Може само да се съжалява, че няма ново издание на „Трудните деца“, излязла преди 5 г. у нас от „Хермес“, защото книгата на Андрю Фулър е безценен наръчник за всички родители със своеволни и инатливи деца - с тежък характер и свободолюбив дух, или просто наричани „трудни“.
Тяхното възпитание е невероятно сложна задача, но няма защо да ви убеждаваме в това колко е проблемно да излезем наглава с тях, без да прибягваме до крайности...
Да си родител на такова дете може да се окаже сериозно предизвикателство, смята психотерапевтът Андрю Фулър, а той знае това добре, тъй като през кабинета му са минали хиляди вироглави малки пациенти.
За да се справят успешно с тяхното отглеждане и възпитание, на родителите им са нужни специални умения, подготовка и стратегическо планиране като за околосветско пътешествие. Трябва предварително да са наясно кога да свият платната, кога да хвърлят спасителния пояс, кога да потърсят помощ и кога да дадат пълен напред към „окото на бурята“.
Често обаче именно днешните трудни деца са утрешните лидери, смята Фулър. Те знаят какво искат и имат решимостта да го постигнат. Вярно, че са трудно управляеми, своенравни и създават главоболия, но също така е вярно, че чрез тях родителите могат да научат много неща за живота и за самите себе си.
Да си припомним съветите му от книгата "Трудните деца" за това как да развием потенциала на децата и да канализираме огромната им енергия в конструктивни дейности.
Наръчник за разпознаване
Един от най-големите парадокси в живота е, че много от децата, които като малки са подлудявали родителите си, в крайна сметка стават високопоставени и влиятелни личности, когато пораснат. Те имат невероятна енергия и лидерски потенциал. През 25-те си години опит с родители и техните деца научих, че в общи линии има две категории деца:
1. Обичливи, мили, дружелюбни, послушни деца. Нали се сещате? Казваш им примерно да си оправят стаята – и след има-няма и седмица, ето ти детската чиста и подредена.
2. Палавите и вироглавите, които навият ли си нещо на пръста – край. Ето тези деца наистина са трудни за отглеждане... Те могат буквално да докарат родителите си до лудост. Но пък именно те са щедро надарени с качества на пионери и водачи.
Златни правила при отглеждане на трудни деца
Много от идеите в тази книга са почерпени от успешни стратегии, които някои родители вече са изпробвали върху своите тийнейджъри. Има обаче и доста „хитринки”, които са подходящи за по-малки деца. Сигурен съм, че докато се запознавате с тях, могат да ви хрумнат още по-гениални идеи за справяне с разни ситуации:
1. „Луд умора няма!“
Енергията на трудните деца никога не свършва. Може да сте сигурни, че всяко дете или тийнейджър разполага с много повече енергия, която да вложи в избухналия спор, отколкото възрастният – срещу него. При това е готово да изразходва енергията си до капка, за да спечели битката. Затова мъдрите родители би трябвало да ограничават областите, в които смятат да постигнат положителни резултати. Не се изсилвайте!
Като цяло е добре да определите типа поведение, който желаете да насърчите, и типа поведение, който искате да ограничите. След това се заемете само с тези два приоритета и работете върху тях най-малко шест седмици. Ако се нагърбите с прекалено много задачи, не само че няма да получите медал, но и ще стигнете до пълно изтощение.
2. Два остри камъка брашно не мелят
Изследванията на мозъчната активност на деца и тийнейджъри по време на конфликт, направени по метода на позитронно-емисионна томография (ПЕТ), установяват някои интересни особености. Най-активните части на мозъка при конфликтна ситуация са продълговатият мозък, който активира реакциите, и амигдалата – мозъчният център, където се оформя решението „бий се или бягай”. И горе-долу това е всичко!
Това означава, че в разгара на скандала детето е разумно почти колкото крокодил. Да обяснявате, обсъждате, привеждате доводи и да вразумявате е пълна загуба на време. Колкото и да ви се струват важни собствените ви безценни съвети, просто си хабите думите. Децата не могат да чуят мъдрите ви слова и да научат каквото и да било, тъй като мозъчните области, които са „отговорни” за слушането и ученето, в момента не са активни.
