Нарцистичното личностно разстройство, наричано накратко нарцисизъм, е един от най-сложните и объркващи психологически феномени.
Последното обяснява защо се пише толкова много за проблема и защо е съществено важно обществеността да бъде високо образована по въпроса.
Фокусът на тази статия ще бъде насочен към един аспект на разстройството, който някак остава забулен в мистерия.
По-конкретно, често хората, които са в непосредствено близки отношения с тежък нарцисист (този с тежка форма на разстройството), не могат да разберат как е възможно той да бъде толкова жесток, толкова ревнив за чуждия успех или щастие, и толкова конкурентен, дори в романтичните отношения.
Една дума, която ще ви помогне да разберете нарцисиста. Ключовата дума за разбиране на нарцисиста е „контраинтиуитивен“.
Важно е да стане ясно, че начинът, по който този човек се представя на повърхността е напълно различен от този, по който се чувства отвътре. В ума на нарцисиста оперират две „същности“:
1. неговият реален Аз;
2. нереалният, фантастичен Аз, който представя на обществото.
Хората с тежка форма на нарцистично личностно разстройство притежават хищнически подход към социалния свят около себе си.
Ежедневието на такъв човек се състои в борба с потенциалните заплахи за неговото его и в доказване на това, че е по-висш от околните. Последното рядко му дава спокойствие за дълго.
За да разберем защо нарцисистът може да е изключително злобен в междуличностните отношения, е нужно да разгледаме неговите уникални мотиви (т.е. вътрешния му психичен живот или какво става в ума му).
Повечето, ако не всички хора с тежка форма на нарцистично личностно разстройство, вероятно са били емоционално малтретирани в критичен момент от развитието си — период, в който детето е много чувствително, и все още не е укрепило психологическите си защити, за да отслаби ефекта на онова, което го кара да се чувства зле.
Най-често тормозът е присъствал под една от следните форми: авторитетна фигура или децата в училище са прилагали насилие върху него, унижавали са го, подчинявали са го, пренебрегвали са го или са се възползвали от него по други начини.
За да се формира тежък нарцисизъм по-късно в живота, емоционалното увреждане в детството трябва да е било достатъчно тежко, за да достигне индивидът до следното (неосъзнато) заключение:
„Никой никога повече няма да ме наранява по този начин. Никога няма да сваля гарда си“.
На по-късен етап този начин на общуване с хората и света е практикуван толкова дълго, че човекът до голяма степен се е затворил.
Ето защо му е изключително трудно да се остави да бъде изложен на показ емоционално. Ако някой или нещо заплашва егото на нарцисиста, той рязко преминава в хищнически режим.
Защо нарцисистите могат да бъдат особено злобни
Следва да обясним какво се случва, когато човек с нарцистично личностно разстройство премине в хищнически режим.
Първо обаче е важно да разберем защо той чувства необходимостта да води битки толкова упорито.
В неговото съзнание социалният свят включва две строги категории: победители и губещи.
Той не може да възприеме възможен изход, в който всеки има възможност да посрещне нуждите си.
Според логиката на нарцисиста няма достатъчно количество внимание и похвала за всеки. Последните сякаш са само за малкото избрани.
Поради начина, по който той е бил унижаван, пренебрегван или подчиняван в миналото, когато му е било най-важно да бъде забелязан, нарцисистът е мотивиран да се увери, че никога повече няма да бъде пренебрегван.
Обикновено когато се чувства застрашен, то е защото някой е казал или направил нещо, което го кара да се чувства малък, незабелязан, слаб или дефектен, а той не може да позволи никого и нищо да го кара да се чувства така, при никакви обстоятелства.
Мисленето на този човек е такова, че всяка заплаха за темпераментното му его трябва да бъде идентифицирана и заличена незабавно.
Ако заплахата продължи, тя трябва да бъде унищожена с всички необходими средства.
Ако пренебрегнете или унизите нарцисист публично, ще отприщите ярост, трупана с десетилетия, и той няма да спре, докато не почувства, че сте вербално или емоционално унищожени. (Имайте предвид, че това, което такъв човек възприема като пренебрежение, рядко е обективно.)
Някой, който никога не е бил в непосредствена близост до човек с тежка форма на нарцисизъм, никога няма да повярва на животинския, грозен гняв, който може да се излее от него, когато се активира.
