На всеки родител му се случва понякога да се държи неадекватно. Съвсем нормално е понякога родителят да се разкрещи на детето си. От време на време всички родители упражняват прекален контрол. И, макар и рядко, повечето родители шамаросват децата си. Означават ли тези пропуски, че те са жестоки или лоши родители?
Разбира се, че не. Родителите са хора и също имат проблеми. И повечето деца се справят с инцидентните изблици на гняв, стига иначе да са заобиколени с любов и разбиране.
Има обаче много родители, чиито постоянни негативни поведенчески модели доминират живота на децата. Това са родителите, които причиняват зло.
Защо „отровни“ родители? Подобно на химическата отрова, нанасяна от подобни родители, емоционалната вреда прониква в детското същество и с порастването на детето, расте и болката. Има ли по-подходяща дума от „отровни“ за родители, които непрекъснато травмират, обиждат и унижават децата си, дори когато те вече са станали възрастни хора?
Аспектите на определението „непрекъснати“ или „повтарящи се“ не са общовалидни. Сексуалното и физическото насилие могат да бъдат толкова травмиращи, че понякога дори една-единствена проява е достатъчна, за да причини огромни емоционални поражения.
За жалост едно от най-важните умения, каквото е умението да бъдеш родител, като цяло представлява интуитивен процес на проби и грешки. Нашите родители също са го усвоили от хора, които може да не са били на висота — техните родители. Повечето „изпитани“ методи, които се предават от поколение на поколение не са нищо друго, освен лоши съвети, маскирани като мъдрости (Сещате се за максимата „Който щади пръчката, не щади детето си“, нали?).
Какво ви причинява „отровният“ родител?
Без значeние дали порасналите деца на „отровните“ родители са били бити жестоко, оставяни сами, прекалено дълго време, сексуално насилвани, третирани като глупаци, прекалено силно закриляни или обременявани с чувство за вина, почти всички те страдат от удивително сходни симптоми: понижено самочувствие, водещо до самоунищожително поведение. По един или друг начин те почти винаги се чувстват ненужни, необичани, неадекватни.
Тези чувства до голяма степен се дължат на факта, че кога съзнателно, кога не, децата на „отровните“ родители винят себе си за това, че родителите им са ги малтретирали. На беззащитното и зависимо дете му е много по-лесно да се почувства виновно, че е сторило нещо „лошо“, с което е заслужило гнева на татко, отколкото да приеме страшната истина, че татко, защитникът, не заслужава доверие.
Когато пораснат, тези деца продължават да носят бремето на вината и неадекватността, които изключително затрудняват създаването на положителен аз-образ. Резултатът е липса на увереност и самоуважение, които засягат всички аспекти от живота.
Измерване на психологическия пулс
Невинаги е лесно да се определи дали вашите родители са били „отровни“. Много хора имат трудни отношения с родителите си. Само по себе си това не означава, че тези родители са пагубни от емоционална гледна точка. Някои от нас непрекъснато се разкъсват от мисълта дали наистина са били малтретирани, или просто са били „свръхчувствителни“.
В следващата статия можете да прочетете въпросник, който е първата стъпка към прекратяването на тази вътрешна борба. Някои въпроси може да ви разтревожат или да ви накарат да се почувствате зле. Всичко е наред. Истината, че родителите ни са ни наранили, е неприятна. Но макар и болезнена, емоционалната реакция винаги е здравословна.
Източник: “Отровните родители”
Автор: Сюзън Форуърд, Крейг Бък
Издателство Бард
