. Мразя го, пълен нещастник. (това може и само да си го мисли, без значение))" Как ще се чувствате? Какво доверие ще имате на тези думи? А на тази жена? Половината от вас е боклук и не струва пет пари, ама сте най-ценното нещо за нея! Половината от вас е нещо, което тя ненавижда, но много ви обича и очаква да имате доверие на думите й. Малко е странно, нали? Неловко идва. Пак ще спра до тук.
Има още много, много по тези теми за писане. Стана дълго, дано ви е било полезно.
Пак ще кажа, за финал, не е хич лесно да си признае човек истината, знам го от личен опит.
Но само това помага.
Бъдете здрави и си спомняйте любовта. Тази от предишните връзки си я ползваме (носим) в следващите. Ако я помним. Ако след всяка връзка заравяме в земята любовта от нея, много скоро оставаме чисто празни.
Това от мен за сега!
Тотка
PS. Ако считате, че в написаното по-горе има нещо, което би било полезно и за вашите приятели, благодаря ако споделите поста!
Моята мисия е това знание да се предава и все повече хора да се ползват от него.
То промени живота ми изцяло, виждала съм такава промяна и в още много хора.
Цената на несъзнателността, за жалост, често се измерва в човешки животи.
Харесайте и страницата, в нея обменяме много ценно знание!
Автор: ТОТКА
Източник: facebook.com/aminatotka
