Януш Корчак е псевдоним на Хенрик Голдшмит - полски писател, педиатър и педагог с еврейски произход, който на 29 години се отказва от личен живот, за да се посвети на чуждите деца. От този избор той не отстъпва никога, дори когато е изпратен в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи. Предложено му е да се спаси, но той отказва и умира през 1942 г. в Треблинка.
Корчак е известен със своите книги „Как да обичаме детето“, „Педагогическа публицистика“ и „Правила за живот“. Гледал е на педагогиката като на наука за любовта към децата и използвал за поощрение усмивките и добрите думи.
Ето най-силните цитати на Корчак за възпитанието и развитието на детето, които е добре да знае всеки родител.
1. Възрастните не бива да учат детето за правото на силния
"Детето е слабо същество. Можем да го издигнем до върха, да го подтиснем против волята му, можем насилствено да го накараме да спре да прави нещо и да унищожим усилията му. Всеки път, когато то не слуша, аз съм по-силен и то знае, че е длъжно да отстъпи. И колкото пъти се опитва да не слуша, толкова пъти ще го накарам да разбере, че трябва да се покори...
На нас ни се струват нормални и невинни пошляпванията, влаченето на детето за ръка, грубите уж „ласкави“ прегръдки. Но кой, кога и при какви изключителни условия се осмелява да блъсне, да разтърси, да удари възрастния?!"
2. Уважавайте незнанието на детето
"Нужно е да уважавате детската личност, това, че тя не знае много неща и да протягате ръка за помощ само тогава, когато тя е действително необходима.
Детето е чужденец, то не знае езика, нито посоките на улиците, не знае законите и обичаите. От време на време предпочита да се оглежда само и трудно ще попита за съвет. Нужен е гид, който вежливо и търпеливо да отговори на въпросите му и да го поведе напред."
3. Детето има право да е такова, каквото е
"Какъв ще стане, когато порасне? - питаме се с безпокойство. Иска ни се децата да са по-добри от нас, представяме ги като съвършени хора от бъдещето. Не бива да се поддаваме на измамни усещания, облечени в красивите думи на егоизма.
Уж ни се иска да проявяваме себеотрицание, а всъщност лъжем себе си и него – детето просто е такова, каквото е."
4. Не бързайте с развитието на детето
"Кога трябва да проходи, детето, кога - да проговори? Тогава, когато проходи и проговори. Кога трябва да се появят първите зъбки? Именно тогава, когато се появят. И раните зарастват, когато зарастват, и за спането на новороденото са нужни точно толкова часове, колкото то спи. Щом се е събудило, значи се е наспало“.
5. Дайте на детето право да греши
"Страхът за живота на детето се слива със страха от нараняване, притесненията да не се нарани са свързани със страх дали хигиената е добра, защото тя е залог за здраве. Тук обаче стигаме до чистотата на дрехите, чорапите, ръкавиците, опасяваме се да не скъса панталона...
Но това вече не е грижа за здравето и благото на детето, забраните ни са свързани с нашето собствено удобство, щестлавие и джоб.“
6. Разрешете му да живее в днешния ден
"Заради утре пренебрегваме това, което радва, удивлява, натъжава и занимава детето днес. Заради утре, което то не разбира и не изпитва потребност да разбира, разхищаваме години и години живот.“
7. Разрешете му да играе
"Игрите са не само стихията на детето, но и единствената област, където му предоставяме възможност да проявява повече или по-малко инициативност. Само в игрите то се чувства независимо в някаква степен. То има право да играе.“
8. Детето трябва да умее да отстоява правата си
"Ако животът изисква зъби и нокти, имаме ли право да въоръжим детето само с тихи въздишки и руменина от срам и обида? Длъжни сме да възпитаме хора, а не овце: в здраво тяло – здрав дух. А здравият дух не е сантиментален и не обича да бъде жертва.“
