Често в старанието си да дадем най-доброто на децата си, допускаме грешки от любов. Ето 7 родителски грешки, които разглезват децата и създават затруднения във възпитанието им:
- „Ти си най-важният на света!“ Да, Вашето дете е най-важното „нещо“ на света, но… за Вас и Вашето семейство. За своите учители, приятели и за хората, с които се среща в ежедневието си то е само едно симпатично и сладко дете. Добре е детето Ви да не расте с илюзорното усещане, че е център на Вселената.
- „Аз ще ти помогна да си напишеш домашното“. Детето трябва да си пише домашното само. Ако има затруднения, можете да му разясните как се решава задачата, да му дадете насоки, но не и да я решите вместо него. Това лишава детето от възможността да се справя само със собствените си ангажименти. Поощрявайте го първо да си напише домашното и след това да се отдаде на игри и забавления.
- „Ще ти купя играчката, ако си оправиш стаята“. Това не е награда за поощрение, а си е вид родителски подкуп. Детето се научава, че и за най-малките усилия, които полага, трябва да има материален стимул.
- „Всички деца имат смартфони, трябва и аз да купя на моето“. Не другите родители решават какво да купите на Вашето дете. Влиянието на средата следва да се вземе предвид, но не и да Ви диктува какви играчки и вещи да има Вашето дете. Получава се едно безсмислено съревнование между децата, поощрявано от родителите, при това с най-добри намерения, кой повече и по-луксозни вещи притежава.
- „Колкото повече, толкова повече“. Често, ангажиментите в ежедневието не Ви позволяват да обръщате толкова внимание, колкото Ви се иска. И за да компенсирате, купувате играчки – всички модели на Лего, PlayStation, пълна колекция от „Количките“. И най-скъпите играчки няма да заместят Вашето присъствие, прегръдките и съвместните игри. Дори понякога презадоволеността на децата задълбочава усещането им за самота и скука. Уж имат всичко, а нещо им липсва.
- Налагате наказания и не ги спазвате. Когато сте ядосани на своя палав малчуган решавате да му наложите строго наказание. Казвате му го, той се разстройва и плаче, на Вас Ви дожалява и тихо мълком го отменяте. Така детето решава, че с рев може да постигне всичко. Неволно го превръщате в малък манипулатор.
- „На детето трябва да се даде свобода. Като порасне ще има много правила за спазване.“ Да, ама не. Детето няма граници. То опитва и изучава всичко, до което се докосне. Прекалената свобода обаче може да му навреди. Навиците се изграждат първите седем години. Като свикне от малко на живот без правила и граници, така ще бъде и като възрастен. А това би довело до трудности в общуването с приятели и колеги, а също и до липса на самодисциплина, която е нужна за постигане на успех в живота.
