Какво ще направите ако някой ви удари силно с юмрук? Със сигурност ще реагирате остро. Но когато някой удари душата ви, често няма да реагирате… често ще премълчите. Въпреки, че душата усеща болката също толкова силно, а дори и повече от тялото.
Скритата (пасивна) агресия е толкова разпространена във взаимоотношенията между хората, че донякъде сме свикнали с нея и често не я разпознаваме. Ирония, сарказъм, надменно мълчание и игнориране, манипулации… психическата агресия има много лица. Откритата словесна агресия пък често се представя като справедливо възмущение или добронамерена критика, докато в повечето случаи е просто осъждащо обвинение. Повечето хора не са подготвени да се защитят, а много хора са агресивни, без да го осъзнават дори.
Психическата агресия, насочена към нас, постепенно, но трайно нанася много сериозни щети върху вътрешната ни хармония и самочувствие. Ако живеете или работите с човек, който системно ви обстрелва с хапливи иронични шегички и „добронамерена“ критика, е много вероятно някой ден да установите, че самочувствието и самоуважението ви рязко са спаднали. Затова е важно да се научим да разпознаваме всички форми на агресия и да поставяме своевременно граници във взаимоотношенията си. Както и да внимаваме ние да не тормозим другите.
Своевременното и открито изразяване на чувствата е най-добрата превенция срещу натрупване на гняв.
Всички се раждаме добри, но в зависимост от ранния ни житейски опит в детството, развиваме различна представа за света и хората. За някои хора светът е опасен и тяхната превантивна защита е агресията. Обикновено те са били жертви на агресия в детството си и несъзнателно са заучили този модел на поведение. Агресивните хора имат болезнено активно его, което определя техните мисли, реакции и действия.
Пасивната агресия (ирония, сарказъм, манипулации, мълчание, надменност, пренебрежение и др.) е характерна за хора, които се страхуват от открити разговори, заради предубедената си негативна представа за околните. Критикувайки и иронизирайки другите, те получават илюзорно усещане за собствена значимост.
Не всички деца на агресивни родители стават агресивни възрастни. Тези, които са осъзнали травмите си, не повтарят модела на поведение на родителите си. Но някои избират другата крайност – да избягват на всяка цена всякаква конфронтация.Когато не харесваме начина по който сме възпитавани, е възможно да направим обратните грешки.
Агресивните хора са силно привлечени от търпеливите и всеотдайните, способни на емпатия, хора. Всъщност те са любимата им мишена. Защо?
Добрите хора са безопасна компания, на тях може да се разчита. Често отговарят на агресията с разбиране и търпение, не обичат конфликти, готови са да помагат. Лесно „влизат в обувките на другите“ и са склонни винаги да търсят вината в себе си. Агресивните хора често смятат добрите за наивни и доверчиви, лесни за манипулации.
Грешката, която неагресивните хора често правят, е да търпят повече от допустимото, без да слагат граници пред чуждата агресия.
Вместо да дадат знак, че не са съгласни с поведението на другия, неагресивните хора често се опитват да разведрят човека срещу тях, да му оправят настроението. Или пък да положат повече усилия, за да му се харесат. Но по този начин, без да искат и осъзнават, поощряват агресията, „награждават“ агресивното поведение.
Не е достатъчно да си добър. Нужно е и да си силен. Да не умееш да поставяш граници на агресията на другите е слабост и те превръща в мишена.
Когато имаш крайното убеждение, че всякаква агресия е абсолютно недопустима, слагаш спирачки на естествения си инстинкт за защита. От страх да не изглеждаш лош в собствените си очи, позволяваш да изглеждаш слаб в очите на агресора.
Всеки агресор има нужда да му поставим граници, като по този начин ще му помогнем да се овладее и, принудително или съзнателно, да потърси друг начин за комуникация.
Често агресивните хора постъпват зле, без да го искат, просто защото не знаят друг начин на защита от собствените си измислени страхове за другите хора. Разбира се, има и такива, които имат съзнателното убеждение, че агресията е единственият начин да оцелеят на този свят. Но и едните и другите могат да изберат неагресивно поведение, ако се убедят, че агресията не им носи дивиденти.
Как да поставяме граници пред агресията?
На първо място като НЕ „награждаваме“ агресивното поведение със специално внимание и старание да угодим на човека, който си позволява да се държи зле с нас.
Важно е да имаме куража да кажем на човека срещу нас, че се държи агресивно и, че не приемаме такова отношение към нас. И да не се поддаваме на последващи провокации.
Понякога е трудно да се откачиш от агресивен човек, който има нужда да се скара с някого. Но спокойствието, дистанцирането и добронамереният хумор са много ефективни.
Агресията има нужда от страх или ответна агресия, за да ескалира. Когато срещне спокойна енергия, уплашеното его на агресора се успокоява и необходимостта от защита и нападение отпада.
Агресивните хора имат да извървят своя път от житейски уроци. Не можем да им помогнем да постигнат по-голяма осъзнатост, ако те не са готови за това. Но можем да вкараме в някакви рамки агресията им, така че да не ни вреди.
Нашето поведение определя поведението на другите към нас. Ние носим отговорността да не допускаме да ни нараняват и винаги има начин да поставим граница. Всеки път когато не допуснем някой да се държи агресивно с нас, му помагаме да избере друг начин на комуникация. И започваме да уважаваме себе си повече.
Източник: http://steladaskalova.com/
