“ТИРАНИЯТА НА МАНИПУЛАТОРА”
Има и друга мощна форма на контрол, която не е така явна и открита, но въпреки това нанася също толкова сериозни поражения. Това е манипулацията. Манипулаторите получават онова, което им трябва, без да искат позволение и без да поемат риска да изявяват открито желанията си.
До известна степен всеки е манипулатор. Малцина притежават увереността да заявяват открито какво желаят и затова всеки усъвършенства други, индиректни начини на искания. Вместо да кажем на съпруга или съпругата да ни налее чаша вино, питаме дали има отворена бутилка; вместо да помолим гостите да си тръгнат, когато вечерта напредва, ние започваме да се прозяваме; вместо да поискаме телефона на привлекателния непознат или непозната, ние търсим повод да завържем нищо незначещ разговор с него или нея. Децата манипулират родителите си също толкова, колкото родителите манипулират децата си. Съпрузите, приятелите и роднините се манипулират едни други. Продавачите изкарват хляба си чрез манипулиране. Само по себе си в това няма нищо лошо — всъщност става въпрос за съвсем нормална човешка комуникация.
Когато обаче се превърне в средство за постоянен контрол, манипулирането нанася сериозни вреди, особено в отношенията между родители и деца. Родителите-манипулатори са толкова изкусни в прикриването на истинските си мотиви, че децата им живеят в един объркан свят. Те знаят, че са водени за носа, но не разбират как.
„ЗАЩО ВИНАГИ ТРЯБВА ДА МИ ПОМАГА?“
Една от най-разпространените разновидности на „отровните“ манипулатори е „помагачът“. Наместо да остави детето си на мира, помагачът предизвиква ситуации, в които да се окаже „необходим“ на порасналото си дете. Тази форма на манипулиране често се поднася под формата на добронамерена, но нежелана помощ.
Манипулацията притиска в ъгъла. Да се бориш с нея, означава да нараниш човек, който „просто се опитва да бъде мил“. На повечето хора им е по-лесно да отстъпят.
„ДОЙДЕ СЕЗОНЪТ НА МЕЛАНХОЛИЯТА “
Манипулиращите родители са особено активни в празничните дни и тогава особено щедро „сеят“ около себе си чувство за вина. Празниците по принцип изострят съществуващите семейни конфликти. Наместо да предвкусват удоволствието от почивката, много хора се ужасяват от перспективата за надигането на старите вражди, както често се случва по празниците.
Вместо да изразят чувствата си открито, отровните родители вербуват за тази цел децата си. Това е една особено успешна тактика от страна на родителите манипулатори. Помнете, че основната им цел е да избягват директната конфронтация. Вместо да кажат директно нещата, тези вредни родители се вживяват в ролята на мъченици и жертви.
Деца на такива токсични родители, вярват, че са лоши хора, защото си позволяват да направят нещо за себе си. Токсичният родител манипулира посредством чувството за вина.
В крайна сметка, ако успеете да проумеете този факт и вече се справяте по-успешно с родителите си, имайте предвид, че те ще възприемат новата ви увереност като вид „наказание“.
„ЗАЩО НЕ СИ КАТО СЕСТРА СИ?“
Много „отровни“ родители правят неблагоприятни сравнения между децата си, за да накарат детето-мишена да се чувства недостойно за родителското внимание. Така детето бива мотивирано да изпълнява желанията им и съответно да получи отново благоразположението им. Тази тактика „Разделяй и владей“ обикновено се прилага спрямо по-независимите деца, които заплашват да променят баланса на семейната система. Съзнателно или не, тези родители опорочават иначе нормалното съревнование между братята и сестрите и го превръщат в жестока конкуренция, която разрушава близостта помежду им. Резултатите са непредвидими. Освен очевидната вреда за самочувствието на детето, негативните сравнения стават повод за негодувание и ревност, които могат да отровят отношенията между децата за цял живот.
“БУНТУВАЙТЕ СЕ, НО ЗА КАУЗА”
Когато „отровните“ родители ни контролират по крайни, принудителни, внушаващи вина или емоционално осакатяващи начини, ние обикновено реагираме: или като капитулираме, или като се бунтуваме. И двете реакции забраняват психологическото разграничаване, въпреки че на пръв поглед бунтът изглежда точно обратното. Истината е, че когато бунтът е реакция спрямо родителите, те ни контролират също толкова успешно, колкото и когато капитулираме.
Tози стихиен бунт обслужва не толкова съпротивата срещу властните родители, колкото потъпкването на собствените желания. За такива мъже например е толкова важно да не отстъпват на родителите и по-точно майката, че се лишават дори от интимна връзка, дори да им е необходима. По този начин се самозаблуждават, че е „истински мъж“, но всъщност само потискат свободната си воля.
Това явление е „бунт, в който побеждаваш самия себе си“. Той е обратната страна на капитулацията. Здравословният бунт е активно упражняване на свободен избор. Той подпомага израстването на личността и на индивидуалността.
Бунтът, в който побеждаваш самия себе си, е насочена срещу властния родител реакция, упражнение, при което основният опит е да се оправдае незадоволителният резултат, което едва ли е във Ваш интерес.
“ЛИПСА НА СОБСТВЕНА ИДЕНТИЧНОСТ”
Родителите, които живеят в мир със себе си, не изпитват потребност да контролират порасналите си деца. Но „отровните“ родители са мотивирани от дълбоко неудовлетворение от живота и страх да не бъдат изоставени. За тях независимостта на детето е вид осакатяване. Колкото повече то пораства, толкова по-силно те дърпат конците, които продължават да го държат в зависимо положение. Щом веднъж накарат възрастния си син или дъщеря да се чувстват като деца, „отровните“ родители упражняват власт над него или нея.
Много често резултатът е замъглено чувство за идентичност на възрастното дете на властните родители. Тези деца се затрудняват да се изживяват като отделни личности, извън обсега на родителите си, и не разграничават собствените си потребности от тези на родителите си. Те се чувстват лишени от сила.
Всички родители контролират децата си до момента, в който децата поемат сами контрола над живота си. В нормалните семейства този преход се извършва към края на пубертета. В „отровните“ семейства предаването на контрола се отлага с години — или не се извършва никога. Това е възможно само когато предприемете промените, които ще ви дадат възможност да се сдобиете с власт над собствения си живот.
Свръхразвитото чувство за отговорност на някои хора, породено от потребността да спасяват родителите си, води до личната им неувереност и потиснат гняв, които са класически симптоми за порасналото дете на отровни родители.
Източник: “Отровните родители”
Автор: Сюзън Форуърд, Крейг Бък
Издателство Бард
