Предизвикателствата пред съдиите и съдебните заседатели да оценят истината и измамата в съдебната зала
Шансовете са срещу съдиите и съдебните заседатели
Това, което Пол Екман установява, след като е преподавал на полицаи, съдии и адвокати през годините, е че, системата на наказателното правосъдие трябва да е била проектирана от някой, който е искал да направи така, че лъжците да не могат да бъдат заловени. Понастоящем разкриването на лъжи в съда е много, много трудно без предварителни и подходящи насоки в подкрепа на справедлива и задълбочена оценка преди произнасяне на присъда.
Подготовка и репетиране на лъжа
На виновния заподозрян се дават много възможности да подготви и репетира отговорите си, преди каквато и да е истинност да може да бъде оценена от жури или съдия, което впоследствие повишава увереността им и намалява страха им да не бъдат разкрити. Едно на нула за лъжците.
Намаляване на интензивността на емоциите с течение на времето
Директният и кръстосаният разпит се провеждат месеци, ако не и години, след инцидента, като по този начин притъпяват емоциите, свързани с престъпното събитие. Две на нула за лъжците.
Убеждение в истинността на лъжите в съда
Поради дългото забавяне преди началото на процеса, заподозреният ще е повтарял фалшивите си разкази толкова често, че може да започне да вярва на собствената си фалшива история; когато това се случи, те в известен смисъл не лъжат, когато свидетелстват. Резултат – три на нула за лъжците.
Прости отговори
Когато е предизвикан при кръстосан разпит, обвиняемият обикновено е бил подготвен, ако не е репетиран от собствения си адвокат, и зададените въпроси често позволяват прост отговор с да или не. Четири на нула за лъжците.
Страховитият невинен
И тогава има невинен обвиняем, който идва на съд, ужасен да не му повярват. Защо съдебните заседатели и съдията трябва да им вярват, ако полицията, прокурорът и съдията в досъдебното производство не са го направили? Признаците на страх от недоверие могат да бъдат изтълкувани погрешно като виновното лице, което се страхува да бъде заловено. Пет на нула за лъжците.
Хващане на лъжеца отрано
Въпреки че шансовете са против съдията и съдебните заседатели, това не е така за лицето, което провежда първоначалното интервю или разпит. Обикновено това е полицията или понякога, в случаите на насилие над деца, социален работник. Това са хората, които имат най-добрия шанс да разберат по поведенчески признаци дали някой лъже. Лъжецът обикновено не е имал шанс да репетира и е най-вероятно или да се страхува да не бъде хванат, или да е виновен за грешното действие. Въпреки че полицията и социалните работници може да имат добри намерения, повечето не са добре обучени как да задават безпристрастни и ненавеждащи въпроси. Те може да не са били научени как да оценяват поведенческите сигнали за истинност и лъжа и може да са предубедени в типичната си презумпция. Те може да си помислят, че почти всеки, когото видят, е виновен и всеки лъже, и това може да е така за огромното мнозинство от тези, които разпитват. Когато за първи път дадох моя тест за улавяне на лъжи на полицаи, открих, че много от тях са преценили всеки човек, който са видели на видеозаписа, като лъжещ. „Никой никога не казва истината“, казаха ми някои. За щастие съдебните заседатели не са постоянно изложени на заподозрени в престъпления и следователно не е толкова вероятно да приемат, че заподозреният трябва да е виновен.
Ако искате да се научите как да четете емоционалните изражения и скритите чувства на хората, посетете обучение на Десислава Дамянова , която е единствения треньор и сертифициран експерт да провежда обучения и предава знанията на д-р Пол Екман.