Мнозина, станали жертва на последното, споделят, че да видиш такава омраза в друго човешко същество е само по себе си травмиращо. (Жертвите споделят още, че е изключително трудно да се довериш отново емоционално на някого, който е показал такъв необуздан, хищнически гняв.)
Ако сте в близки отношения с такъв човек, разберете, че злобата и порочността, които той демонстрира, когато е заплашен или подведен под отговорност, не са нищо лично.
Нарцисистите могат да използват думите като куршуми. Последното е средство, което цели да ви извади от равновесие и да ви разстрои, но вие не сте проблемът. Да бъдеш от получаващия край на подобно поведение е ужасно объркващо.
Потърпевшите често се обръщат към книги или статии за самопомощ (като тази тук), за да си изяснят преживяното, защото го чувстват травмиращо и тревожно.
Когато се самообразова за всичко онова, което е харантерно за това разстройство на личността, потърпевшият често се превръща в експерт, за да поддържа здравия си разум.
Ако сте в непосредствено близки отношения с нарцисист, то по-долу ще подчертаем всичко онова, което е важно да разберете, за да продължите напред.
В основата си тези хора са силно необичайни мъже и жени, които имат форма на психично разстройство на личността.
Поради разстройството такъв човек по дефиниция нарушава базови социални правила и конвенции.
Когато един нарцисист се активира (най-вече тогава), той не показва емпатия. Той се чувства оправомощен да създава собствена реалност във всеки един момент и не се интересува от чувствата на другите.
Правилата или социалните конвенции, които повечето деца усвояват още преди основното училище, липсват при възрастния нарцисист. Можем спокойно да кажем, че той ги разбира, но не желае да ги разбира.
За да осмислите защо нарцисистите могат да бъдат толкова злобни, е нужно да знаете, че когато такъв човек бъде провокиран, границите вече не съществуват (например нещо го кара да изглежда зле и противоречи на фалшивия, непроницаем образ, който отчаяно се опитва да продаде на себе си и на света като цяло).
Границите губят всякакво значение, когато той е разстроен. Никой друг в стаята няма чувства, когато нарцисистът е поразен от собствените си негативни чувства.
В такъв момент следва истинска яростна атака, а да видиш онзи, за когото се предполага, че го е грижа и те обича, напълно да отрича реалността ти — и тази на всички останали, — а понякога и да те разкъсва на парченца, е наистина дистресиращо.
Ако нарцисистът беше храна, одобрена от Администрацията по храните и лекарствата, етикетът му щеше да гласи: „Може да бъде изключително зъл и разрушителен, когато бъде провокиран“.
Някои хора вероятно могат да се справят с такова отношение, когато се наложи, но не сме сигурни, че това трябва да бъде вашата цел.
Целта не бива да бъде изграждането на непробиваем щит срещу любимия човек до точката, в която нищо, което казва или прави, вече да не може да ви нарани.
Да, вие може да се научите да играете тази игра, но какъв е смисълът да инвестирате в отношения, в които няма истинска емоционална интимност?
Нещо повече, какъв е смисълът да имате връзка с някого, който нарушава базови социални норми, които повечето от третокласниците вече разбират и упражняват?
Защо нарцисистите са толкова конкурентни и не могат да ви позволят, образно казано, да блеснете
Тъй като емоционалната рана на нарцисиста е в това, че е бил пренебрегван, унижаван или подчинен в решаващ момент от психологическото му развитие, то като цяло темата за успеха, блясъка на прожекторите или това да бъде забелязан е така наречения горещ бутон за него.
Това е проблем, натоварен с примитивни и несъзнателни спомени, мисли и чувства.
Мнозина, които са в непосредствени взаимоотношения с тежък нарцисист, не могат да проумеят защо този човек има такава интензивна и често негативна реакция, когато някой е добър в нещо, успешен е или блесва по някакъв начин.
Тук е мястото, където нещата стават сложни и личностно разстроени.
Колкото и странно да ви се вижда, тежкият нарцисист възприема успеха ви като рефлексия върху себе си, но не непременно по начина, по който бихте си го представили.
Умът на нарцисиста е дуален. За него всичко в този свят се подчинява на принципа всичко или нищо.
Ако вие успявате, то по неговата изкривена логика вашият успех означава, че той се е провалил.
