Според различни данни, над 40% от хората преживяват болезнени състояния на самота през определени периоди от живота си. Тези състояния не зависят толкова от броя на приятелите, колкото от субективното качество на отношенията, които създаваме.
Или с други думи – от това дали се чувстваме емоционално дистанцирани или свързани с нашето обкръжение.
Над 60% от самотните хора всъщност са женени
Когато партньорите в един брак не споделят своите чувства, мисли и преживявания, това може да ги раздалечи емоционално и да ги накара да се чувстват самотни. Често хората в подобни връзки вярват, че техният партньор не може да им предложи дълбоката свързаност и подкрепа, от която смятат, че се нуждаят. Дори това да бъде вярно в известна степен, трудността произлиза и от факта, че самотата изкривява нашето възприятие за отношенията ни.
Тези изкривявания принуждават хората да се отдръпват още повече от обкръжението, което парадоксално е натоварено с очаквания да облекчи същата тази самота. В подобни ситуации сме склонни да вярваме, че никой не се интересува от нас, че ако потърсим подкрепа, то отново ще бъдем отхвърлени. Затова и сме склонни да отклоняваме възможности за по-близък контакт, което затваря порочния кръг на нарастваща изолация.
Поради трудността ни да разберем как сами отхвърляме хората и как това ги дистанцира допълнително, приемаме изолацията като потвърждение на страха ни, че никой не се интересува от нас.
Самотата ни влияе и физически
Тя води до повишено кръвно налягане и холестерол, стимулира психологически и физиологични реакции на стрес. Поради тази причина хроничната самота увеличава риска от сърдечносъдови заболявания и повлиява имунната система, която започва да функционира не толкова ефективно и ни прави по-уязвими към развиване на разнообразни заболявания. Данните от изследвания показват, че самотата води до рискове за здравето, сходни с рисковете от тютюнопушенето.
Чувството на самота е важен предиктор на бъдеща поява на депресия. Наличието на клинична депресия може би е механизмът, чрез който самотата повлиява физическото и психично здраве, както и различни аспекти от качеството на живот – хранене, сън, разнообразни активности и т.н.
При някои хора състоянията на самота започват постепенно
Например вследствие от ограничаване на контакти с приятели, които емигрират, имат деца, ангажирани са професионално и т.н. В други случаи се наблюдават значими събития в живота като загуба на близък човек, раздяла с партньор, нова работа, пенсиониране и т.н. Тези външни промени са важни, но по-важно е как те биват субективно преживени, т.е. доколко способни сме да се справяме със загуби и раздели, да съхраняваме дълготрайните си отношения и дали те ни носят удовлетворение или не.
Самотата като продукт на околната среда
Изглежда съблазнително да си кажем, че самотните хора просто са родени такива, но едно продължително изследване на 8000 еднояйчни холандски близнаци открива, че ако единият близнак се чувства самотен и необичан, вероятността и вторият да има подобни преживявания е 48%, т.е. 52% от вероятността за наличие на хронично преживяване на самота е резултат от средата, в която човек се формира.
Какви може да бъдат тези фактори на средата? От една страна това са по-очевидни и актуални преживявания, които пречупват възможностите ни за свързване, като например ситуации на училищен тормоз и изолация, раздели с партньори и т.н. Понякога тийнейджърите търсят изход, като се затварят във виртуален свят, в който се идентифицират с идеализиран образ за себе си, или пък постигат дисфункционално оттегляне от социалната реалност чрез употреба на наркотични вещества.
Друга не толкова явна причина за развиването на хронична, болезнена самота е свързана с качеството на ранните отношения в семейството. Дори и да не са ставали жертва на сериозни травми или злоупотреби в детството, много самотни възрастни хора си спомнят своите ранни години като пропити с дистантна, неглижираща вътрешния им свят атмосфера, в която емоционално близки отношения с родителите и сиблингите просто липсват. Това обикновено води до трайни затруднения в капацитета за създаване и развиване на удовлетворителни отношения. А именно той е определящият фактор за появата и задълбочаването на хроничното чувство на самота.
Самотата като глад
Гладът ни помага да се погрижим за физическото тяло, а самотата ни стимулира да се погрижим психологически за себе си, тъй като освен биологични, ние сме и социални същества. Изследванията и клиничният опит показват, че мъжете и жените често създават връзки и остават в тях поради страх да не бъдат самотни.
Основаването на една връзка върху страха не е най-доброто начало. Докато човек не се чувства достатъчно сигурен и спокоен с това кой е, е възможно да се чувства хронично самотен или да влиза в отношения, които целят бягство от нещо, но не и истинска близост. Преодоляването на подобни страхове и развиване на по-голяма увереност в собствената личност може да предостави и по-големи възможности за избор дали да бъдем или не във връзка с някой.
Автор: Д-р Светослав Савов
Източник: moeto-zdrave.life
