Всички познаваме токсични хора, които проявяват разрушителни поведения спрямо живота или спрямо околните. Хора, които се опитват да те манипулират и те стимулират да правиш лоши избори в живота си. Тези характеристики притежават обикновено онези, които наричаме „лоши“ хора.
Не е задължително такъв тип хора да страдат от някакво разстройство на личността, за да проявяват такова поведение. Отношението им към живота и хората около тях обикновено е такова поради причини, свързани с адаптацията към средата. Лошите хора предизвикват страдание, но те самите също страдат. Журналисти от Hola! разговаряха с психолога Хосе Мартин дел Плиего, за да разберат кои са отличителните характеристики на лошите хора и за да получат съвети относно това как можем да се предпазим от такива индивиди.
Психологът освен това дава съвети относно това как самите ние бихме могли да се отървем от такова поведение, ако се идентифицираме с някои от характеристиките. В изработването на материала участва и психоложката Джудит Изкиердо.
Какво означава да си лош човек?
Трудно е да се даде еднозначна дефиниция на „лош човек“. Бихме могли да кажем, че лошите хора са онези, които имат лоши намерения, т.е. онези, които осъзнато и систематично правят лоши неща, без да съжаляват за това.
Да бъдеш лош човек без личностно разстройство: Има хора, които са лоши, защото имат някакво личностно разстройство. Има обаче и такива, които нямат подобен предразполагащ фактор. Съществуват хора, които имат вредно за средата си поведение, защото това е начинът, по който функционира светът според тях. Поради тази причина не бива лошотията да се приравнява с наличието на разстройство на личността, нито с наличието на някакви психически проблеми.
Лошите хора обикновено имат една генерална негативна настройка спрямо останалите без те да са направили нещо, с което да заслужат това лошо отношение. Тази враждебност е един важен компонент в живота на тези хора, които, ако могат да ви навредят по някакъв начин, ще го направят без да изпитват вина и със сигурност ще намерят как да оправдаят действията си.
Може би всеки човек някога е постъпвал грешно. Не това ни прави лоши хора обаче. „Хронично“ лошите хора тенденциозно и осъзнато вършат лоши неща.
Лошотията - по рождение или придобита?
Хората се раждаме със способността да бъдем лоши и да правим злини. Не съществува обаче „ген“ на лошотията. Това, което всъщност повлиява на това дали един човек ще бъде лош или добър, е средата, в която живее и расте. Ако се е чувствал защитен, обичан, имал е пълноценно детство и хора, които да се грижат за него и да го подкрепят в трудните моменти, то един човек ще развие по-скоро добри качества. Когато обаче най-базовите му нужди не са покрити, започват да се проявяват лошите черти на характера. С тези черти обикновено свързваме лошите хора: егоизъм, нарцисизъм, отмъстителност. Във всяко едно поведение може да има вродена и придобита част.
Всички сме виждали деца, които имат непристойно поведение към другарчетата си още от ранна възраст. Когато се появи този тип поведение и се остави да се развива с времето, впоследствие може да се окаже и един константен стил на поведение.
Важно е да умеем да разграничаваме ясно гнева от враждебността. Гневът обикновено е краткотраен и представлява механизъм за уравновесяване на емоциите след преживяването на нещо неочаквано или неприятно. Враждебността обаче се свързва с негативната нагласа към останалите, която е постоянно подхранвана. Тя може да остане с човек цял живот, превръщайки се в основа на личността на един „лош човек“, докато яростта идва и си отива.
Как да различим „лошия човек“?
Има различни видове лоши хора и да се направи профил на всеки един от тях е мисията невъзможна. Има обаче някои общи характеристики, които могат да бъдат изтъкнати.
Лошите хора често се възприемат като нещо повече от останалите хора и поради тази причина не изпитват неудобство от това да им вредят или да се отнасят неуважително с тях. Ако като човек смяташ други хора за по-нисък клас, започваш да мислиш, че те нямат право на същите неща като теб. От там спира да ти прави впечатление дали нараняваш, лъжеш или манипулираш околните. Тези поведенчески характеристики стават нормална част от характера ти.
Енергията на лошите хора веднага може да бъде усетена, въпреки че те често се опитват да се скрият под една фалшива маска сред обществото. Най-честите емоции, които тези хора изпитват, са огорчение, отмъстителност, непропорционална и неоправдана омраза, безпричинна завист и една постоянна негативна нагласа спрямо живота.
Мислите на тези хора към останалите са обсесивни и враждебни. Трудно е да си ги изкарат от главата и единственото, което може да ги облекчи, е да гледат как на другите им е зле и да се радват на чуждия неуспех и нещастие. Най-честите поведенчески характеристики на тези хора са манипулацията, критикуването и лъженето. Чрез тези действия те получават контрол и успяват да накарат нещата да се случват така, както те искат.
Как можем да се защитим?
Най-лесният начин е да си тръгнем или да се отдалечим възможно най-далеч от този тип хора. Те генерират една токсична среда, в която е трудно да функционираш оптимално. Ако става дума за някой член на семейството, трябва да се постараем да сложим граници на връзката помежду ни. Колкото и да е близък човекът, трябва да предприемем тези действия за наше добро.
Ако не можем да постигнем физическа дистанция, най-малкото, което можем да направим, е да се отдалечим емоционално от този човек. Посещаването на психолог също може да помогне, ако не успеем да се справим сами с това. Психологът е най-оптималният вариант и за онези, които заподозрат в себе си неподходящи мисли и поведения спрямо околния свят.
Източник: www.novini.bg