Когато избухвате, вашата способност да мислите разумно също се доближава до тази на крокодила. Какъв разговор могат да водят два разярени крокодила? Те могат само да се хапят взаимно. Както казва поговорката, два остри камъка брашно не мелят. Затова, ако е възможно, първо се отдалечете, „успокойте топката”, вземете се в ръце – и едва тогава действайте.
3. Не се търкаляйте в калта за радост на прасето!
Трудните деца обожават високите обороти. Те обичат драмата, неочакваните обрати като в сапунен сериал, обичат от екрана да се лее кръв, ужасите и екшъна. Не само това, те притежават огромен талант да създават драма, ужаси и екшън. Тъй като драматичното ги залива отвсякъде, те са свикнали с него. Дайте им драма – и те са в свои води.
Винаги казвам на родителите, че да водиш спор с проблемно дете, е горе-долу като да се бориш с прасе в калта: накрая и двамата сте се оцапали до ушите, но само прасето е доволно. Така че ако искате да доставите радост на хлапето с някой скандал или караница – моля, но ако наистина искате да му помогнете да промени поведението си, ще трябва да потърсите друг начин.
Това не означава да вдигнете ръце. Означава, че ще трябва да подходите към проблема много по-мъдро. Ако не ви се участва в кален свински двубой, който ще достави забавление на чедото ви, ще ви се наложи да се откажете от един навик, който родителите почти задължително придобиват:
Не се надявайте, че децата просто ще израстат трудния си характер. Възможностите са две: или ще се научат да се адаптират и ще се променят, или ще продължават с години да тероризират цялото семейство. Характерът на детето се запазва относително непроменен – разликата е в начина, по който то го проявява и управлява. Тук е ролята на родителя да ограничи деструктивните модели на поведение и да изгради здравословни навици у своето дете.
Опасното изкуство на провокиращия въпрос
Да, изкуството на провокиращия въпрос е метод, използван от много родители. Той носи стопроцентова гаранция за грандиозен домашен скандал!
Ето няколко примера за провокиращи въпроси:
- Научи ли си вече?
- Почисти ли си стаята? (след като сте видели, че не е)
- Нали не мислиш да излезеш, облечена с тези дрехи?
- Колко пъти трябва да ти казвам?
- Къде ти беше главата?
- Предполагам, можеш да ми обясниш защо бележникът ти изглежда по този начин?
Ако искате трудното дете да превключи на скандалджийска вълна, просто му задайте провокиращ въпрос. Калпазанинът безкрайно ще се забавлява, а вие ще я докарате до сълзи. Ще започнат атаки и контраатаки, които продължават с часове.
Затова превърнете провокиращите въпроси в ясни съобщения. Ето някои примери:
- Така, време е за уроците.
- Стаята да е чиста преди вечеря.
- Искам да ти напомня какво се бяхме разбрали.
- Дай да видим как да ти помогна за училище.
И така стигаме до следващото златно правило, установено от родителите на трудни деца: последователните действия са по-силни от думите.
4. Делата са по-важни от думите
Често по-важно е не какво казвате, а какво вършите. През последните десетилетия се наложи тенденцията родителите да обясняват всичко на децата си. Някои обяснения действително са полезни, но родителите, изглежда, решиха, че ако просто обясняват и обясняват на децата си, нещата сами ще се наредят.
Това може и да върши работа в някои случаи, но трудните деца рядко се заслушват достатъчно, за да вникнат в думите, или са твърде заети да ви убеждават в собствената си позиция, така че в крайна сметка от усилията ви нищо няма да излезе. При трудните деца делата определено са по-важни от думите.
Много проучвания сочат, че малките ритуали в семейния живот притежават могъща позитивна сила. Ритуалите изграждат добра атмосфера и навици, а при трудните деца навиците и ритуалите вършат чудесна работа. Не е нужно ритуалите да са скъпи – всъщност най-ценните от тях струват много малко или дори нищо в парично изражение. Ритуалите са онези неща, за които децата един ден ще си спомнят: „Мама винаги ни водеше...” или „Татко не пропускаше...”
