Има ли хора, които, както биха казали англичаните, са родени „със сребърна лъжица в устата“, и вярна ли е нашата поговорка „Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет“? Съществуват ли съдбата и късметът? Кой човек не се е питал доколко животът му е предопределен и доколко има свободна воля! Един от най-интересните отговори, които съм чувала на този въпрос, принадлежи на великия Дийпак Чопра. Той казва, че колкото по-осъзнат е човек, толкова повече му се позволява да избира преживяванията си и да твори живота си. Съответно, неосъзнатите хора се ръководят изцяло от съдбата и животът им е предопределен. Излиза, че възприеманите като чиста проба късметлии, са всъщност осъзнатите хора – тези, които познават себе си, приемат себе си и са наясно какво движи изборите и поведението им.
Да станеш осъзнат човек звучи като привилегия, но всъщност е въпрос на избор. Всеки може да бъде осъзнат и да увеличи многократно своя дял в създаването на живота си. Изследователите на човешкото поведение са открили множество сходства в мисловните нагласи, навиците и начина на живот на хората –творци на живота си. Ето какво различава тези хора от пионките на съдбата и как можеш да се прехвърлиш от едната към другата група:
- Чували ли сте за написаното от Иванчо съчинение на тема „твоето куче“, което се състояло от едно единствено изречение: „Ние нямаме куче“? В случая: „Ние нямаме мечти…“, животът просто ни се случва…. Голяма част от хората живеят реактивно – тоест по навик, без цел и посока, ден за ден, отблъсквайки ударите на живота и неприятните обстоятелства… Както подсказва думата реактивно – като реагират на живота, а не като го създават активно. Просто са затънали в своите проблеми, а умът им е зациклил в обяснения защо им се случват тези несгоди. Най-смелите мечти на съвременния човек са от типа „да ги няма проблемите“ и „да не ми се случват тези неща“. Ето и конкретни примери: „Само да сме здрави, друго не искам!“, „Господи, дай ми само един ден, в който да нямам проблеми за решаване!“, „Нужни са ми 10 000 лв., не ми трябват повече!“… и т.н. Никога няма да забравя как преди време, когато бях затънала в рутина и скука, просто за да има вълнение в живота ми, пожелах силно да се влюбя, а после добавих „може и да е несподелено“. Защо го направих? Така ми се струваше редно. Разбира се, още след месец срещнах мъж, в когото се влюбих, а той разби сърцето ми. Нали така си пожелах! Тези минималистични очаквания към живота, това примиренческо мислене са типични за живеещите в режим на оцеляване. Когато оцеляваш, не може да има креативност и творчество, на ниво оцеляване си пионка на съдбата. Надскачането на това ниво започва с формулирането на ясно желание –истинско желание, а не изказване на ограниченото ни вярване какво е възможно. Единствено от нас зависи да повярваме, че сме достойни за изобилие на всички нива в живота. Късметлиите всъщност са хора с ясно формулирани мечти, желания и не само това – те имат план как да ги постигнат. Навремето имах една колежка, която тогава имаше бебе и живееше със съпруга си в едностайно жилище в краен квартал на София. Тя ми разказа подробно плановете си – да изтеглят кредит, да построят къща, след 3 години да се роди второто дете, тя и съпругът й да са се издигнали на мениджърски позиции, да намерят жена да се грижи за децата… Всичко ми звучеше като пълна фантасмагория и аз се смеех, и открито й казвах, че е направо богохулство до такава степен да планираш живота си. Тя обаче не искаше да чуе и дума… И знаете ли, днес животът й е точно такъв, какъвто го описваше преди 15 години – три деца, жена, която ги гледа като собствена баба, хубава къща в подножието на планината, високи позиции за нея и мъжа й.
- Човекът е единственото същество, което е способно да чувства и мисли едно, да говори второ и да действа по трети начин. Човекът е и единственото същество, което може да се изправи срещу собствените си импулси и да си налага решения с воля. И ако години наред се е смятало, че тези умения трябва да се култивират, то в последните десетилетия излезе много информация за вредата от подобно разединение между мисли, чувства и действия. Автентичността или каквото е вътре, това е и навън, е едно от отличаващите качества на творците на живота. Те живеят, водени от желанията на сърцето и вътрешния си глас. Този процес включва прецизно опознаване на себе си, индивидуалните ценности и мотивиращи сили. Да си автентичен не означава, както много хора се опасяват – да казваш всяка глупост, която ти е на езика или да се държиш неприлично, или недай Боже, престъпно. До такива крайности се стига именно ако потискаш с години желанията и импулсите си. Късметлиите познават себе си, ценностите си и изграждат живота си в синхрон с тях. Например, ако ме привлича природата и тишината, няма да отида да живея в голям, шумен град и обратно – ако съм обожаваща забавленията и тълпите натура, селото не е моето място. Ако съм човек с изявени лидерски качества, няма да работя като секретарка, но ако съм отговорен и по-плах човек, ще предпочета точно тази позиция и няма да се хвърлям към частния бизнес… Автентичността ни дава възможност да отхвърлим придобитите ценности и желания и да сме такива, каквито сме, а само така можем истински да преуспеем и да сме щастливи. Автентичността се проявява и в ежедневните ни избори – да кажа „не“, когато така го чувствам, да общувам със зареждащи хора и да огранича общуването с енергийните вампири, да отделя време за почивка, вместо да поема екстра задачи на работа.
