“ЗА ТВОЕ ДОБРО Е”
Контрол невинаги е мръсна дума. Когато майката ограничава малкото дете, вместо да му позволява да ходи по улицата, ние я наричаме не властна, а благоразумна. Тя упражнява контрол в съответствие с действителността, мотивирана от потребността на детето от защита и напътствия.
Уместният контрол се превръща в свръхконтрол десет години по-късно, когато майката ограничава детето, въпреки че то отдавна е способно да пресече улицата само.
Децата, които не са били насърчавани да правят, да опитват, да изследват, да се усъвършенстват и да поемат риска от неуспех, нерядко се чувстват безпомощни и неадекватни. Тези деца, контролирани прекалено от тревожни и изпълнени със страх родители, често сами стават тревожни и изпълнени със страх незрели личности.
В процеса на развитие през юношеството и зрелостта много от тези деца не успяват да надраснат потребността от постоянни родителски напътствия и контрол. Резултатът е, че родителите им продължават да се намесват в живота им, да го манипулират и нерядко да го доминират.
Страхът, че вече не са нужни, кара властните родители да окуражават усещането за безпомощност на децата си. Тези родители се боят до смърт от синдрома на „празното гнездо“, или неизбежното усещане за загуба, когато децата напуснат дома. Идентичността на властния родител почива до голяма степен на родителската роля и затова той се чувства предаден и изоставен, когато детето стане независима личност.
Коварството на властния родител е най-вече в маската на загрижеността, скриваща желанието за доминиране. Фразите: „Това е за твое добро“, „Правя го заради теб, само защото много те обичам“ означават едно-единствено нещо: „Правя го, защото толкова ме е страх да не те изгубя, че няма да се поколебая да те направя нещастен“.
ДИРЕКТЕН КОНТРОЛ
В директния контрол няма нищо неясно. Той е открит, осезаем и явен. „Ако не направиш каквото ти казвам, повече няма да ти проговоря“;
„Ако не направиш каквото ти казвам, няма да ти давам пари“;
„Ако не направиш каквото ти казвам, смятай, че повече не си от това семейство“;
„Ако не направиш каквото ти казвам, ще получа инфаркт“. Тук няма нищо скрито-покрито.
Директният контрол обикновено се осъществява чрез заплаха и често е унизителен. Вашите чувства и потребности трябва да се подчинят на тези на родителите ви. Вие пропадате в бездънната пропаст на ултиматумите!!! Вашето мнение не е нужно никому. Вашите потребности и желания нямат никакво значение. Дисбалансът на силите е крещящ.
Отровните родителите принуждават децата си да избират между тях и други хора или неща. И превръщат всеки избор в ултиматум. При родителите, упражняващи директен контрол, средно положение няма. Порасналото дете заплаща всеки опит да получи някакъв контрол върху собствения си живот с вина, потиснат гняв и дълбоко чувство за нелоялност.
Например, бракът на порасналото дете е огромна заплаха за властните родители. Те виждат в брачния партньор, конкурент за вниманието на детето си. Това поражда ожесточени битки между партньора и родителите, а самото дете остава между чука и наковалнята на раздвоената лоялност.
Някой родители посрещат новата връзка с критики, сарказъм и злокобни предсказания. Други, отказват да я приемат и дори игнорират съществуването на партньора като такъв. Трети съвсем открито започват да го тормозят. Подобни тактики неминуемо създават напрежение, което влияе пагубно на брака.
„Защо си продавам душата на родителите?“
Парите винаги са били майчиният език на властта и съвсем логично са основен инструмент на властните родители. Повечето „отровни“ родители държат децата си в зависимост с помощта на парите.
„Можеш ли поне едно нещо да свършиш като хората?“
Много „отровни“ родители упражняват контрол, третирайки децата си като безпомощни или неадекватни, дори когато подобно отношение е абсолютно незаслужено.
Източник: “Отровните родители”
Автор: Сюзън Форуърд, Крейг Бък
Издателство Бард
