1. Преувеличаване значението на личността на детето. Става дума, разбира се, не за омаловажаване, а за адекватна оценка: не хвалете без причина, не потискайте реалните достойнства на детето.
2. Налагането на собствените прагматични разбирания и своите желания върху детето намаляват неговата мотивация и интересът му към живота.
3. Изпълняването на задълженията на детето вместо него го лишава от собствена инициатива.
4. Личният егоистичен пример на родителите при деклариране на етичните стандарти. Нравствените представи на детето ще станат неопределени поради вътрешен конфликт.
5. Подкупване на детето: плащане за дейности в дома, за бележки в училище. В такъв случай детето започва да цени не постъпките си, а тяхната цена. По такъв начин собствената оценка се пренася от морално-етичните принципи на паричния им израз. Освен това плащането намалява ентусиазма и творческия потенциал в човека.
6. Голямата (прекалена) възпитателна активност в семейството намалява самооценката на детето и го потиска. Това води до психична незрялост.
Какво да се прави, ако вече са забелязани признаци на егоизъм в детето или как да се предотвратят.
Ще дадем няколко съвета:
√ Премахнете дребната опека над детето: да го събудите сутринта, че да не се успи; да му напомните за задълженията; да седите до него при научаване на уроците; да го обслужвате при хранене и т.н.
√ Дайте му възможност да получи отрицателен опит от действието си или бездействието си (разбира се, без опасност за живота). Дайте му възможност за самостоятелен избор и вземане на решения. Този опит е много по-ценене за детето, отколкото налагането на готово решение.
√ Научете го да помага в къщи според силите му, към дейност за всички, а не само да се самообслужва.
Източник: obekti.bg
Снимка: Valery Sidelnykov / Shutterstock
