Какво е саморефлексия? Каква е разликата между рефлексия и саморефлексия?
Рефлексията е отражение на заобикалящата реалност в съзнанието на човека. Това, което човек вижда, възприема, не е обективна реалност, а само нейното отражение. Чрез всички сензорни системи ние „четем“ света около себе си, но на никого не е дадено да го възприеме напълно.
Саморефлексията е способността на човек да анализира отразеното в него. Всякакви събития, външни стимули предизвикват отговор от човешкия мозък. Това са мисли, чувства и усещания. Осъзнатото наблюдение на нашите вътрешни процеси, техния анализ, промяна в поведението – това е саморефлексия.
Всеки човек рефлектира върху живота си, действията и собственото си развитие, без дори да осъзнава това. Но само тези, които майсторски използват умението за саморефлексия, се учат от своя опит и се учат от собствените си грешки.
Концепцията за себеотражението като съзнателно познание за себе си се появява в древна Гърция. Сократ вярва, че самопознанието е най-важната човешка задача. Платон свързва концепцията за самоанализ с благоразумието – знанието за себе си. По-късно Джон Лок определя рефлексията като основа на житейския опит, който помага на човек да се развива.
Саморефлексията е способността да се потопим дълбоко в своя вътрешен свят. Вътрешният свят на човек е невероятно богат. Активността на мозъка ни не спира дори за секунда!
Саморефлексията е осъзнато отношение към себе си. Това е умение, от което се нуждаем, ако качеството на живот е важно за нас. Можем да кажем, че саморефлексията е ключов феномен в психологията. В крайна сметка психологията е наука за душата, за здравата човешка психика. Психиатрията се занимава със заболявания и отклонения. А психологията и психотерапията са инструменти за подобряване на живота на здравия човек, такъв, за когото нивото и качеството на живот са важни. Без саморефлексия нищо не може да се промени!
Нали сте чували фразата, че променяйки себе си, ние променяме света около нас. Това става чрез саморефлексия. В крайна сметка първо трябва да разберем какво точно трябва да се промени и в каква посока. И след това го приложим на практика.
Всички повтарящи се събития са знаци на пътя на живота. Животът показва: „Завийте!“ или „Спри!“, а човекът игнорира. Животът отново и отново показва всички възможни варианти на знаци – и жълти, и зелени и червени. Саморефлексията ни позволява бързо да видим знаците, да ги прочетем правилно и да завъртим волана на живота си в правилната посока.
Саморефлексията е способността да разбереш себе си. Да погледнем на своите действия, чувства и емоции отвън и да направим заключения въз основа на тях, за да продължим по по-добър и конструктивен начин. С развито умение за саморефлексия ние контролираме мислите си, а не те нас.
Ползите от саморефлексията
Според проучване на Harvard Business School, ако служителите в края на деня размишляват върху научените уроци за 15 минути, след 10 дни те се представят с 23% по-добре от тези, които не го правят. Британско проучване потвърждава това : Хората, които обмислят плана си за деня по пътя на работа, са по-щастливи, по-продуктивни и по-рядко изгарят.
Умението за саморефлексия помага:
-
Да разберем грешките си и причините за лошите си преживявания;
-
Да откриваме силни, слаби страни, ценности и приоритети;
-
Да вземаме правилни решения;
-
Да разгърнем потенциала си;
-
Да разбираме другите;
-
Да се освобождаваме от нездрави емоционални привързаности и да преодоляваме препятствия;
-
Да виждаме проблемите в ранните етапи;
-
Да се променяме и да ставаме по-добри версии на самите себе си.
Всеки ли има тази способност?
Човек може да има много ниска чувствителност и по отношение на себе си и към другите. Дори физическите усещания се чувстват с различна интензивност. По правило това води до различни заболявания, тъй като човек не проследява нуждите на тялото, промените в него и игнорира сигналите за дискомфорт.
Вниманието към тялото също е саморефлексия. Това е способността да забележим как различните храни и натоварвания влияят на тялото. Особено сензитивните хора забелязват, че дори общуването оставя послевкус. Един човек ни „оставя“ радост и лекота, а от друг получаваме главоболие. Саморефлексията ни позволява да бъдем по-внимателни към всичко чрез контакта с тялото си.
Ако ви боли глава в отговор на някакво събитие или новина, обърнете внимание на това. Какво ви сигнализира тялото? Развийте способността за саморефлексия.
Саморефлексията е способност, която не всеки притежава. Но всеки може да я развие.
