Смъртта не е краят на обожествяването на „отровните“ родители. Всъщност тя дори може да го подсили.
Колкото и трудно да е осъзнаването на вредата, причинена от живия родител, толкова по-трудно е да обвиним вече починалия родител. Табуто да не критикуваш мъртвите е много силно, както и онова да не риташ падналия. Вследствие на това табу смъртта придава дори и на най-жестокия насилник ореол на светец. Обожествяването на починалия родител е почти безусловно.
За жалост, докато „отровният“ родител се ползва със защитата на светостта на гроба, живите деца продължават да страдат от емоционалното наследство. Максимата: „За мъртвите или добро, или нищо“ е банална, но в повечето случаи слага край на реалистичното разрешаване на конфликта с починалия родител.
СВАЛЕТЕ ГИ ОТ ПИЕДЕСТАЛА ИМ
„Това, че не си искал да ме обидиш, не означава, че не ме е заболяло“!
Богоподобните родители създават правилата, присвоили са си правото да произнасят окончателната присъда и да измъчват децата си. Когато обожествявате родителите си, живи или мъртви, вие се съгласявате да живеете с тяхната версия на действителността, приемате болезнените чувства и дори ги оправдавате като полезни за вас. Престанете!
Съберете смелост да ги видите в истинската им светлина и ще започнете да сравнявате баланса на силите в отношенията си с тях.
НЕАДЕКВАТНИТЕ
Децата имат основни неотменни права — на храна, облекло, подслон и защита. Но освен тези физически права, те имат правото да бъдат обичани, уважавани и да се отнасят към тях по начин, който им позволява да развиват самочувствието си.
Децата имат право и да бъдат ограничавани в поведението си, да грешат, но да бъдат възпитавани без физическо и емоционално насилие.
Най-накрая, децата имат правото да бъдат деца. Те имат правото да прекарат първите си години в игра, спонтанност и безотговорност. Съвсем естествено е с годините любящите родители да поощряват съзряването им с вменяването на определени отговорности и домашни задължения, но в никакъв случай за сметка на детството.
КАК НАВЛИЗАМЕ В СВЕТА
Децата попиват словесните и несловесните послания като гъби — без каквато и да е избирателност. Те слушат родителите си, наблюдават ги и им подражават. И тъй като нямат голяма база за сравнение извън семейството, нещата, които научават за себе си и за другите у дома, се превръщат в истина от последна инстанция, която остава запечатана до живот в съзнанието им. Ролевите модели на родителите заемат централно място в развиващото се чувство за идентичност на детето — и най-вече в развитието на половата идентичност.
Въпреки драстичните промени в родителските ролеви модели през последните няколко десетилетия, днешните родители имат същите задължения като вашите родители:
1. Те трябва да удовлетворяват физическите и емоционалните потребности на децата си.
2. Те трябва да защитават децата си от физически опасности.
3. Те трябва да удовлетворяват потребностите на децата си от обич, внимание и топлота.
4. Те трябва да защитават децата си от емоционални опасности.
5. Те трябва да дават морални и етически напътствия на децата си.
Очевидно е, че този списък може да бъде много по-дълъг, но тези пет отговорности са в основата на задълженията на адекватния родител. „Отровните“ родители, които обсъждаме, рядко стигат дори до първото задължение от списъка. В по-голямата си част те са (или са били) осакатени от собствената си емоционална нестабилност или липса на душевно здраве. Те не само се отнасят неадекватно към потребностите на децата си, но нерядко очакват и изискват от тях да се грижат за техните потребности.
Когато родителят прехвърли собствените си задължения върху детето, семейните роли се размиват, изкривяват или разменят. Детето, овластено да бъде родител на самото себе си и дори родител на родителя си, няма на кого да подражава, от кого да се учи и от кого да гледа. В тази критична фаза на емоционалното развитие липсата на родителски ролеви модел обрича детската идентичност на безкрайно лутане във враждебния океан на объркаността.
Резултатът от този объркан вътрешен свят на детето, води до отвратителна представа за Аз-а. Повечето такива деца се чувстват добре единствено когато работят...
Източник: “Отровните родители”
Автор: Сюзън Форуърд, Крейг Бък
Издателство Бард