Това, някой друг да успява или да е в блясъка на прожекторите (особено някой близък, когото вижда през цялото време), всъщност е разстройващо (дори неосъзнато болезнено) за човека с нарцистично разстройство, тъй като той вижда чуждия успех като пропусната възможност да получи любов и внимание.
Докато повечето хора с право смятат, че на света има достатъчно обич, внимание, уважение за всеки от нас, тежкият нарцисист е убеден, че тези блага са само за малкото избрани.
За съжаление, няма нещо, което да го убеди в противното. Важно е да разберете, че този човек не се конкурира с вас, понеже ви мрази или иска да ви нарани емоционално, той прави това, което прави, защото се чувства емоционално депримиран.
Мнозина не могат да осъзнаят как е възможно нарцисистът (или всеки друг човек) да е изживял голяма част от живота си, без никога да научи и усвои някои от най-фундаменталните социални неписани закони.
Трудно е да се осъзнае на разумно ниво как е възможно някой, който прилича на възрастен и не е когнитивно увреден, да реагира като дете.
Този въпрос е предмет на друг фактор, който е в основата на разстройството, и се нарича опозиционност.
Опозиционността е често пренебрегвана част от разстройството
При работата с много деца и тийнейджъри с опозиционно разстройство, клиничният психолог Сет Мейерс забелязва интересно припокриване между това разстройство и нарцистичното разстройство при възрастните.
Припокриването си заслужава изследването, тъй като ни помага да видим по какъв начин нарцистичният ментален подход и поведение са опозиционни под повърхността си.
Опозиционното предизвикателно разстройство (известно като ОПР в клиничните кръгове) е психично разстройство, наблюдавано при деца в училищна възраст. Диагнозата включва следните критерии:
- детето често избухва;
- често спори с възрастни;
- често активно се противопоставя или отказва да спазва исканията или правилата на възрастните;
- често обвинява другите за своите грешки или лошо поведение;
- често е ядосано и обидено;
- често е злобно или отмъстително.
Ако сте в непосредствено близки отношения с нарцисист, то вие вероятно вече виждате общите характеристики.
Децата, които имат опозиционни, непокорни личности и възрастните, които имат нарцистични личности, са такива по причина.
Не съществува строга биологична основа за тези сложни и трудни личности. Може би биологията играе някаква роля, но многогодишният опит на Сет Мейерс с клиентите му показва, че нещо в емоционалните взаимоотношения на индивида в първите години от живота обикновено е базов фактор (нездрав родителски подход, травма и др.).
Важно е да се разбере, че личността на нарцисиста е устроена по силно отбранителен начин.
За да изгради тази личност, толкова устойчива, трудна и контраинтуитивна, в миналото на този човек се е случило нещо необичайно в особено критичен период в развитието му (може би през първите няколко години от живота, или това, което мнозина наричат „критичен период“).
Всеки, който има близки отношения с човек с тежко нарцистично разстройство, трябва да разбере онова, което е контраинтуитивното в случая.
С други думи, потърпевшият да разбере, че начинът, по който често постъпва човекът с това разстройство – най-вече в моментите, в които е застрашено егото му или чувството му за власт, — няма нищо общо с него.
Какъв тип връзка можете да имате с тежък нарцисист
Имайки предвид силно необичайната динамика, която изискват взаимоотношенията с нарцисист, то каква връзка може да имате с този човек?
Отговорът не е прост. Ако не го активирате емоционално, то може да имате добро подобие на връзка с него.
В тези взаимоотношения няма да има истинска интимност, — тъй като това предполага равнопоставеност, а нарцисистът не може да осигури такава, независимо от всичко, — но можете да съжителствате заедно.
Ако сте човек, който се чувства добре със себе си, забелязван е и е възхваляван от другите, ако държите себе си или другите отговорни за спазването на социалните норми или тези в човешките отношения, то обикновено връзка не може да съществува.
За да работи връзката ви с нарцисиста, вие трябва да промените мисленето си в тази посока: властта е негова, контролът е негов и той е по-важният.
Без да приемете тази изкривена, контраинтуитивна мисловна рамка, нарцисистът периодично ще ви кара да плащате висока цена за самочувствието, което притежавате.
Източник: psychology.framar.bg
Редактор: Елиза Трайкова