- Хората, чийто живот е мечта, при това тяхната собствена мечта, влагат изключително прецизно времето и енергията си в мисли и дейности, доближаващи ги до мечтите и щастието. Направете си малък експеримент – задайте си въпроса какъв искате да е животът ви след една или две години и после проверете дали в днешния ви ден има време, посветено на постигането на тази мечта и ако да, колко е то. Преди две години открих за себе си с голяма изненада, че мечтая да съм известен автор, включително извън България, а към онзи момент не отделях за писане повече от няколко часа за целия месец. Тогава започнах да пиша всеки ден поне по час и така се роди книгата ми „Рецепти за щастлива любов“, а преводът й на английски издърпах напред в приоритетите си, именно защото е част от мечтата ми. Когато ежедневните ни задачи се разминават напълно или до голяма степен с бъдещата ни визия за живота, ние хабим ценна енергия. Ако направим приоритетите си според своите желания или поне включим малко, но ежедневно време, посветено на мечтата ни, като цяло ще се чувстваме много по-добре – по-мотивирани, по-здрави, по-толерантни към близките. Вероятно ще кажете, че няма физическо време да включим нова задача, колкото и да е важна, но физическото време е доста субективно понятие – ако ни е приятно, не го усещаме, не се натоварваме, не се изтощаваме. Ако пък сме бодри и весели, ще свършим доста повече неща за същото време… Така че, съхранявайки енергията си, реално ще си осигурим и повече физическо време.
- Творците на живота пазят ревностно сетивата си от претоварване със стимули и информация. Човекът не е създаден да обработва такова количество зрителни и слухови стимули, каквото има в съвременния свят. Повечето от нас не си дават сметка колко енергия изтича от тази обработка. Аз започвам да се чувствам физически зле ако съм в МОЛ повече от 30 минути. Масовото обяснение е, че няма свеж въздух, но всъщност е много повече от това – има прекалено много ярки светлини, цветове, екрани, миризми, шумове, музика, разговори, енергиите на множество хора, електромагнитното поле на много техника. Липсата на естествена светлина и свеж въздух е само една от съставките на токсичното преживяване. Възможно повече тишина, по-малко зрителни стимули – гледайте каквото гледате и спрете телевизора. Години наред и аз съм го пускала ей така за фон, а сега, когато отида на гости и работи телевизор при това със звук и той се смесва с нашите разговори, не мога да издържа и 10 минути на това. Допускайте звук и картина към себе си, само ако са във фокуса ви на внимание в този момент! Ограничаването на стимулите, които идват към сетивата ни, подпомага фокусирането върху важните неща в ежедневието. Консуматорското отношение и импулсивното пазаруване буквално похабяват ценно време и пари, които бихме могли да вложим в осъществяване на мечтите си. Колкото по-малко рекламни съобщения достигнат до вас, толкова повече ще улесните фокусирането.
- Обсъждането на хората и безцелното дискутиране на проблеми са табу за творците на живота. Преди години любимото ми занимание беше да обсъждам хората и да намирам съюзници, с които да осъждам нечии думи и действия, както и да дълбая до побъркване в собствените си тревоги. Събудих се от този кошмар, когато бях напълно отчаяна от проблемите в първия си брак и четях постоянно книги за самопомощ. Всъщност събуди ме едно конкретно изречение, което гласеше, че не може да настройвам радиото си на една честота и да очаквам да чуя програма от друга честота – тоест, не може да живея в осъждане, мрънкане и негативизъм и да очаквам любов, радост и разбиране. Тогава осъзнах, че раздухвах и най-малкия проблем или дори проблем в потенциал… и разказвах негативните си истории по няколко пъти на всички приятелки. Това осъзнаване така ме разтърси, че изкорених поведението си като плевел. Животът ми е в пъти по-хубав, откакто обсъждам с хората идеи и планове, а не други хора, а собственото си мрънкане пресичам още в главата си! Внимавам да насочвам мислите си към активно търсене на решение, а ако споделя с друг, то да е, за да помоля за конкретна помощ. Щастливите хора не са хора, при които липсват изцяло негативни мисли и преживявания, а хора, които НЕ надграждат негативното!
Светът се движи напред от най-смелите мечтатели, които другите наричат „луди“. През 19ти век служител на патентното бюро в Англия казал, че едва ли ще се патентоват още много неща, защото човечеството вече е измислило почти всичко! Е, добре, че има много луди с много луди идеи, благодарение на които не спираме да се развиваме. Осъзнатите хора са около 10-15% от населението.
