Неприятно 3-годишно джеременце рита баба си и пищи с цяло гърло. Злостно, неистово. Пребледнели, пътниците в автобуса стискат конвулсивно юмруци. Слава богу, шофьорът не издържа. Спира рейса, отваря вратата и се извисява в двуметрова заплаха пред зверчето. "Какво си се разпищял? Я слизай!" Дребното зло млъква и зяпва. Не е очаквало отпор. До края на пътуването тихичко рони сълзи и тайно щипе бабата, която си трае - какво да прави, като иска да стигне до спирката и да предаде внучето на родителите му.
През януари 9-годишно момче принуди учители и родители от 19-о училище в София да излязат на протест. Те настояват институциите да се намесят, защото детето биело, скубело и ритало педагозите.
Хлапаци бесят коте на фиданката пред блока. Люлеят гърчещото се животинче и се смеят. 14-годишни момичета най-грозно смазват от бой и унижение съученичка в Пловдив и пускат видеото, за да се изфукат. Примерите са хиляди. Всеки човек има в близкото си обкръжение поне един такъв случай.
Понякога агресивното поведение при децата започва още преди да проходят. В други случаи то се отключва от неблагоприятна промяна в семейната среда, става ясно от нова книга по темата. "Работа с деца с агресивно поведение" на проф. Франц Петерман и проф. Улрике Петерман на издателство "Изток-Запад" е предназначена предимно за професионалисти или за много умни майки. Авторите представят своята програма как агресивните деца могат да бъдат извадени от затворения кръг на насилието.
Не е достатъчно успокоение, че детето не се бие често в детската градина или училище. Ако то е лесно раздразнимо, противопоставя се на родителите, дразни нарочно други хора, често е недобронамерено или злопаметно и приписва грешките си на други хора, това също е белег, че има проблем. Най-вероятно то има разстройство с противопоставяне и предизвикателство. В книгата е дадена детайлна класификация на проблемните деца и причините за тяхната агресия, както и точен и подробен план за работа на психолозите с момчета и момичета на възраст от 6 до 14 г. Проблемът е, че ако децата са агресивни още от най-ранна възраст, то това поведение се задълбочава и в пубертета и в зряла възраст може да премине в криминално поведение.
Сред причините бебето да се роди с така наречения труден темперамент са усложнения в бременността, както и употребата на цигари, алкохол и наркотици от страна на майката. В по-късна възраст причините за лошото поведение може да са и в лошата семейна среда (развод, кавги) или в недостатъчната компетентност на родителите.
Агресивните деца всъщност се страхуват повече от другите. Те интерпретират дори добронамерени жестове и думи като заплаха и реагират на тях по този начин. Рязко посягане с ръка например, което друго дете би възприело като обикновен жест, за проблемното дете си е началото на физическа атака, обясняват професорите Петерман. Много често то отреагира като нападнато, тоест бие се. Впоследствие няма ясен спомен какво точно е провокирало острата му реакция освен усещането, че са го нападнали.
"Агресията често се предизвиква от недостатъчна емоционална подкрепа и приемане на детето от майката - твърдят авторите.
Има тясна връзка между липсата на майчина топлина и агресивното поведение. Значение има отношението дори в най-ранна възраст - майки, които не гукат и не се вдетиняват с бебетата си, без да искат създават нервни и агресивни деца. Не толкова поведението на детето, колкото това на майката е решаващо за качествата на техните взаимоотношения и за свързаните с това последствия за развитието на детето." Фатални са конфликтите родител - дете и най-вече очевидната антипатия на майката към сина или дъщерята.
Ситуацията се усложнява още повече от неправилните реакции на възрастните към последвалите вследствие на тяхното поведение прояви на агресия - например неясни закани, които не се изпълняват, викове и бой, неадекватни наказания.
Форми на гняв и агресия в различните стадии на развитие
При бебетата
Във втората половина на първата година, след като бебето се е научило да разбира причинно-следствените връзки, то се научава да проявява гнева си целенасочено.
На този етап бебето не цели да навреди; при проявата на гняв става дума за емоция подобна на агресия. Още на тази възраст се проявяват различия между половете - момчетата са емоционално по-лабилни и показват чувствата си по-интензивно, докато момичетата по-добре регулират емоционалните си състояния и по-рядко показват, че са ядосани.
При малки деца
През втората и третата си година детето проявява агресия и гняв към родителите, но и към връстниците си. Когато децата са от един пол, по-често се пораждат конфликти, отколкото при общуването между момче и момиче.
При деца в предучилищна възраст и в начално училище
Момчетата по-често си служат с физическа агресия, а момичетата предпочитат индиректните форми. Само при една малка част от децата в тази възраст се стига до жестокост към други деца или животни.
При юноши и младежи
Когато юношите развиват физическата си сила и имат достъп до оръжия, агресивното поведение става по-сериозно и се стига до тежки наранявания и дори до смъртни случаи. В тази възраст младежите упражняват агресията си в колективни актове. Само някои са агресивни към родителите и учителите си.
АВТОРИТЕ
Проф. Улрике Петерман е родена през 1954 г. Следва социална педагогика, педагогика и психология в Манхайм и Бон от 1973 до 1980 г. През 1982 г. завършва докторската си работа към Техническия университет в Берлин, през 1986 г. към университета в Бон. Има дългогодишен опит като психолог в домове за деца и юноши. През 1991 г. основава психологичната амбулатория за деца към Института по клинична психология на университета в Бремен. През 1995 г. поема ръководството на факултета „Рехабилитация и педагогика при психични и поведенчески разстройства“ в университета в Дортмунд. От 2007 г. насам ръководи Факултета по клинична психология към детска клинична психология в Бременския университет. Научните й интереси са клинична психология, детска психология, психология на ученето, психопатология на развитието и методи за релаксация в детска и юношеска възраст.
Проф. др. Франц Петерман е роден през 1953 г. Той следва математика и психология в университета Хайделберг от 1972 до 1975 г. След това е научен сътрудник в университета в Бон. От 1983 до 1991 г. ръководи психо-социалното отделение на университетската детска клиника в Бон и същевременно е професор в Психологическия институт в Бон. От 1991 г. насам ръководи Факултета за клинична психология и диагностика към университета в Бремен. От 1996 г. е директор на Центъра за клинична психология и рехабилитация. През 2010 г. основава в сътрудничество с университет Кил институт за обучение на детски психотерапевти, като оттогава е и негов ръководител. Научните му интереси са клинична детска психология, диагностика на развитието, интелигентността, както и клинична диагностика, детска поведенческа терапия, психологическа рехабилитация.
Източник: trud.bg
