Умението да слушаме и да изслушваме

Хората са грешили, губили са приятели и пари, пропилявали са делови възможности и са вземали калпави решения само защото не са били добри слушатели.

Осемдесет процента от работния ден отиват за разговори и между персонални комуникации, ала малцина от нас ги оползотво­ряват както трябва, защото сме общество, състоящо се предимно от лоши слушатели.

Да слушаш и да изслушваш е нещо много повече от това само да чуваш. Когато чуеш нещо, ти получаваш някакво съобщение. Когато обаче изследваш, ти преработваш и анализираш казаното. За съжаление, повечето от нас имаме настройка повече да чуваме това, което ни се иска, и наистина не се заслушваме много-много в онова, което ни се казва. Почти всеки от нас познава някой, който не е в състояние да изслуша докрай един пълен словесен оборот.

Засягаме се, когато хората не ни обръщат достатъчно внимание. Едно проучване на Галъп установи, че 30 % от запитаните определят като най-неприятни хората, тези които те пре­сичат и не те слушат. Потискащо чувство те спохожда, когато имаш разговор с човек, който не те изслушва. Защото фактически той  пренебрегва не думите ти, а твоето достойнство. Често си мислим, че знаем какво другите се опитват да ни кажат, и така пропускаме същественото.   Не са малко хората, които нямат представа дори колко е важно да имаш добра слухова връзка с другия човек.

Добрите комуникаци­онни умения включват и умението да се слуша.

– „Поне малко да се бях вслушал в онова, което се опитваше да ми каже, щях да разбера, че връзката ми с тая жена е пред край!“

Хората не успяват да чуят думите на другия, защото са заети с играта „Аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля“. Погълнати сме изцяло в мисли за собствените си планове и нужди, нехаем за онова, което вълнува другите. Случвало ли ви се е да разговаряте с някой, а да имате чувството, че той дори не присъства в стаята с вас? Повечето хора навлизат в разговора с някакво предварително съставено мнение и трудно могат да превключат на онова, което другият има да каже.

Да се вслушваме и в езика на тялото

Много неща могат да се „прочетат“ за даден човек от неговата походка, от начина, по който се държи физически – поза, жестове, изражение на лицето. Като наблюдавате събеседника, вие буквално „слушате“ езика на неговите движения, жестове, мимика. „Визуалното слушане“ може да бъде от огромна полза за умението ви да доловите настроението на събеседника и да постигнете по-искрена и по-откровена връзка. То обхваща следните области: изражение на лицето, движения на тялото, жестове, гласово поведение.

Вероятно сте чели книги като тази „Езикът на тялото“ които ни учат да се вглеждаме в езика на жестовете. Те ни учат как да дешифрираме един човек по външния му вид и по начина, по който се движи. Ясно е също, че след като поседиш малко с някого, можеш да определиш неговото настроение по изражението му. Ключът към полезното слушане и изслушване е да обръщаме внимание и да проявяваме усет към цялостните прояви на събесед­ника – физически, лицеви и гласови.

Псевдовнимание 

Някои хора могат да изглеждат целите потънали в слух, ала умът им да е някъде другаде. Някои хора са като същински мултипроцесори, могат да вър­шат много неща едновременно – да говорят по телефона, да си записват нещо и същевременно да слушат какво им говориш. Такива люде можеш да сметнеш за разконцентрирани, но ще останеш изненадан колко всъщност не са! Те просто се чувстват неловко, ако не вършат няколко неща едновременно! Други хора пък са като „затворени“ монопроцесори. В състояние са да фокусират внимани­ето си само върху даден обект в дадено време.

Не бива да определяме и класираме нито едните, нито другите – тези са добри, а тези лоши. Необходимо е само да внимаваме как обработват информация. И все пак независимо от това какъв е даден индивид – мулти- или монопроцесор, той пак може да е псевдослушател – да ви слуша само привидно. Мнозина от нас са имали немалко такива случаи – човекът кима утвърдително по време на разговора, а всъщност не ви слуша. Следователно, същес­твено важно е да го засичате от време на време.

Можете да използвайте из­рази като: „Има ли смисъл това според вас?“, „Нали разбирате как­во казвам?“, „Как мислите по въпроса?“, „Мога ли да чуя и вашето мнение по това, което ви казах?“… Ако събеседникът отговори смислено, можете да бъдете спо­койни, че наистина са ви слушали.

Когато ти пресичат приказката…

Какво бихте казали на онзи, който постоянно ви прекъсва и нарушава последователността на мисълта ви? Ще ви кажа какво: реагирайте моментално! Прекъснете разговора незабавно и кажете: „Нали ще ме оставите да продължа?“ или „Моля да не ме пре­късвате!“, или „Нека първо да завърша…“.  Употребявайте тези къси и отсечени изрази, а след тях поизчакайте няколко секунди, преди да продължите.

Понякога хората са дотолкова дебелокожи, че не ще престанат да ви прекъсват. В такъв случай поемете въздух, задръж­те го -и кажете отчетливо: „Ще ви моля да ме оставите да завърша това, което искам да кажа!“

Голяма борба, нали? 

А когато всичките ви усилия пропаднат и вече усещате, че сте на път да го цапардосате, незабавно прекъснете разговора. Просто си тръгнете. Събеседникът ви ще проумее какво му съобщавате. Разбира се, това е крайна мярка. В повечето случаи хората не са чак толкова груби. Ако по деликатен начин дадете на този „прекъсвач“ да проумее лошата си привичка, той обикновено ще се опита да се контролира.