Саморефлексията е умение, което обхваща усещания, мисли и чувства. Това е единственият начин да можем напълно да анализираме живота си, всякакви събития. Затова си струва да се развият всички аспекти на това умение. Подобрението в качеството на живот ще бъде, когато можем да уловяме дискомфорта. Или да открием, че има дейности, които буквално ни зареждат със сила и енергия. От това може да се роди блестяща бизнес или житейка идея.
Например:
Струва ми се, че мениджърът пренебрегва моите аргументи и мнения, така аз не чувствам своя принос към цялостния проект. Изтощително е, чувството на неудовлетвореност нараства. В един момент ще си помисля за нова работа, където ще бъда оценен повече. Можем да се тестваме със следните въпроси:
Защо избрах този начин на действие? Има ли други варианти за действие? – мога ли да работя по друг проект или в друг отдел.
Какви вярвания ме накараха да предприема това действие? Това оправдано ли е? – последните ми предложения не бяха приети.
Защо стигнах до това заключение? Правилен ли е изводът?
Какво предполагам и защо? Правилни ли са моите предположения? – Тук си струва да се помисли: наистина ли е така или се случва нещо друго и трябва да се съберат повече данни? Какви данни избрах и защо? Избрах ли данните внимателно?
Кои са реалните факти, които да използвам? Какви други факти трябва да се вземат предвид? – може да съм направил заключение само по видими факти. Всъщност моят мениджър е имал лична трагедия, която го кара да обръща по-малко внимание на работата си. И изобщо не е проблемът в мен.
Анализът може да помогне за коригиране на разсъжденията – промяна на предположенията или разширяване на данните.
Задавайте си въпроси. Едно от най-добрите упражнения за развиване на саморефлексия е да задавате рефлексивни въпроси на себе си и на хората около вас. Това са въпроси, които помагат да се разгледа същността на дадена ситуация, вярвания или емоции, да се разбере техният произход.
Формулирайте подходящи, конкретни въпроси по положителен начин. Тези въпроси могат да се използват за дневник. Водете дневник на размислите си. Това може да изглежда като несериозно или детско занимание. Но редовните бележки и писмени практики помагат да се подредят мислите, да се погледнат отвън и да се развие умението за размисъл. Основното тук е постоянството. Дори пет минути на ден ще са достатъчни, за да запишете ключовата мисъл на деня или да отговорите на един въпрос.
Например:
-
Какво е наистина важно за мен?
-
Колко често интуицията ми се проваля и защо?
-
Какво или кой може да ми помогне?
-
На кого и как мога да помогна?
-
Какъв урок мога да науча от тази ситуация?
-
Как да променя този навик?
Научете се да получавате и чувате обратна връзка. Попитайте колеги, приятели и познати за обратна връзка – обратна връзка за вашите действия. Това ще ви донесе поглед и критика отвън. Например, помолете екипа си за честни отзиви и направете заключения. Ето въпросите, които ще ви помогнат да го получите:
-
Ако бяхте на моето място, какво бихте помислили за това?
-
От ваша гледна точка каква информация оставих недогледана?
-
Кое от нещата, които току-що се случиха, беше правилно?
-
Какво трябва да подобря?
Обучение за саморефлексия
Следващата схема на въпросите ще ви помогне да тренирате способността си за саморефлексия като мускул.
-
Опишете инцидента, който ви притеснява (или събитие, ситуация, човек).
-
Опишете първите си реакции и мисли за това събитие.
-
Опишете как се чувствате в тялото си.
-
Опишете своите чувства и емоции, потърсете нюанси на емоциите.
-
Какво искаш сега? И какво означава това събитие (ситуация, човек) за вас?
Във „вълшебния дневник“, в който ще се упражнявате, описвайте всякакви събития по тази схема. Много е важно да тренирате не само върху негативни събития, но и върху положителни. Опишете и проучете как ви влияят ярките събития и щастливи моменти. Изследвайте вътрешния си свят. Така ще разширите своя хоризонт и дълбочината на вашия вътрешен свят.
Празнувайте своите постижения. Поради бързия ритъм на живот, може да забравим да оценим свършената работа. Проследявайте напредъка си, хвалете и празнувайте постиженията. Например вкусна храна, пътуване или почивни дни.
Не се страхувайте от своите и чужди провали. Спокойното отношение към провала е знак за развито умение за саморефлексия. Ако можете да се поучите от грешките си, провалът ще се превърне в поле за развитие, а не в трагедия.Можем и трябва да говорим за неуспехи.
Автор: Светлана Сотирова – психолог, терапевт, семеен консултан