Вашите ритуали сигурно ще са различни от тези на другите семейства. Може да е пица в петък вечер, разходка след вечеря в сряда или задължителен филм в неделя вечер. Ритуалът е семейно събитие, което се случва постоянно и неотменно, без значение какво е било поведението на децата.
Ритуалите са като закачалка, на която хората окачват хубавите спомени в живота си.
Когато в семейството растат трудни деца, вероятно семейните ритуали куцат. Хиляди пъти съм чувал от родители да се оплакват: „Преди задължително ходехме на пица в петъците, но една вечер той толкова побесня, че престанахме да го правим” или „Излизахме заедно на разходка, но тя се държеше тъй ужасно, че вече спряхме”. Ако това важи и за вашето семейство, поспрете и се замислете какви ритуали бихте могли да въведете…
Повечето велики мъже, политици и национални герои, за които сме учили в часовете по история, са били „трудни“ деца. Естествено, учебниците не казват какво точно са мислели родителите на Жана д’Арк или Александър Велики, когато децата им са напуснали дома си в крехка възраст.
Дали са бърсали сълзи след тях с думите „На добър час, детето ми“, или са въздъхнали с облекчение и са си казали: „Слава богу, свърши се най-сетне. Да върви да завладява света, та и ние да видим бял ден“. Макар да подозирам, че нещата са се развили по втория сценарий, смея да ви уверя, че животът с „трудните“ деца може да е пълноценен, обогатяващ и невероятно забавен.
5. Изградете у детето устойчивост
Устойчивост е онова качество на характера, което ни помага да виждаме хубавото и в лошите ситуации. Както съветва една популярна сентенция, ако животът ни поднесе лимон, можем да направим лимонада. Когато настъпят трудни времена, точно тази вътрешна жилавост помага да се издигнем над пречките и да ги победим.
Децата и тийнейджърите развиват устойчивост, когато имат:
• сигурността, че са обичани в семейството си;
• разнообразна група от приятели;
• възрастен извън семейството, с когото се разбират.
Ще помогнете на детето да изгради вътрешна устойчивост, като винаги ясно му показвате, че го обичате (макар също така ясно да показвате, че не харесвате начина, по който се държи в момента).
Един от начините свободно да изразявате обичта си към трудното дете е да не му отстъпвате до степен, в която вие самите се чувствате използвани. Родителите често дават прекалено много от себе си и накрая се чувстват омерзени и използвани, а омерзението стопява добрите отношения в семейството. Ако усещате това – спрете! Дайте си малко почивка. Известно време не предлагайте помощта си за щяло и нещяло.
На никого няма да помогнете, ако се превърнете в недоспала и напрегната сянка на самия себе си. Отглеждането и възпитаването на проблемни деца е истинско изпитание дори за най-силните характери. Родителството не е спринт, а маратонско бягане. Като се грижите по-добре за себе си, ще можете да дадете на детето си онова, от което то има нужда, и освен това ще сте сигурни, че ще имате сили да издържите.
Най-важният фактор по пътя на детето ви към пълноценен и щастлив живот са взаимоотношенията в семейството. Силната позитивна връзка между вас и детето е най-големият приоритет. Затова, ако вие или детето се държите по начин, който заплашва здравината на тази връзка, то време е да приложите различен подход.
Седем послания за родители, които се нагърбват с прекалено много задачи
1. Напомняйте си, че един ден детето ще трябва да се справя с живота без вас.
2. Детето ви ще стане по-компетентно и уверено, ако се справя само с някои задачи.
3. Има ситуации, в които детето може да се справи и без вашата помощ.
4. Помощта невинаги е полезна. В някои случаи тя отнема на другия възможността сам да открие решение на ситуацията.
5. Най-издръжливите дървета растат при най-суровите условия. Ако непрестанно пърхате около детето, то няма да може да преодолее и най-малкото препятствие.
6. Въздържайте се да правите за детето нещо, което то може да направи само.
7. Нещата, които получаваме по-рядко, са по-ценни за нас. Далеч съм от мисълта да ви препоръчвам да се дистанцирате от детето. Но ако се чувствате недооценени или използвани, по-добре е да предлагате помощта си по-рядко.