Слушахте, но не разбрахте

Губили ли сте време с някого, който приказва ли приказва и мисли, че го слушате, а изведнъж се улавяте, че не сте разбрали нищичко от онова, което е казал. Явно, човекът говори за нещо друго! Ако ти е трудно да следиш мисълта на събеседника, най-добре ще е да го спреш с думите: „Един момент! Не разбрах какво точно казахте!“ или „Не говорехме ли досега за нещо друго?“, или пък „Извинете ме, за момент изключих…“

Използването на такива ключови думи обикновено вкарва раз­говора в релсите. Добрият слушател не се страхува да се вклини и да покаже на говорещия, че не е разбрал точно казаното от него. От друга страна, ако искате да промените темата по средата на разго­вора, направете така, че събеседникът ви да може да проследи мис­лите ви и да се влее в потока им. Някои ключови фрази в случая са: „Впрочем, да кажа…“ или „Да се отклоним за момент от темата!“, или „Това е странично съображение, но…“, или „Ще се върнем след малко към това, което казах, но искам да се отклоня за миг…“.

Престанете да бъдете съдници!

Ако сте критично настроен човек, трудно ще ви е да се проявите като добър слушател при разговор. Твърде вероятно е вече да си имате някакво предварително съставено мнение, преди другият да е свършил с онова, което има да каже. Вашата преценка издига, стена – бариера, която затруднява проникването на информация към вас. В човешката природа е да сме склонни да съдим за какво ли не. Всеки си има своите предубеждения – верни или погрешни, но щом искаме да усвоим умението да изслушваме, ще трябва да отхвърлим всички предварителни мнения.

Нужно е да престанем да преце­няваме, а да започнем да слушаме. Надали бихме могли да изчистим всички предварителни „запи­си“ в ума си, така че да приемем хората такива, каквито са, без да им бъдем съдници, просто да слушаме какво казват и да премисля­ме какво са казали, а не какво ние мислим, че казват. За да станем такива, ще са ни необходими доста упражнения, поне за повечето от нас. А ако се хванете, че самите вие сте прекалено критични и сте склонни не само да преценявате, но и да съдите хората, опитайте се да си представите черна дъска, на която са изписани с тебешир всичките ви предубеждения. Направихте ли го? Добре. А сега вземете мисле­но гъбата и избършете дъската!

Няколко дребни напомняния към добрия слушател

Д-р Лаймън Стийл от Минесотския университет провежда ши­роко изследване по проблема слушане-разбиране.  Той установява, че по начало процесът има четири основни стадии:

1.  Възприемане на информацията – получаването й по слухов път.

2.  Интерпретиране на информацията – въвеждането й в мозъч­ния компютър за обработка.

3.  Оценка на информацията  – да разбереш по какъв начин казаното се отнася до теб или как пасва на твоя начин на мислене.

4.  Реагиране (отношение)  – по емоционален, интелектуален и физически начин, на онова, което ти е казано.

Някой препоръки, които ще ви подсетят как бихте могли да усъвършенствате уменията си да слушате. А оттук вече ще имате възможност да подобрите – персонално и профе­сионално – връзката си с другите хора.

Избягвайте смущаващи навици

Например хапане на долната устна, почукване с писалката, пукане на пръсти, игра с пред­мети. Това смущава говорещия.

Внимавайте за идеите, а не за подробностите!

Ако някой тъл­кува неточно даден факт, не се насочвайте към тази малки груба грешка, а вместо това внимавайте за идеите, които иска да сподели. Не изпускайте заради детайла общата гледна точка. Дърветата не бива да ти пречат да видиш гората!

Дръжте емоциите под контрол!

Въпреки че е добре да можете да реагирате емоционално, не се пристрастявайте към емоционално обременени думи. Не реагирайте дори на изрази, които смятате за неприемливи. Това не са лични обиди, така че най-добре ще е да възпрете чувствата и да вникнете в подаденото съобщение. Чак след това вече можете да реагирате по съответен начин.

Не прибързвайте със заключенията

Никой не обича да за­вършиш мисълта му вместо него. Това е не само неуважение, но и чудесна възможност да скочите и… да сгрешите.

Задавайте въпроси

Не се стеснявайте да питате по време на разговора, да поискате от събеседника си да доразвие мисълта си. Това може да стимулира по-нататъшния разговор.

Опитайте се да бъдете целенасочени

Въпреки че е трудно да фокусираш вниманието си или да се концентрираш върху нещо в някакъв си един процент от времето, поставете си за цел, когато из­слушвате някого, да не се занимавате със странични мисли. Сега не е моментът да си спомняте нито за спречкването с шефа тази сут­рин, нито за срещата, която ще имате довечера, нито пък да отчи­тате в себе си как ли пресмята сега броячът на паркинга… Дължите на човека срещу себе си цялото си, нераздвоено внимание. Разбира се, такова едно поведение изисква много упражнения. Щом усетите, че погледът ви блуждае, моментално възстановете зрителния и лицевия контакт. Това ще ви помогне да рефокусирате вниманието си.

Да бъдете добър слушател е едно твърде съществено изискване за постигането на добри комуникации между хората. Но това е двупосочна улица – от едната страна върви слушането, от другата – реакцията към казаното.

Източник: https://lifemlm.wordpress.com/