Невъзможните очаквания, че детето трябва да бъде идеално, са друг обичаен повод за ожесточени словесни атаки. Множество словесни насилници са постигнали успех в живота, но домовете им са се превърнали в сметище за душевни отпадъци, породени от стреса в работата. (Алкохолиците също могат да отправят непосилни изисквания към децата си, след което да използват провала им като оправдание, че пият.)
Родителите перфекционисти робуват на илюзията, че ако успеят да направят децата си идеални, семейството ще е идеално. Те прехвърлят бремето на стабилността върху плещите на детето, за да се скрият от факта, че самите те като родители не могат да го осигурят. Детето се проваля и става изкупителна жертва за семейните проблеми. И в този случай детето остава с чувството за вина.
Децата трябва да правят грешки и да откриват, че те не означават краят на света. Така те придобиват увереност, за да изпробват нови неща.
„Отровните“ родители поставят пред децата си непостижими цели, невъзможни очаквания и постоянно менящи се правила. Те очакват от тях зрялост, която се придобива само въз основа на опит, който децата нямат. Децата не са миниатюрни възрастни, но „отровните“ родители очакват от тях точно това.
„След като не мога да съм идеален, защо да си правя труда“
Някъде дълбоко в себе си, някои родители все още са “дребното, наплашено и неадекватно дете” и тъй като собствените деца им напомнят за това, детето става символ на собственото им нерадостно детство. Този възрастен не се е харесвал като дете и затова намразва детето, което му напомня за самия него. В случая детето става изкупителна жертва за неадекватността, която възрастния отрича в себе си. Започва да го тероризира и обижда, като по този начин придобива самочувствие на силен родител. Вероятно не осъзнава какво причинява на детето, но вярва, че по този начин му помага да постигне съвършенство.
Трите „П“-та на перфекционизма
ПЕРФЕКЦИОНИЗЪМ – ПРОТАКАНЕ - ПАРАЛИЗА
1. Вменяване на потребността да бъде идеален — Перфекционизъм.
2. Страхът, че няма да свършиш работата си идеално, кара човека да отлага свършването й — Протакане.
3. Но колкото повече се отлагат нещата, толкова повече се оплита, докато лавината от страхове попречи да свърши каквото и да било — Парализа.
Порасналите деца на родители перфекционисти обикновено поемат един от следните два пътя в живота: или непрекъснато се стремят към любовта и одобрението на родителите, или се бунтуват до степен, когато развиват страх от успеха.
Има и други, които се държат така, сякаш някой непрекъснато им брои точките. Къщата никога не е достатъчно чиста. Те никога не изпитват удовлетворение от успеха, защото са убедени, че са можели да се справят по-добре и изпитват неподправена паника от най-малката грешка.
Има и такива, които винаги се провалят, защото се ужасяват от думата „Успех”. За някой да успее, означава да капитулира пред изискванията на родителите си.
Източник: “Отровните родители”
Автор: Сюзън Форуърд, Крейг Бък
Издателство Бард
