Криза на средната възраст
Въведена като понятие от Елиът Джакс, канадски психоаналитик, кризата на средната възраст се отнася за фазата между 40 и 60-годишната възраст – периода, в който хората са загрижени за постиженията си, достигайки средината на живота си.
"Не изглеждаш на твоята възраст" или "Тя изглежда по-възрастна", или "Мислех, че е по-млад!" ... и така нататък. Правили сме подобни изказвания и сме ги чували от други – по наш или чужд адрес. Нека пренебрегнем въпроса "защо пускаме такива осъдителни реплики" и да помислим "какво в човека ни кара да правим подобни изявления". Не всеки е добър в познаването на възрастта на отсрещния.
Освен външния вид на някого, на какво друго основаваме преценката си за възрастта? Това най-вече зависи от това дали той/тя е: студент, работещ професионалист, домакиня, женен или несемеен и т.н. Каквато и колаборация да има в нашето съзнание относно "възрастта" и основната дейност на индивида, тя ни води до някакъв вид заключение за него. Тази мисъл, която се появява в съзнанието ни, е характерна за концепцията за социалния часовник. Нека разберем по какъв начин.
Дефиниция
Социалният часовник установява културно предпочитан момент за важни преходи в живота, като брак, родителство и пенсиониране.
Той може да бъде определен като социални очаквания, създадени от една култура за това кога трябва да се случват преходните събития като брак, деца или пенсиониране. Идеята за "часовника" означава идентифицирането на определени постижения или житейски събития с определена възраст или период от живота на човека. От друга страна, думата "социален" се отнася за общата представа, съществуваща в едно общество, за прогресията на човешкия живот, описан в отделни етапи.
Теория за социалния часовник
Тези очаквания се отнасят до времевия аспект на всички важни етапи в живота на индивида, които също се възприемат като преходи в развитието на възрастните. Теорията на американския психолог Ерик Хомбургер Ериксон дефинира социалния часовник като поредица от възрастови очаквания за житейски събития. Тази теория обикновено твърди, че съществуват определени норми за такива преходи. Много от разбиранията са част от такива културни норми, включително тези за средната възраст и темповете на преходите. Ето някои примери за свързани с възрастта преходни житейски събития.
Примери
- напускане на дома и насочване към висше образование
- започване на първа работа
- сключване на брак (като тийнейджър, в 20-те години или по-късно)
- първото дете или готовност за родителство
- закупуване на дом
- пенсиониране
Държанието според възрастта или разбиранията за зрялост и незрялост са свързани с идеите за социалния часовник, които се различават в различните общества по целия свят. Както става ясно, тези преходни събития са свързани с постигането на зрялост в живота. Приемането на "брака" като необходима житейска задача на пълнолетието е вид критика срещу ранния модел на развитие на възрастните.
Социалният часовник за конкретната държава
Социалният часовник е различен за всяка култура и страна, тъй като нормите и ценностите на всяко общество се оформят в продължение на векове. Западните култури следват линейния път на развитие, за разлика от Изтока, където се подчертава цикличната природа на живота - раждане, смърт и възраждане.
- Средната възраст за пенсиониране в различните страни показва тази разлика.
- Да живееш с родителите си след завършване на училище или дори след брака е обичайно в страни като Индия и Корея. Но противоречи напълно на начина на живот на младите хора в някои развити страни.
- В някои култури ранният брак се счита за уместен и сключването му в тийнейджърска възраст е правилното нещо, което трябва да направите. Това би осигурило социалната подкрепа, стабилността и доверието на двойката като част от обществото. Тази практика на ранните бракове е обичайна за почти всяка културна група по света. Промяната в социалните норми и модели обаче днес изменя понятието "социален часовник".
Промени в социалния часовник
Въпреки културните различия във версиите на социалния часовник, връзката между възрастта и живота е претърпяла промени във всички общества. Той се смята за стереотип от мнозина, тъй като човешкият живот напредва с бързи темпове, което води до индивидуалистичен поглед върху него. Разумното, логическо и практическо отношение към живота е преобладаващо сред младите хора днес. Наред с несигурността относно работата, взаимоотношенията, богатството и т. н., както и практиката на свободната воля, ние все по-малко се придържаме към социалните норми. По този начин концепцията за социалния часовник или "времевите рамки" за определени събития в живота вече не е релевантна.
С други думи, спрете с осъдителните реплики, защото сте 5 минути назад в разбирането за социалния часовник!
